Зеленград (дем Нестрам)
Вижте пояснителната страница за други значения на Зеленград.
- Тази статия е за селото в Костурско, Гърция. За селото в Кратовско, Република Македония вижте Зеленград (Община Пробищип). За селото в Трънско, България вижте Зелениград.
| Зеленград Μεσόβραχο | |
|---|---|
| — село — | |
  Зеленград  Зеленград | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Надм. височина | 1090 m |
| Население (2001) | 42 души |
Зеленград (на гръцки: Μεσόβραχο, Месоврахо, катаревуса: Μεσόβραχον, Месоврахон, до 1927 Ζέλεγκραδ, Зеленград[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония с 42 жители.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 23 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания в подножието на планината Алевица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 23 християнски семейства и едно мюсюлманско под името Зеленовад[2] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеленгот (Zélengot) живеят 900 гърци.[3] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Зеленград има 45 помашки домакинства и 157 жители-помаци от мъжки пол.[4] В края на XIX век Зеленград е помашко село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя.[5] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско - с 350 жители.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Зеленград остава в Гърция. През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 60 души[7] или според други данни 18 семейства със 72 души.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Месоврахон, в превод между върхове.
По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села и особено съседното село Калевища.[9]
Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[10] От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[11]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 304 души
- 1920 – 260 души
- 1928 – 93 души
- 1940 – 110 души
- 1951 – 55 души
- 1961 – 48 души
- 1971 – 27 души
- 1981 – 16 души
- 1991 – 58 души
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζέλεγκραδ -- Μεσόβραχον
- ↑ Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 116.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119.
- ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho.
- ↑ Ν. 3852/10
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
