Микрокастро (дем Горуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Микрокастро.

Микрокастро
Μικρόκαστρο
— село —
Гърция
40.2669° с. ш. 21.5031° и. д.
Микрокастро
Западна Македония
40.2669° с. ш. 21.5031° и. д.
Микрокастро
Кожанско
40.2669° с. ш. 21.5031° и. д.
Микрокастро
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Синяк
Надм. височина 904 m
Население 479 души (767)

Микрокастро или Черушино (на гръцки: Μικρόκαστρο, катаревуса: Μικρόκαστρον, Микрокастрон, до 1927 Τσιρούσινον, Цирусинон[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Селото има население от 479 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Микрокастро е разположено в югозападното подножие на планината Синяк (Аскио) на три километра западно от Сятища. В селото се намира Микрокастренският манастир „Свето Успение Богородично“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Черушино е чисто гръцко село в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Туруснон (Tourousnon), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Черушница има 260 жители гърци християни.[3]

Според гръцка статистика от 1904 година в Цирусино живеят 280 гърци елинофони.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Черушино остава в Гърция. В 1927 жосита името на селото е сменено на Микрокастро.

Енорийският храм „Свети Николай“ е обновен в 1936 година.[5] В 1967 година емигранти в Австралия изграждат северно от селото църквата „Свети Илия“.[6]

Край селото е църквичката „Свети Атанасий“. В нея се пази надпис от 1050 година „Тук се намира главата на отец Николай“ („Ενταύθα Κείται η κάρα Νικολάου Ιερέως“).[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  4. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  5. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  6. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
  7. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония