Направо към съдържанието

Ставродроми (дем Горуша)

Ставродроми
Σταυροδρόμι
— село —
Гърция
40.3067° с. ш. 21.2583° и. д.
Ставродроми
Западна Македония
40.3067° с. ш. 21.2583° и. д.
Ставродроми
Кожанско
40.3067° с. ш. 21.2583° и. д.
Ставродроми
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина819 m
Население42 души (2021 г.)
Пощенски код500 02

Ставродроми или Блазомища (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми; катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион; до 1928 година: Πλαζουμίστα, Плазумиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено в областта Населица на около 10 километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 километра северозападно от Цотили. На север граничи със село Месолонгос (Мислегощи), на запад - с Дихимаро (Ренда), а на изток - с Левкади (Виняни).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името Блазомища е най-вероятно гърцизирано славянско название със з вместо ж и първоначално е *Блажимишти или Блажимишчи, патроним на -ишчи, който произхожда от личното име *Блажим, съкратено от Блажимир.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плозомища е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 64 къщи.[3]

В края на ХІХ век Блазомища е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Блазомъ (Плазоми) живеят 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Πλαζόμιστα има 200 валахади.[5]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Блатцомище е обозначено като гръцко селище.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Блазомища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 251 жители.[7]

В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 66 семейства или 233 души.[8]

В 1928 година името на селото е сменено на Ставродромион.

Прекръстени с официален указ местности в община Ставродроми на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Царища[9] Τσαούστα Камбос Κάμπος[10] връх на ССЗ от Ставродроми[9]
Преброявания
  • 1913 – 251 жители
  • 1991 – 92 жители
  • 2001 – 105 жители
  • 2011 - 70 жители
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182 – 183.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)