Омали
| Омали Ομαλή | |
| — село — | |
  Омали  Омали  Омали | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 777 m |
| Население | 39 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Омали или Блазом или Плазоми (на гръцки: Ομαλή, Омали; до 1927 година: Πλάζουμη, Плазуми[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония със 149 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Населица на 15-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на 6 километра западно от Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на ХІХ век Плазоми е конфесионално смесено гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Плазоми (Plazomi), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.[2] Църквата „Света Параскева“ е от 1887, а „Свети Архангели“ – от 1895 година.[3] По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Блазомъ (Плазоми) живеят 350 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 250 гърци християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плазами е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак със 108 къщи.[5]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Πλάζουμ има 440 валахади и 150 гърци християни.[6] Към 1912 година в Плазани действа четата на капитан Али.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Блазом остава в Гърция.
В 1913 година на хълм южно от селото е изградена гробищната църква „Свети Димитър“. Иконата на свети Харалампий в нея е от 1838 година, дело на хаджи папа Йоанис Георгиу.[3]
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 550 жители.[8]
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като смесено от местни коренни жители и новодошли бежанци като последните са 44 семейства или 180 души.[9]
В 1927 година името на селото е сменено на Омали.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Косиастес[10] | Κοσιάστες | Воскотопи | Βοσκοτόπι[11] | местност на СИ от Омали, по левия бряг на Лимбини (Драбутиотикос)[10] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 550 жители
- 1991 – 144 жители
- 2001 – 149 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ а б Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
