Ревани
| Ревани Διποταμιά | |
|---|---|
| — село — | |
 В центъра на селото след снежна буря | |
  Ревани  Ревани  Ревани | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Надм. височина | 1014 m |
| Население | 456 души (2011 г.) |
| Ревани в Общомедия | |
Рѐвани (на гръцки: Διποταμιά, Дипотамия, до 1926 година Ρέβανη, Ревани,[1]на албански: Revani) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 35 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Фатос Рапай записва следната легенда за хълма Джумба е Шкипес (в превод Албански хълм) от албански бежанци от Ревани:
| „ | В миналото, когато страната е била окупирана от българите, те не са позволявали на реванчани вече да говорят албански, а само български. Хората били много разстроени от това и един ден селото се събрало на хълма Джумба е Шкипес и решило, че отсега насетне вече няма да говорят български, а само своя си език албански. От сутринта, който кажел Добро утро на български и изолщо който говори български, ще бъде осъден на смърт. На следващата сутрин пастирът на селскотоло извикал: „O sello terja govendi“. Селяните го хванали и го убили на Джумба е Шкипес, а кметът на селото казал на хората: Това е Джумба е Шкипес, който говори друг български, ще получи своето място тук до краваря.[2] | “ |
В края на XIX век Ревани е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.[3]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 400 жители.[4]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ревани е обозначено като албанско селище.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Ревани остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Ревани се изселва в Албания и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 438[6] или според други данни 128 семейства и 493 души.[7]
Жителите произвеждат жито, леща и тютюн като се занимават и със скотовъдство.[8]
В 1926 година селото е прекръстено на Дипотамия (в превод Двуречие). През Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена бежанска чета за терор над българското население.[9]
В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.[10]
По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва.[8] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[6] От 1997 година Ревани е център на самостоятелен дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Плаксени[12] | Λαξένη | Лаксенти | Λαξεντὴ[13] | връх в Гълъмбица (1108 m), З над Ревани[12] |
| Ревани[12] | Ρεβένι | Охирон | Οχυρόν[13] | връх в Гълъмбица (1115 m), ЮИ над Ревани[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 689[8] | 721[8] | 623[8] | 617[8] | 624[8] | 530[8] | 581[8] | 610[8] | 581[8] | 624 | 456 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505-507. (на албански)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 2008-02-21
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „