Драгасия
| Драгасия Δραγασιά | |
| — село — | |
  Драгасия  Драгасия  Драгасия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 960 m |
| Население | 40 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Драгасия или Дислап (на гръцки: Δραγασιά, Драгасия, до 1927 година: Δίσλαπον, Дислапон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 960 m надморска височина,[3] в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на 30-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 km северозадно от село Цотили.[4] Разположено е югозападно от връх Драгасия (1125 m). Драгасия е заобиколено от букови дървета, дъбове, кестени и много пасища. В рамките на селото има много орехови дървета, както и чинари, поради многото води, които се спускат от Одре. До платото на Големо Одре се изкачват черен път и немаркирани пътеки.[2]
Западно от селото са развалините на Дислапското теке и пещерата Свети Мина.[5][2]
Селото има четири махали - Централна (Кендрикос Махалас), Горна (Епано Махалас), Бежанска (Просфигикос Махалас) и Ставропулска (Махалас тон Ставруполеон).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На хълма Драгасия е имало изграден акропол на древното селище от местността Тагара, където са запазени следи от стара стена.[2]
В местността Густа има развалини на средновековна църква и гробище. В местността Еринч са останките на църквата „Св. св. Константин и Елена“. В местността на Касаватика също има развалини на църква. Във всички тези местности има и основи на къщи и останки от строителни материали, като вероятно те са съставлявали едно селище, създадено след разрушаването на това в Тагара.[2]
Второ селище вероятно е съществувало в три съседни местности - Агия Варвара, Бапиополи и Агия Ана. В Агия Варвара, на 2 km южно от Драгасия, има развалини на стара голяма църква, като по цялата площ на платото има парчета от големи плочки, камъни и други, останки от древно селище. Открити са и монети на Филип II и Александър III Македонски. В Бапиополи на площ от повече от 130 декара са открити основи на къщи, парчета керемиди и големи съдове. А в Агия Ана има развалини на стара и голяма църква и гробище около нея със следи от селище.[2]
Следи от селище има и в местността Агиос Атанасиос на 1 km западно от селото. Там са останките на едноименната църква „Свети Атанасий“ с размери 9 х 6 m и гробище източно от нея. Тук в нивите са намирани делви. В местността Вранадес близо до западните къщи на селото и църквата „Свети Димитър“. Тук са открити основи на къщи, глинени съдове, строителни материали и други. Църквата „Свети Димитър“, запазена и днес, е построена в XI век, ако се вземе като доказателство датата 1072 година, която присъства на иконата на Христос. Тук е гробището и на старото селище и на сегашното село.[2]
Възможно е тези три селища да са били един голям средновековен град, унищожен може би в българо-византийските войни от X - XI век. Единствено селището във Вранадес съществува до около 1700 година, когято изгаря.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Дислап е създадено след изгарянето на селището във Вранадес в началото на XVIII век. Дислап и старите села около него митрополит Неофит II Сисанийски в неговия списък на селата от 1797 година, тъй като тогава църковно принадлежат към Костурската, а не към Сисанийската митрополия.[2]
В края на XIX век Дислап е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. То се намира на самата българо-гръцка езикова граница - на север от другата страна на Одре са разположени българските костурски села Езерец, Головраде и Осничани.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Дислапъ живеят 100 гърци мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Даслаб е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 54 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дислапо (Δίσλαπο), Населишка каза, живеят 50 валахади и 100 гърци християни.[8]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Дислапон (Δίσλαπον) е част от Костенарията и в 1910 година има 65 „гъркогласни“ семейства, от които 3/4 мюсюлмани.[9] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученици мъже.[10]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дислабъ е обозначено като гръцко селище.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дислап остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 21 семейства или 88 души.[12]
В 1927 година името на селото е сменено от Дислап на Драгасия[3] по името на върха, под който се намира.[2]
Селото е опожарено от германските окупационни войски в 1944 година, но по-късно е възстановено.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
През втората половина на XX век започва миграция към големите градове - Костур, Солун, Атина, както и в чужбина - Германия, Австралия, Канада.[2]
Централната църква на селото е „Свети Спиридон“. В 1971 година на километър от селото и изградена църквата „Свети Атанасий“.[13] В 1976 година край селото е построена църквата „Свети Николай“.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караули | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[15] | |
| Уши[4] | Ούση | Лохагу Коскина | Λοχαγού Κοσκινά[15] | |
| Пазарио | Παζαριὸ | Ставродроми | Σταυροδρόμι[15] | |
| Орле[4] | Όρλια | Оросимон | Όρόσημον[15] | връх в Одре на СЗ от Драгасия (1353,9 m)[4] |
| Гаци[16] | Γκάτσι | Ай Янис | Αίγιάννης[15] | местност на СИ от Драгасия[16] |
| Варелия | Βαρέλια | Агиос Минас | Άγιος Μηνάς[15] | |
| Деси | Ντέσι | Десимо | Δέσημο[15] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 432[3] | 414[3] | 315[3] | 403[3] | 423[3] | 407[3] | 203[3] | 212[3] | 138[3] | 95 | 50 | 40 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Η Δραγασιά Βοϊου – Η σπηλιά του Αϊ Μηνά // Kozani Life. Посетен на 2 февруари 2025 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
- ↑ а б Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2022-07-26 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
