Дриовуно
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
| Дриовуно Δρυόβουνο | |
|---|---|
| — село — | |
  Дриовуно  Дриовуно  Дриовуно | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 744[1] m |
| Население | 251 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 500 03 |
| Телефонен код | 2465 |
Дриовуно или Дряново (на гръцки: Δρυόβουνο, Дриовуно, катаревуса: Δρυόβουνον, Дриовунон, до 1927 година Δρυάνοβο, Дряново[2]), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Селото има население от 402 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) в западното подножие на планината Синяк (Синяцико) югоизточно от Костур и северозападно от Сятища.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свето Преображение Господне“ датира от 1101 година. Стенописите в нея са от 1458 година, а в нартекса – от 1805 година. Църквата „Свети Мина“ е от 1509 година.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Дряново е село Населишка каза на Османската империя. Васил Кънчов в своята „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година показва Дряново като село в Борботската нахия на Костурската каза с 90 албанци християни.[4] Същевременно в казата има още едно село Дряново с 240 българи и 100 гърци, което може би е Дряново.[5]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Дреново живеят 155 гърци патриаршисти, като данните също могат да се отнасят за другото Дряново.[6]
Според гръцка статистика от 1904 година в Дряново (Δρυάνοβον) живеят 500 гърци.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дряново остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Дриовунон.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Царика[8] | Τσαρίκα | Ипсома Василица | Ύψωμα Βασίλιτσα[9] | местност на ЮЗ от Дриовуно[8] |
| Куцуфляни[8] | Κουτσούφλιανη | Дросери | Δροσερή[9] | местност на ЮЗ от Дриовуно, по левия бряг на Бистрица[8] |
| Хамболия | Χάμπολια | Рахула | Ραχούλα[9] | |
| Дуванища | Ντουβαμίστι | Агия Параскеви | Άγία Παρασκευή[9] | |
| Бара | Μπάρα | Дексамени | Δεξαμενή[9] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Global Gazetteer Version 2.2
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ. // Το Βόιον. Посетен на 2 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-02 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „