Витос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Витос
Βυθός
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областГоруша
Надм. височина973 m
Население122 души (2011 г.)

Витос или Долос (на гръцки: Βυθός, до 1927 Ντόλος, Долос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша на област Западна Македония със 184 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 2 километра на север от Пендалофос (Жупан).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Около 1860 година Стефан Веркович извършвайки из района етнографски и поселищни проучвания установява в село Долос българско население от 390 мъже и 378 жени християни. В края на XIX век Долос е село в Жупанска нахия в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Долос (Dolos), Сисанийска епархия, живеят 600 гърци.[2] Известно е че там където протичат процеси на гърцизиране този автор обявява населението за гръцко. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долос вече има 561 жители гърци християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Доло е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 119 къщи.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Долос (Δόλος) живеят 500 гърци елинофони християни.[5]

Долос е база на гръцките андартски чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 - 1908 година.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Долос остава в Гърция. В 1927 година името на селото е преведено на Витос, тоест Пропаст.

Прекръстени с официален указ местности в община Витос на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Праморица[7] Πραμορίτσα Рема Ρέμα[8] река на И от Витос[7]
Караули[7] Καραούλι Скопос Σκοπός[8] връх в Горуша на СИ над Витос (1188 m)[7]
Строзово[7] или Стражово Στράζοβον Маври Рахи Μαύρη Ράχη[8] връх в Горуша на СЗ над Витос (1335 m)[7]
Нирикита[7] Νιρικήτα Кодини Κοντηνή[8] гора в Горуша на СЗ от Витос[7]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има две основни църкви. Централната „Въведение Богородично“ е от XVIII – XIX век.[9] Гробищната църква „Свети Пантелеймон“, известна като Джовани, е построена в 1929 година. В 1986 година изгаря след небрежност, но бързо е възстановена.[10]

Край селото е разположен Витоският манастир „Света Троица“.[11] В близост до манастира е манастирската църква „Свети Архангели“, единствената оцеляла от стар манастир.[12] Малка църква със същото име „Свети Архангели“ от манастир, основан в XVI век и разрушен по-късно от албанци е оцеляла в местността Фтери, в южното подножие на връх Профитис Илияс.[13]

Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Долос и Жупан. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[14] Между Витос и Авгеринос (Костанско), край Праморица, в местността Панайопула се намира красивият и колоритен параклис „Света Богородица“.[15]

В началото на изкуственото езеро на река Праморица се намира параклисът „Свети Поликарп“, който оцелява при създаването на язовира. Каменната църква е построена от митрополит Поликарп Сисанийски.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Εκπολιτιστικός Σύλλογος Βυθού Βοϊου Κοζάνης, архив на оригинала от 31 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090131233805/http://www.vithos-voiou.org.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=68&Itemid=77, посетен на 2009-02-25 
  7. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  9. Εισόδια της Θεοτόκου Βυθού // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
  10. Άγιος Παντελεήμων // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
  11. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Μονή Αγίας Τριάδας Βυθού // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  12. Ι.Ν. Ταξιαρχών (Παλιομανάστηρο Bυθού) // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  13. Ι.Ν. Ταξιαρχών (Παλιομανάστηρο Φτέρης) // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  14. Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  15. ‘‘Παναγιοπούλα’’ // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  16. Άγιος Πολύκαρπος // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]