Микрокастро (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Микрокастро.
| Микрокастро Μικρόκαστρο | |
| — село — | |
  Микрокастро  Микрокастро  Микрокастро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 340 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 503 00 |
Микрокастро или Черушино (на гръцки: Μικρόκαστρο, катаревуса: Μικρόκαστρον, Микрокастрон, до 1927 година Τσιρούσινον, Цирусинон[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Микрокастро е разположено на 660 m надморска височина,[2] в югозападното подножие на планината Синяк (Аскио) на 3 km западно от Сятища. В селото се намира Микрокастренският манастир „Свето Успение Богородично“.
Югоизточно над селото, на върха Кастраки (в превод крепостчица, 1072 m)[3] има следи от малка крепост, която дава новото име на селото Микрокастро (в превод малка крепост).[4] Източно над Микрокастро е върха Градисти (1037 m).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Черушино има българска етимология, от „череша“. Втора възможност според гръцки източници е Царушино, да идва от „цар“.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в Завордската кондика за периода 1534 – 1692 година с 20 записа, като Чарушино (Τσιαρούσινο) а за периода след 1692 година само три записа като Черушино (Τζερούσινο). Също така се споменава в списъка на селата на митрополията през 1797 година като Чирушинон (Τζηρούσινον). В други ръкописни източници се среща като като: Чарушинон (Τσαρούσινον), Чярушинон (Τσιαρούσινον), Черушинон (Τσερούσιον), Чирушинон (Τσιρούσιον).[5]
В XIX век Черушино е чисто гръцко село в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Чаросено (Tcharoseno) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Туруснон (Tourousnon), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Черушница има 260 жители гърци християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чернишево е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 48 къщи.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цярусино (Τσιαρούσινο), Населишка каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[10]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Цярусинон (Τσιαρούσινον), Населишка каза, живеят 280 православни гърци.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Черушино остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Микрокастро.[2]
Населението традиционно се занимава със земеделие и със скотовъдство.[2]
Енорийският храм „Свети Николай“ е обновен в 1936 година.[12] В 1967 година емигранти в Австралия изграждат северно от селото църквата „Свети Илия“.[13]
Край селото е църквичката „Свети Атанасий“. В нея се пази надпис от 1050 година „Тук се намира главата на отец Николай“ („Ενταύθα Κείται η κάρα Νικολάου Ιερέως“).[14]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 278[2] | 343[2] | 377[2] | 457[2] | 535[2] | 538[2] | 506[2] | 527[2] | 519[2] | 479 | 420 | 340 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350. (на македонска литературна норма)
- 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τείχη, φρούρια, κάστρα και ακροπόλεις στο Βόιο Κοζάνης – Του Σταύρου Π. Καπλάνογλου // Kozani Life, 01/07/2020. Посетен на 8 ноември 2025 г. (на гръцки)
- 1 2 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 109. (на гръцки)
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 110. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 3 януари 2015. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 3 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 4 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
