Направо към съдържанието

Месолонгос

Месолонгос
Μεσόλογγος
— село —
Гърция
40.3303° с. ш. 21.2478° и. д.
Месолонгос
Западна Македония
40.3303° с. ш. 21.2478° и. д.
Месолонгос
Кожанско
40.3303° с. ш. 21.2478° и. д.
Месолонгос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина675 m
Население11 души (2021 г.)
Пощенски код500 01

Месолонгос, още Мислегощи или Мислегоже (на гръцки: Μεσόλογγος, Месолонгос, до 1927 година: Μεσολογγόστι, Месолонгости[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено на около 17 километра северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). На северозапад граничи с костурското село Лучища, на север – с Чърчища, на запад – с Плакида (Лабаница). Построено е на 760 m надморска височина, на левия бряг на река Велус, приток на Бистрица. Състои се от две махали, на 1 km разстояние една от друга.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името Мислегоже е притежателно прилагателно със суфикс -je от по-старо *Мислегождже, а то от личното име Мыслегодъ.[3]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Мислогоще е споменато с 33 глави на семейства и трима неженени: Врано, Доган, Гьон, Лалко, Димо, Михал, Димо, Петре, Гин, Мано, Тодор, Йорги, Михал, Яно, Райо, Йорги, Леко, Дапчо, Йорги, Гьон, Згур, Яно, Райко, Михал, Пано, Алекса, Тодор, Яно, Никола, Йорги, Никола, Папа Яно, Стане, Продан, Бале и Тодор, и две вдовици Ирина и Стана. Общият приход за империята от селото е 2412 акчета.[4]

Според Васил Кънчов в края на XIX век Мислегощи е гръкоезично, но конфесионално смесено село, в което живеят 220 гърци мохамедани (валахади) и 200 гърци християни.[5] Административно принадлежи на Населишката каза на Османската империя.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мислогощи е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 88 къщи.[6]

В началото на XX век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Missligochté има 200 гърци патриаршисти.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Μεσλογκόστη живеят 100 валахади и 250 гърци християни.[8]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Меслогости (Μεσλογόστιον) в 1910 година има две махали със 70 семейства, от които в едната 25 гъркоговорещи мюсюлмани валахади и в другата 45 гъргоговорещи християни. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици мъже.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Мислогоже е обозначено като гръцко селище.[10]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мислегощи остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μεσολογκότσιον са регистрирани 295 жители.[11]

В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място в Горната махала на селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 29 семейства или 101 души.[12] Понтийците си построяват църква „Свети Николай“. В енорията има и стар храм „Свети Николай“, построен от бежанците до джамията.[2]

В 1927 година името на селото е сменено на Месолонгос.

Прекръстени с официален указ местности в община Месолонгос на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пистория[13] Πιστορία Диава Διάβα[14] река на С от Месолонгос, ляв приток на Беливод[13]
Преброявания
  • 1913 – 295 жители
  • 1981 – 148 жители
  • 1991 – 126 жители
  • 2001 – 76 жители
  • 2011 – 40 жители
Родени в Месолонгос
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 88
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  10. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  11. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)