Калонери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калонери
Καλονέρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Синяк
Надм. височина 618 m
Население 579 души (2001)
Пощенски код 500 03
Телефонен код 24650-71

Калонери или Врондища (произнасяно в най-близкия български говор Врондишча, на гръцки: Καλονέρι, катаревуса: Καλονέριον, Калонерион, до 1927 Βρόγγιστα, Вронгища[1]) е село в Република Гърция, част от дем Горуша (Войо), на област Западна Македония. Селото има население от 579 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Калонери е разположено на главния път от град Костур (Кастория) към Кожани и, близо до левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) в западното подножие на планината Синяк (Синяцико).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Врондища е смесено валахадско-гръцко село в Сятищка нахия на Анаселишка каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 във Вронджища (Вранища) има 150 жители гърци християни и 250 гърци мохамедани.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранища (Vranichta) има 575 гърци.[3]

Според гръцка статистика от 1904 година във Вронгиста (Βρογκίστα) живеят 515 валахади и 80 гърци християни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Врондища остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Калонери. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 129 семейства или 504 души.[5]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото се намира църквата „Света Параскева“, построена в 1776 година. До построяването на църквата „Свети Пантелеймон“ в 1950 година празникът на селото е на Света Параскева.[6]

На един километър от Калонери са разположени старата и новата църквичка „Света Неделя“, построена в 1969 година.[7]

В 1998 година при митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки и при свещеник Георгиос Калайдзис е изградена църквата „Свети Атанасий“. Църквата е изградена на основите на по-стар храм, който е възстановяван три пъти, и който е разрушен окончателно от Гревенското земетресение в 1995 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  4. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. Ιερά Μονή Αγίας Παρασκευής Καλονερίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.[неработеща препратка]
  7. Ιερός Ναός Αγίας Κυριακής Καλονερίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.[неработеща препратка]
  8. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония