Морфи
| Морфи Μόρφη | |
| — село — | |
  Морфи  Морфи  Морфи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 860 m |
| Население | 42 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Морфи, още Мирсан или Мирасан (на гръцки: Μόρφη; до 1927 година: Μοιρασάνη, Мирасани[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 860 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 25 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на около 15 km югозападно от Цотили.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Мирсан е гръцко село в южната част на Населишка каза на Османската империя.
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Меразан (Merazan) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[4]
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мирапани (Mirapani), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[5]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Мирсанъ (Мирасанъ) живеят 280 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мирасан е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 63 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мирасани (Μοιρασάνη), Населишка каза, живеят 300 гърци елинофони християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Мирасан (Mirassan) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 315 гърци патриаршисти.[9]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Мурасани (Μουρασάνη), Населишка каза, живеят 340 православни гърци.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мирасан остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Мирасани (Μοιρασάνη) са регистрирани 362 жители.[11]
В 1927 година името на селото е сменено на Морфи.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Барям[3] или Барян | Μπαργιάν | Гимнон | Γυμνόν[12] | връх на Ю от Морфи[3] |
| Праморица[3] | Πραμορτσα | Рема | Ρέμα[12] | река на ЮИ от Морфи[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 362[2] | 259[2] | 314[2] | 329[2] | 221[2] | 179[2] | 103[2] | 124[2] | 142[2] | 97 | 74 | 42 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 343. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
