Селско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Селско
Κυψέλη
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина1080 m
Население56 души (2011 г.)

Сèлско или Псèлско или Пчелско[1] (на гръцки: Κυψέλη, Кипсели, до 1926 година Ψέλτσκο, Пселцко, катаревуса Ψέλτσκον, Пселцкон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол, на 40 километра югозападно от град Костур и на 20 километра югозападно от демовия център Нестрам, между два притока на Сарандапорос, високо в източните склонове на планината Горуша (Войо). Селото географски е в Епир, а не в Македония. Зимно време селото традицонно е изолирано.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Съдейки по името, селото вероятно е било българско, но е напуснато в немирните години и заселено от гърци качауни от Епир.[3]

В края на XIX век Селско е голямо гръцко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Селско има 680 жители гърци.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание в Селско влиза голямата чета на Васил Чекаларов, посрещната братски от гръцкото население.[5][1]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селско има 750 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[6]

В гръцка статистика от 1905 година селото е с 216 жители гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Кипсели. Главно занимание на жителите е експлоатацията на гората, скотовъдството и частично земеделието.[3] В 1925 година е построена църквата „Света Параскева“.[8]

По време на Гръцката гражданска война (1946 - 1949) селото пострадва силно, жителите му го напускат, като се установяват в Маняк. Частично се връщат след нормализирането на положението,[3] но много остават в Маняк.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Селско на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сазо[9] Σῶζο Сотира Σωτήρα[10] връх в Горуша (1119 m), ЮЗ от Селско[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 403[3] 317[3] 339[3] 402[3] 402[3] 389[3] 115[3] 45[3] 60[3] 86 56

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Селско
  • Flag of Greece.svg Василиос Георгиу (Βασίλειος Γεωργίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Василиос Котас (Βασίλειος Κώτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Василиос Рубос (Βασίλειος Ρούμπος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Космас (Γεώργιος Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Цямис (Γεώργιος Τσιάμης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg поп Димитриос (Παπαδημήτριος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Кендрос (Δημήτριος Κέντρος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Христос (Ιωάννης Χρήστος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Николаос Космас (Νικόλαος Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Николаос Нацьос (Νικόλαος Νάτσιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  • Flag of Greece.svg Петрос Васос (Πέτρος Βάσσος), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 136.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kipseli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. а б Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 20 юли 2022 г. (на гръцки)
  9. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  10. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  11. а б в г д е ж з и к л Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84. (на гръцки)