Ревани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ревани
Διποταμιά
— село —
В центъра на селото след снежна буря
В центъра на селото след снежна буря
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина1014 m
Население456 души (2011 г.)
Ревани в Общомедия

Рѐвани (на гръцки: Διποταμιά, Дипотамия, до 1926 година Ρέβανη, Ревани,[1]на албански: Revani) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 35 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Фатос Рапай записва следната легенда за хълма Джумба е Шкипес (в превод Албански хълм) от албански бежанци от Ревани:

В миналото, когато страната е била окупирана от българите, те не са позволявали на реванчани вече да говорят албански, а само български. Хората били много разстроени от това и един ден селото се събрало на хълма Джумба е Шкипес и решило, че отсега насетне вече няма да говорят български, а само своя си език албански. От сутринта, който кажел Добро утро на български и изолщо който говори български, ще бъде осъден на смърт. На следващата сутрин пастирът на селскотоло извикал: „O sello terja govendi“. Селяните го хванали и го убили на Джумба е Шкипес, а кметът на селото казал на хората: Това е ​​Джумба е Шкипес, който говори друг български, ще получи своето място тук до краваря.[2]

В края на XIX век Ревани е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.[3]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 400 жители.[4]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ревани е обозначено като албанско селище.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Ревани остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Ревани се изселва в Албания и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 438[6] или според други данни 128 семейства и 493 души.[7]

Жителите произвеждат жито, леща и тютюн като се занимават и със скотовъдство.[8]

В 1926 година селото е прекръстено на Дипотамия (в превод Двуречие). През Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена бежанска чета за терор над българското население.[9]

В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.[10]

По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва.[8] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[6] От 1997 година Ревани е център на самостоятелен дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Ревани на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Плаксени[12] Λαξένη Лаксенти Λαξεντὴ[13] връх в Гълъмбица (1108 m), З над Ревани[12]
Ревани[12] Ρεβένι Охирон Οχυρόν[13] връх в Гълъмбица (1115 m), ЮИ над Ревани[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 689[8] 721[8] 623[8] 617[8] 624[8] 530[8] 581[8] 610[8] 581[8] 624 456

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505-507. (на албански)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  5. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  6. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 2008-02-21 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  8. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
  9. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  11. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  12. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  13. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)