Кримини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кримини
Κριμήνι
— село —
Площадът на селото с Криминската чешма и църквата „Свети Евстатий“ (1868)
Площадът на селото с Криминската чешма и църквата „Свети Евстатий“ (1868)
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Населица
Надм. височина 691 m
Население 90 души (2001)
Пощенски код 50002
Телефонен код +30 24680
Кримини в Общомедия

Кримини или Кримин (на гръцки: Κριμήνιο, Криминио или Κριμήνι, Кримини, катаревуса: Κριμήνιον, Криминион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония с 90 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от Неаполи (Ляпчища) в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо). Името на селото произлиза от кремен – диалектна форма на кремък.[1] Селото се дели на две махали Дзердзел и Вароси.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според местните легенди селото е родено след разрушаването на две села в района. В западните склонове на върха Палиокримини (в превод Старо Кримини), на много планинско и недостъпно място, близо до Селско (Кипсели), е имало едноименно село, което е било разрушено от нашествията на албанците в началото на XVIII век. Жителите му са принудени да го напуснат и потърсиха убежище чак в Битоля, Костур, Селица, Стихази и Долос. Повечето обаче идват на това място и основават новото Кримини. Второто унищожено село е Церо, близо до Либохово.[2]

Криминският мост на Праморица е построен в 1802 година.[3] В 1870 година край Кримини е построена църквичката „Свети Атанасий“.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кремини (Crèmini), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Кримин:

На два часа северно от Ляпчища се намира християнското село Кримин, състоящо се от 78 къщи, които плащат 7980 пиастри данък и 3400 инание-аскерие. В селото има едно училище. Жителите се занимават със земеделие. В градините се раждат много плодове и овощи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кримин (Кремени) има 487 жители гърци християни.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кремене има 450 гърци.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Криминон живеят 425 гърци християни елинофони.[9]

В периода XVII–XIX век селището е от най-значимите строителни средища. Съхранени са изключително интересни черкви строени от кримински майстори из Южна Македония и Епир, като например в Москополе. Криминци са били и главните строители на храмове из атонските манастири.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кримин остава в Гърция.

Преброявания
  • 1981 – 161 души
  • 1991 – 142 души
  • 2001 – 90 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мария Мануси от Кримини, Мис Гърция 1932
Родени в Кримини

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Φώτη Ι. Παπανικολάου, Ιστορία του Κριμινίου. Θεσσαλονίκη 1959. 8ον, σ. 120, μετά πολλών ολοσελίδων εικόνων υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг. // Архивиран от оригинала на 2 април 2008 г. Посетен на 6 декември 2020 г.
  2. а б Κριμήνι Βοΐου, πάθος για ομορφιά. // Μονοπάτια της πέτρας, 2 Οκτωβρίου 2017. Посетен на 22 декември 2020 г.
  3. Γεφύρι Του Κριμηνίου. // www.petrinagefiria.com. Посетен на 6 ноември 2019 г.
  4. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 182. (на руски)
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  9. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, София, 2006.


     Портал „Македония“         Портал „Македония