Омали
| Омали Ομαλή | |
| — село — | |
  Омали  Омали  Омали | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 39 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Омали, още Блазом или Плазоми (на гръцки: Ομαλή, Омали; до 1927 година: Πλάζουμη, Плазуми[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 780 m надморска височина,[2] в областта Населица на 15 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на 6 km западно от Цотили.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Плазоми е конфесионално смесено гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Плазоми (Plazomi), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.[4] Църквата „Света Параскева“ е от 1887, а „Свети Архангели“ – от 1895 година.[5] По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Блазомъ (Плазоми) живеят 350 гърци мохамедани и 240 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плазами е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак със 108 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Плазум (Πλάζουμ), Населишка каза, живеят 440 валахади и 150 гърци християни.[8]
Към 1912 година в Плазани действа четата на капитан Али.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Блазом остава в Гърция.
В 1913 година на хълм южно от селото е изградена гробищната църква „Свети Димитър“. Иконата на свети Харалампий в нея е от 1838 година, дело на хаджи папа Йоанис Георгиу.[5]
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 550 жители.[10]
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като смесено от местни коренни жители и новодошли бежанци като последните са 44 семейства или 180 души.[11]
В 1927 година името на селото е сменено на Омали.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Косиастес[3] | Κοσιάστες | Воскотопи | Βοσκοτόπι[12] | местност на СИ от Омали, по левия бряг на Лимбини (Драбутиотикос)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 550[2] | 448[2] | 315[2] | 387[2] | 269[2] | 262[2] | 210[2] | 161[2] | 144[2] | 149 | 63 | 39 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 345. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ а б Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 - 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
