Водорина
| Водорина Βοδωρίνα, Νέα Σπάρτη | |
| — село — | |
  Водорина  Водорина  Водорина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
Водорина или Неа Спарти (на гръцки: Νέα Σπάρτη, Неа Спарти; до 1928 година: Βουδωρίνα, Вудорина, също Βοδωρίνα, Водорина[1]) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Останките на селището са разположени в областта Населица на 10-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 2 километра западно от Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на ХІХ век Водорина е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов през 1900 година във Водорина живеят 255 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Водорина е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 51 къщи.[3]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година Βουδουρίνη се обитава от 150 валахади.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Водорина остава в Гърция. При първото преброяване от новата власт през 1913 година във Βοδωρίνα са регистрирани 226 жители.[5]
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени бежанци от градчето Спарта (Спартала) в областта Писидия, Мала Азия. В 1928 година селото е представено като изцяло бежанско с 23 семейства или 86 души.[6]
В 1928 година името на селото е сменено на Неа Спарти.
През 1949 година поради Гражданската война населението на Неа Спарти се изселва в съседното централно село Цотили. Днес на мястото на селото се издига църквата „Свети Георги“, построена през 1979 година.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΒΟΥΔΩΡΙΝΑ-ΝΕΑ ΣΠΑΡΤΗ-ΑΓΙΟΣ ΓΕΩΡΓΙΟΣ, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225055332/http://www.tovoion.com/products/%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%B4%CF%89%CF%81%CE%B9%CE%BD%CE%B1-%CE%BD%CE%B5%CE%B1%20%CF%83%CF%80%CE%B1%CF%81%CF%84%CE%B7-%CE%B1%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%83%20%CE%B3%CE%B5%CF%89%CF%81%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%83/, посетен на 28 май 2010
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
