Драгасия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драгасия
Δραγασιά
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина937 m
Население50 души (2011 г.)
Пощенски код50002
Телефонен код+30 24680

Драгасия или Дислап (на гръцки: Δραγασιά, Драгасия, до 1927 година: Δίσλαπον, Дислапон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозадно от село Цотили.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Дислап е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. То се намира на самата българо-гръцка езикова граница - на север от другата страна на Одре са разположени българските костурски села Езерец, Головраде и Осничани.

Според Васил Кънчов в 1900 година в Дислапъ живеят 100 гърци мохамедани (валахади).[2]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Дислапо (Δίσλαπο) е конфесионално смесено село, в което живеят 50 валахади и 100 гърци християни.[3]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Дислапон (Δίσλαπον) е част от Костенарията и в 1910 година има 65 „гъркогласни“ семейства, от които 3/4 мюсюлмани.[4] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученици мъже.[5]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дислабъ е обозначено като гръцко селище.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дислап остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 21 семейства или 88 души.[7]

В 1927 година името на селото е сменено на Драгасия.

В 1971 година на километър от селото и изградена църквата „Свети Атанасий“.[8] В 1976 година край селото е построена църквата „Свети Николай“.[9]

Преброявания
  • 1981 – 212 жители
  • 1991 – 138 жители
  • 2001 – 95 жители
  • 2011 - 50 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  3. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  4. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  5. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  6. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  8. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
  9. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.