Плакида
Вижте пояснителната страница за други значения на Лабаница.
|
Плакида Πλακίδα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Плакида  Плакида  Плакида |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 737 m |
| Население | 11 души (2001) |
Плакида или Лабаница (среща се и форма със западен назализъм Ламбаница, на гръцки: Πλακίδα, Плакида, до 1927 година Λαμπανίτσα, Ламбаница, Лабаница[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 11 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра западно от Неаполи (Ляпчища) и около 13 километра северозадно от Цотили. На север граничи със село Лучища (Керасона), както и Чърчища (Скалохори).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Лабаница е гръцко християнско село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Лабаница живеят 155 гърци.[2]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в него има 155 гърци патриаршисти.[3]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Лабаница (Λαμπανίτσα) в 1910 година има 27 семейства гъргоговорещи християни.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лабаница остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Плакида.
В 1952 година на най-високото място в селото е построена църквата „Свети Николай“. До нея е старото училище.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
Портал „