Драгасия
|
Драгасия Δραγασιά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Драгасия  Драгасия  Драгасия |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 937 m |
| Население | 50 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
Драгасия или Дислап (на гръцки: Δραγασιά, Драгасия, до 1927 година: Δίσλαπον, Дислапон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозадно от село Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Дислап е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. То се намира на самата българо-гръцка езикова граница - на север от другата страна на Одре са разположени българските костурски села Езерец, Головраде и Осничани.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Дислапъ живеят 100 гърци мохамедани (валахади).[2]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Дислапо (Δίσλαπο) е конфесионално смесено село, в което живеят 50 валахади и 100 гърци християни.[3]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Дислапон (Δίσλαπον) е част от Костенарията и в 1910 година има 65 „гъркогласни“ семейства, от които 3/4 мюсюлмани.[4] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученици мъже.[5]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дислабъ е обозначено като гръцко селище.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дислап остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 21 семейства или 88 души.[7]
В 1927 година името на селото е сменено на Драгасия.
В 1971 година на километър от селото и изградена църквата „Свети Атанасий“.[8] В 1976 година край селото е построена църквата „Свети Николай“.[9]
- Преброявания
- 1981 – 212 жители
- 1991 – 138 жители
- 2001 – 95 жители
- 2011 - 50 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
Портал „
Портал „