Витос
| Витос Βυθός | |
|---|---|
| — село — | |
  Витос  Витос  Витос | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Горуша |
| Надм. височина | 973 m |
| Население | 122 души (2011 г.) |
Витос или Долос (на гръцки: Βυθός, до 1927 Ντόλος, Долос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша на област Западна Македония със 184 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 2 километра на север от Пендалофос (Жупан).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Около 1860 година Стефан Веркович извършвайки из района етнографски и поселищни проучвания установява в село Долос българско население от 390 мъже и 378 жени християни. В края на XIX век Долос е село в Жупанска нахия в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Долос (Dolos), Сисанийска епархия, живеят 600 гърци.[2] Известно е че там където протичат процеси на гърцизиране този автор обявява населението за гръцко. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долос вече има 561 жители гърци християни.[3]
Според гръцка статистика от 1904 година в Долос (Δόλος) живеят 500 гърци елинофони християни.[4]
Долос е база на гръцките андартски чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 - 1908 година.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Долос остава в Гърция. В 1927 година името на селото е преведено на Витос, тоест Пропаст.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Праморица[6] | Πραμορίτσα | Рема | Ρέμα[7] | река на И от Витос[6] |
| Караули[6] | Καραούλι | Скопос | Σκοπός[7] | връх в Горуша на СИ над Витос (1188 m)[6] |
| Строзово[6] или Стражово | Στράζοβον | Маври Рахи | Μαύρη Ράχη[7] | връх в Горуша на СЗ над Витос (1335 m)[6] |
| Нирикита[6] | Νιρικήτα | Кодини | Κοντηνή[7] | гора в Горуша на СЗ от Витос[6] |
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Селото има две основни църкви. Централната „Въведение Богородично“ е от XVIII – XIX век.[8] Гробищната църква „Свети Пантелеймон“, известна като Джовани, е построена в 1929 година. В 1986 година изгаря след небрежност, но бързо е възстановена.[9]
Край селото е разположен Витоският манастир „Света Троица“.[10] В близост до манастира е манастирската църква „Свети Архангели“, единствената оцеляла от стар манастир.[11] Малка църква със същото име „Свети Архангели“ от манастир, основан в XVI век и разрушен по-късно от албанци е оцеляла в местността Фтери, в южното подножие на връх Профитис Илияс.[12]
Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Долос и Жупан. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[13] Между Витос и Авгеринос (Костанско), край Праморица, в местността Панайопула се намира красивият и колоритен параклис „Света Богородица“.[14]
В началото на изкуственото езеро на река Праморица се намира параклисът „Свети Поликарп“, който оцелява при създаването на язовира. Каменната църква е построена от митрополит Поликарп Сисанийски.[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Εκπολιτιστικός Σύλλογος Βυθού Βοϊου Κοζάνης, архив на оригинала от 31 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090131233805/http://www.vithos-voiou.org.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=68&Itemid=77, посетен на 2009-02-25
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
- ↑ Εισόδια της Θεοτόκου Βυθού. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Άγιος Παντελεήμων. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Μονή Αγίας Τριάδας Βυθού. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Ι.Ν. Ταξιαρχών (Παλιομανάστηρο Bυθού). // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ Ι.Ν. Ταξιαρχών (Παλιομανάστηρο Φτέρης). // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ ‘‘Παναγιοπούλα’’. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ Άγιος Πολύκαρπος. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „