Месолонгос
| Месолонгос Μεσόλογγος | |
|---|---|
| — село — | |
  Месолонгос  Месолонгос  Месолонгос | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 675 m |
| Население | 40 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Месолонгос или Мислегощи или Мислегоже (на гръцки: Μεσόλογγος, Месолонгос, до 1927 година: Μεσολογγόστι, Месолонгости[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 17 километра северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). На северозапад граничи с костурското село Лучища, на север - с Чърчища, на запад - с Плакида (Лабаница). Построено е на 760 m надморска височина, на левия бряг на река Велус, приток на Бистрица. Състои се от две махали, на 1 km разстояние една от друга.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов името Мислегоже е притежателно прилагателно със суфикс -je от по-старо *Мислегождже, а то от личното име Мыслегодъ.[3]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Мислогоще е споменато с 33 глави на семейства и трима неженени: Врано, Доган, Гьон, Лалко, Димо, Михал, Димо, Петре, Гин, Мано, Тодор, Йорги, Михал, Яно, Райо, Йорги, Леко, Дапчо, Йорги, Гьон, Згур, Яно, Райко, Михал, Пано, Алекса, Тодор, Яно, Никола, Йорги, Никола, Папа Яно, Стане, Продан, Бале и Тодор, и две вдовици Ирина и Стана. Общият приход за империята от селото е 2412 акчета.[4]
Според Васил Кънчов в края на XIX век Мислегощи е гръкоезично, но конфесионално смесено село, в което живеят 220 гърци мохамедани (валахади) и 200 гърци християни.[5] Административно принадлежи на Населишката каза на Османската империя.
В началото на XX век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Missligochté има 200 гърци патриаршисти.[6]
Според гръцка статистика от 1904 година в Μεσλογκόστη живеят 100 валахади и 250 гърци християни.[7]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Меслогости (Μεσλογόστιον) в 1910 година има две махали със 70 семейства, от които в едната 25 гъркоговорещи мюсюлмани валахади и в другата 45 гъргоговорещи християни. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици мъже.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Мислогоже е обозначено като гръцко селище.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мислегощи остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μεσολογκότσιον са регистрирани 295 жители.[10]
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място в Горната махала на селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 29 семейства или 101 души.[11] Понтийците си построяват църква „Свети Николай“. В църквата има и стар храм „Свети Николай“, порстроен от бежанците до джамията.[2]
В 1927 година името на селото е сменено на Месолонгос.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пистория[12] | Πιστορία | Диава | Διάβα[13] | река на С от Месолонгос, ляв приток на Беливод[12] |
- Преброявания
- 1913 – 295 жители
- 1981 – 148 жители
- 1991 – 126 жители
- 2001 – 76 жители
- 2011 - 40 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Месолонгос
Атанасиос Космас (1860 – 1931), гръцки просветен деец и революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 88
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „