Ревани
| Ревани Διποταμιά | |
|---|---|
| — село — | |
 В центъра на селото след снежна буря | |
  Ревани  Ревани  Ревани | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Надм. височина | 1014 m |
| Население | 456 души (2011 г.) |
| Ревани в Общомедия | |
Рѐвани (на гръцки: Διποταμιά, Дипотамия, до 1926 година Ρέβανη, Ревани,[1] на албански: Revani[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 35 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица. На север Ревани граничи с Шак (Комнинадес) и Пончара, на запад с Божи град (Мирас) и Видово (Видохова), на юг със Зеленград (Месоврахо) и на изток с Гърлени (Хионато).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Фатос Рапай записва следната легенда за хълма Джумба е Шкипес (в превод Албански хълм) от албански бежанци от Ревани:
| „ | В миналото, когато страната е била окупирана от българите, те не са позволявали на реванчани вече да говорят албански, а само български. Хората били много разстроени от това и един ден селото се събрало на хълма Джумба е Шкипес и решило, че отсега насетне вече няма да говорят български, а само своя си език албански. От сутринта, който кажел Добро утро на български и изобщо който говори български, ще бъде осъден на смърт. На следващата сутрин пастирът на селото извикал: „O sello terja govendi“. Селяните го хванали и го убили на Джумба е Шкипес, а кметът на селото казал на хората: Това е Джумба е Шкипес, който говори друг български, ще получи своето място тук до краваря.[3] | “ |
В края на XIX век Ревани е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.[4]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 400 жители.[5]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ревани е обозначено като албанско селище.[6]
Преди 1923 година в селото има следните фамилии: Аметови (Ametlinj), Беголеви (Begolli), Бекулеви (Bekulli), Беулкови (Beulka), Чочореви (Çoçore), Фарови (Faro), Гелеви (Gjeli), Корчареви (Korçarë), Личреви (Liçre), Ликови (Lika), Манголеви (Mangollinj), Манокови (Manoku), Нухреви (Nuhre), Пашови (Pasho), Пупеви (Pupe), Родеви (Rrodhe), Джуреви (Xhurre), Юстреви (Ystre), Зюпреви (Zypret).[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Ревани остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Ревани се изселва в Албания и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 438[7] или според други данни 128 семейства и 493 души.[8]
Жителите произвеждат жито, леща и тютюн като се занимават и със скотовъдство.[9]
В 1926 година селото е прекръстено на Дипотамия (в превод Двуречие). През Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена бежанска чета за терор над българското население.[10]
В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.[11]
По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва.[9] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[7] От 1997 година Ревани е център на самостоятелен дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[12]
| Албански топоними от Ревани преди изселването в 1923 година[13] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Alevicë/a | Алевица | планина на Ю |
| Arat e Lumit | ниви близо до центъра | |
| Branenicë/a | Браненица | гора и ниви на Ю |
| Borroviq/i | Боровик | хълм, ниви и пасище на ЮИ |
| Bregu i Vidhit | бряг и поле на СИ | |
| Cekrovë/a | Церкова | ниви на И |
| Cingaret | Цингарет | ниви на С |
| Çurnok/u | Чурнок | ниви на И |
| Dushnatrap/i | Душнатрап | ниви на И |
| Furiqi i Shqiponjës | Фурики | скала на Ю, на която гнездят орли |
| Fush’ e Revanit | Реванско поле | поле на СЗ |
| Granopolet | Гранополе | поле на СИ |
| Gungat | Гунга | ниви на Ю |
| Gjeraqinë/a | Геракина | хълм на З |
| Kamen/i | Камен | хълм на З |
| Karavidhe/ja | Каравидия | поле и ниви на З |
| Karoz/i | Кароз | ниви и чешма на Ю |
| Klish e Vogël | Мала църква | развалини на църква и гробове в центъра |
| Kodër e Abdullës | хълм и ниви на И | |
| Kodër e Gjelit | хълм и ниви на С | |
| Kodër e Sime | хълм и ниви на З | |
| Koqë/a | ниви на И | |
| Koria e Bekulit | Кория на Бекул | хълм с храсти на И |
| Koria e Hysit | Кория на Хюс | хълм с храсти на И |
| Koria e Selmaniçit | Кория на Селманч | дъбова гора на И |
| Koria e Xhemkës | Кория на Джемка | кория на СИ |
| Koria e Zeqos | Кория на Зего | дъбова и лешникова кория на З |
| Koriet e Sul Kamenit | Кория на Сул Камен | дъбова горичка |
| Kroi i Bereqetit | Чешма на берекета | чешма в центъра |
| Kroi i Betallës | Чешма на Бетала | чешма и близко поле на З |
| Kroi i Cafalit | Чешма на Цафал | чешма и ниви на ЮЗ |
| Kroi i Zeqo Farros | Чешма на Зего Фаро | чешма на Ю |
| Kroi i Kotes | Чешма на Коте | чешма на С |
| Kroi i Mullahut | Чешма на Мулаху | чешма на хълм на З |
| Kroi i Pajkës | Чешма на Пайка | чешма и ниви на З |
| Kroi i Stankos | Чешма на Станко | чешма на З |
| Kroi i Shagut | Шакска чешма | чешма на С |
| Kroi i Shalës | Чешма на Шала | чешма на бряг на Ю |
| Kroi i Zekës | Чешма на Зека | чешма на ЮЗ |
| Kryjzet | ниви на Ю | |
| Lajthi e Xhanos | лешникова гора и ниви на Ю | |
| Luadh i Thatë | ниви и поле на С | |
| Lum’ i Karavidhës | Каравидска река | порой на И |
| Lum i Math | Мат | |
| Lum i Slivanjit | Сливенска река | реката, която разделя селото |
| Lum i Vogël | Мала река | река |
| Llazinë | Лазина | ниви на З |
| Mejtepi | Мектеп | бивше турско училище в центъра |
| Mezhdat e Vrenit | ниви на С | |
| Mulliri i Braho Rrodhes | Мелница на Брахо Роде | мелница на С |
| Mulliri i Bushit | Мелница на Буши | мелница в центъра |
| Mulliri i Demko Rrodhes | Мелница на Демко Роде | мелница на С |
| Mulliri i Pupes | Мелница на Пупе | мелница близо до центъра |
| Nanatumbë/a | Нанатумба | открито поле и гора в планината на Ю |
| Nënëvarre | ниви на И | |
| Përroi i Cekrovës | Църковен порой | порой и ниви на И |
| Përroi i Ormanit | Османов порой | порой на З |
| Pluk/u | Плук | ниви на С |
| Poçinovë/a | Починова | хълм на З |
| Qeramidhice/a | Керамидица | ниви в полето на З, където се правели керемиди |
| Rafshtira/t | Рафщира | ниски хълмове на СИ |
| Rakickë/a | Ракицка | хълмове с горички и ниви на З |
| Sepet/i | Сепет | пасище на Ю |
| Stanobërdhë/a | Станобърда | хълм в полето на З |
| Shardhagane | Шардагане | лозе на С |
| Shimitër | Шимитър | развалини на църква и пасище, близо до селото |
| Shinepremte | ниви на И | |
| Shollagan/i | ниви в полето на С | |
| Shpell e Alevicës | Алевишка пещера | пещера в планината на Ю |
| Ura | Мост | мост в центъра |
| Verret e Klishës | Църковно гробище | гробове на СЗ |
| Vranomat | Враномат | ниви на З |
| Xhamia | Джамия | бивша джамия, превърната по гръцко време в църква |
| Xhumb/a e Shqipes | хълм на СИ | |
| Zanog/u | Занога | ниви на С[3] |
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Плаксени[14] | Λαξένη | Лаксенти | Λαξεντὴ[15] | връх в Гълъмбица (1108 m), З над Ревани[14] |
| Ревани[14] | Ρεβένι | Охирон | Οχυρόν[15] | връх в Гълъмбица (1115 m), ЮИ над Ревани[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 689[9] | 721[9] | 623[9] | 617[9] | 624[9] | 530[9] | 581[9] | 610[9] | 581[9] | 624 | 456 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505. (на албански)
- ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505 - 507. (на албански)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 2008-02-21
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05
- ↑ Информатори са Емин Личи, 73-годишен и Али Личи, 68-годишен, и двамата от Ревани, бежанци от 1923 година, живеещи към 5 авгудт 1976 година в Лушня, както и Неим Мюслим Беголи, 72-годишен, от Ревани, бежанец от 1923 година, живеещ към януари 1970 година във Вльора.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „