Месолонгос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Месолонгос
Μεσόλογγος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Костенария
Надм. височина 675 m
Население 76 души (2001)
Пощенски код 50001
Телефонен код +30 24680

Месолонгос или Мислегощи или Мислегоже (на гръцки: Μεσόλογγος, Месолонгос, до 1927 година: Μεσολογγόστι, Месолонгости[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Месолонгос има население от 87 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 17 километра северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). На северозапад граничи с костурското село Лучища, на север - с Чърчища, на запад - с Плакида (Лабаница). Построено е на 760 m надморска височина, на левия бряг на река Велус, приток на Бистрица. Състои се от две махали, на 1 km разстояние една от друга.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името Мислегоже е притежателно прилагателно със суфикс -je от по-старо *Мислегождже, а то от личното име Мыслегодъ.[3]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Мислогоще е споменато с 33 глави на семейства и трима неженени: Врано, Доган, Гьон, лалко, Димо, Михал, Димо, Петре, Гин, Мано, Тодор, Йорги, Михал, Яно, Райо, Йорги, Леко, Дапчо, Йорги, Гьон, Згур, Яно, Райко, Михал, Пано, Алекса, Тодор, Яно, Никола, Йорги, Никола, Папа Яно, Стане, Продан, Бале и Тодор, и две вдовици Ирина и Стана. Общият приход за империята от селото е 2412 акчета[4].

Според Васил Кънчов в края на XIX век Мислегощи е гръкоезично, но конфесионално смесено село, в което живеят 220 гърци мохамедани (валахади) и 200 гърци християни.[5] Административно принадлежи на Населишката каза на Османската империя.

В началото на XX век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Missligochté има 200 гърци патриаршисти.[6]

Според гръцка статистика от 1904 година в Μεσλογκόστη живеят 100 валахади и 250 гърци християни.[7]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Меслогости (Μεσλογόστιον) в 1910 година има две махали със 70 семейства, от които в едната 25 гъркоговорящи мюсюлмани валахади и в другата 45 гъргоговорящи християни. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици мъже.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мислегощи остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μεσολογκότσιον са регистрирани 295 жители.[9]

В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място в Горната махала на селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 29 семейства или 101 души.[10] Понтийците си построяват църква „Свети Николай“. В църквата има и стар храм „Свети Николай“ до джамията.[2]

В 1927 година името на селото е сменено на Месолонгос.

Преброявания
  • 1913 – 295 жители
  • 1981 – 148 жители
  • 1991 – 126 жители
  • 2001 – 76 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Месолонгос

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μεσολογγόστι -- Μεσόλογγος
  2. а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 88
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 273.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  7. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония