Направо към съдържанието

Цотили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цотили
Τσοτίλι
— село —
Гърция
40.2625° с. ш. 21.3242° и. д.
Цотили
Западна Македония
40.2625° с. ш. 21.3242° и. д.
Цотили
Кожанско
40.2625° с. ш. 21.3242° и. д.
Цотили
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина840 m
Население1453 души (2021 г.)
Пощенски код500 02
Цотили в Общомедия

Цотили или Цотил (на гръцки: Τσοτίλι, катаревуса Τσοτίλιον, Цотилион) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша (Войо), административната област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 840 m надморска височина,[1] на 8 km югозападно от Неаполи (Ляпчища).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Ученици и учители в гимназията в Цотили в учебната 1906 – 1907 година. Седнал отляво е Йоанис Сефериадис от Нигде, учител по гръцки, а седнал отдясно – Темистоклис Мосхидис от Родосто, учител по турски език

В края на XIX век Цотил е село в Населишка каза на Османската империя. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Сотили (Sotili) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Тонтилион (Tontillion), Сисанийска епархия, живеят 670 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цотилъ (Сотилъ) има 50 жители гърци християни, 250 гърци мохамедани, 120 власи и 20 цигани.[5]

През 1871 година в Цотили е основана гръцка гимназия под егидата на Патриаршията, която е едно от най-важните гръцки образователни заведения в Югозападна Македония.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цотили (Τσοτύλι), Населишка каза, живеят 237 гърци елинофони, 63 гърци влахофони, от които никой не се румънее[7] 250 валахади и 300 гърци християни.[8]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Цотилион (Τσοτίλιον), Населишка каза, живеят 200 православни гърци и 450 мюсюлмани.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Цотили, март 1904 година. Димитриос Голицис (първи отдясно) от Българска Блаца в Цотилската гимназия до Панделис Цамисис, преподавател по гръцки в гимназията, по-късно директор на Костурската гимназия

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Цотил остава в Гърция. Според популярно гръцко издание от 1932 година към началото на 20-те години Цотили е имало около 150 семейства валахади и 40 християни.[10] В общинския съвет избран в 1920 година влизат Котас Флоинис (Κώτας Φλιώνης), Константинос Рангазас (Κωνσταντίνος Ραγκαζάς), Й. Льольос (I. Λιόλιος), Д. Пинетас (Δ. Πινέτας), Хасан Зекир (Χασάν Ζεκίρ), Тефик Ислам (Τεφήκ Ισλάμ) и Исмаил Ибрахим (Ισμαήλ Ιμπραήμ).[11]

Мюсюлманското население на Цотили се изселва в Турция в 1923 година по спогодбата за размяна на население и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Цотили е представено като смесено местно-бежанско село с 86 бежански семейства и 339 души бежанци.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Цотили на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Хасан Калива[2]Χασάν ΚαλύβαПериохиΠεριοχή[13]местност на ЮЮЗ от Цотили[2]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 884[1] 959[1] 852[1] 1321[1] 2113[1] 1554[1] 1684[1] 1454[1] 1350[1] 1596 1545 1453

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има няколко църкви. Централната е „Свети Атанасий“, построена в 1858 година.[14] „Свети Пророк Илия“ е построена при митрополит Поликарп в 1963 година на мястото на разрушен малък параклис.[15][16] „Свети Павел“ (7,2 х 5,9 m) е построена във византийски стил на частен имот от Милтиадис Михалидис, за да се помни за едноименната църква в Хакакса, откъдето Михалидис са изселени в 1924 година.[17] В 1970 година с помощта на архимандрит Хрисостом Зафиропулос е построен параклисът „Света Параскева“ (10 х 6 m) на мястото на малка едноименна църквичка от османско време.[18] Вляво от пътя за Ляпчища е църквата, известна като „Свети Нектарий“, но посветена и на Свети Йоан Златоуст и Свети Безсребреници. Строежът и започва в 1978 година и е осветена на 5 юни 1988 година от митрополит Антоний.[19] В 1958 година е възстановена църквата „Света Марина“ на мястото на разрушена по времето на Али паша Янински църква.[20]

След ислямизацията на християните в селото енорийската църква „Свети Георги“ е превърната в джамия. В 1875 година валахадите разрушават джамията и построяват нова. Интериорът на стените е украсен с арабески и цитати от Корана. Минарето на джамията е било високо и внушително. Джамията е опожарена през 1943 година.[21]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Цотили

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 351. (на македонска литературна норма)
  2. 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  6. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830–1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 166. (на английски)
  7. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
  8. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  9. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
  10. ↑ Vacalopoulos, Apostolos, E. History of Macedonia 1354-1833, Thessaloniki, 1973, p. 348.
  11. ↑ ΒΑΛΑΑΔΕΣ ΤΗΣ ΑΝΑΣΕΛΙΤΣΑΣ // Το Βόιον. Посетен на 2 ноември 2013 г.[неработеща препратка]
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  13. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  14. ↑ Άγιος Αθανάσιος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  15. ↑ Προφήτης Ηλίας Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  16. ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 3 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
  17. ↑ Απόστολος Παύλος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  18. ↑ Αγία Παρασκευή Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  19. ↑ Άγιος Νεκτάριος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  20. ↑ Εκκλησίες Κοζάνης // Δυτική Μακεδονία: Μνημεία, παράδοση, εκδρομές, δραστηριότητες. Архивиран от оригинала на 18 февруари 2018. Посетен на 17 февруари 2018.
  21. ↑ Άγιος Γεώργιος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цотили&oldid=12816020“.