Дриовуно
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
| Дриовуно Δρυόβουνο | |
| — село — | |
  Дриовуно  Дриовуно  Дриовуно | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 211 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 03 |
| Телефонен код | 2465 |
Дриовуно или Дряново (на гръцки: Δρυόβουνο, Дриовуно, катаревуса: Δρυόβουνον, Дриовунон, до 1927 година Δρυάνοβο, Дряново[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 800 m надморска височина,[2] на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) в западното подножие на планината Синяк (Синяцико) югоизточно от Костур и северозападно от Сятища.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свето Преображение Господне“ датира от 1101 година. Стенописите в нея са от 1458 година, а в нартекса – от 1805 година. Църквата „Свети Мина“ е от 1509 година.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В Завордската кондика от XVI век е споменато като Тряново (Τριάνοβον). Селото е споменато като Дряново (Δριάνοβο) в Зосимовата кондика (XVII - XVIII век).[5]
Васил Кънчов в своята „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година показва Дряново като село в Костурската каза с 240 българи и 100 гърци, което може би е Дряново.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дряновон - Дреновон (Δρυάνοβον - Δρένοβον), Населишка каза, живеят 500 гърци елинофони християни.[8]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Дреново живеят 155 гърци патриаршисти, като данните също могат да се отнасят за другото Дряново.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дряново остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Дриовунон.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Царика[10] | Τσαρίκα | Ипсома Василица | Ύψωμα Βασίλιτσα[11] | местност на ЮЗ от Дриовуно[10] |
| Куцуфляни[10] | Κουτσούφλιανη | Дросери | Δροσερή[11] | местност на ЮЗ от Дриовуно, по левия бряг на Бистрица[10] |
| Хамболия | Χάμπολια | Рахула | Ραχούλα[11] | |
| Домовища | Ντουβαμίστι | Агия Параскеви | Άγία Παρασκευή[11] | бивше село на ЮИ от Дриовуно |
| Бара | Μπάρα | Дексамени | Δεξαμενή[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 666[2] | 546[2] | 650[2] | 740[2] | 656[2] | 717[2] | 537[2] | 510[2] | 531[2] | 402 | 251 | 211 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 37. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
