Зеленград (дем Нестрам)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зеленград.
| Зеленград Μεσόβραχο | |
|---|---|
| — село — | |
  Зеленград  Зеленград  Зеленград | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Надм. височина | 1090[1] m |
| Население | 6 души (2011 г.) |
Зèленград (на гръцки: Μεσόβραχο, Месоврахо, катаревуса: Μεσόβραχον, Месоврахон, до 1927 година Ζέλεγκραδ, Зеленград[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 23 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания в подножието на планината Алевица. На север Зеленград граничи с Ревани (Дипотамия), на юг с Омотско (Ливадотопи), на изток с Гърлени (Хионато) и на запад с Калевища (Кали Вриси). Според албански източник преди 1923 година Зеленград има следните махали: Качаунска махала (Mehalla e Kaçaunë, идващи от Воля, село южно от Зеленград), Бейковска махала (Mehalla e Bejkollare), Отвъдната махала (Mehalla e Përtejme) и Отсамната махала (Mehalla e Përketejme).[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 23 християнски семейства и едно мюсюлманско под името Зеленовад.[4] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеленгот (Zélengot) живеят 900 гърци.[5] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Зеленград има 45 помашки домакинства и 157 жители-помаци от мъжки пол.[6] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско - с 350 жители.[7]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Зеленград е обозначено като албанско селище.[8]
Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[9]
Според албански източници в селото преди 1923 година има следните фамилии Бейкови (Bejkollarë), Кърлеви (Kërlellarë), Кичови (Kiçollarë), Ламчови (Lamçurët), Синанови, (Sinançe/llarët), Волеви (Voljarët).[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Зеленград остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зеленград има 40 къщи славяни мохамедани.[10]
През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 60 души[11] или според други данни 18 семейства със 72 души.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Месоврахон, в превод между върхове.
В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.[13]
По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села и особено съседното село Калевища.[1] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[14] По време на войната част от жителите на Зеленград търсят убежище в по-безопасните села и след края на войната не се връщат в селото.[1]
От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[15]
| Албански топоними от Зеленград пред изселването в 1923 година[16] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Alevicë/a e Zelengradit | Зеленградска Алевица | планина на Ю |
| Ara e Ases | ниви на З | |
| Ara e Madhe | ниви на З | |
| Ara e Vogël | ниви на С | |
| Bredh i Zatorisë | вълшебна ела на Ю | |
| Bregu i Shytkës | Шитка | бряг на З |
| Curculigë/a | Чучулига | ниви в планината на Ю |
| Curilë/a | Чурила | извор на Ю |
| Çernek/u | Чернек | бряг и пасища на И |
| Çuka e Lartë | Висока Чука | висок хълм на Ю |
| Grihat | камък на Ю, който се използва за точила | |
| Grop’ e Kozmait | ниви на Ю | |
| Gur i Bardhë | Бел камен | скала в планината на Ю |
| Kalaja | Кале | висок хълм на И, на който има развалини от крепост |
| Kori/a/ja | Кория | гора на З |
| Koria e Ismetit | Кория на Исмет | ниви на З |
| Kroi i Athinës | Атинина чешма | чешма на Ю |
| Kroi i Gurit | Каменна чешма | чешма |
| Kroi i Hoxhës | Чешма на ходжата | чешма на Ю |
| Kroi i Luadhit (Omockës) | Омотска чешма | чешма на Ю |
| Kroi i Mirë | Чешма на Мира | чешма на Ю |
| Kroi i Oranëve | Чешма на Оранава | чешма на И |
| Kryjzet | хълмисти ниви на С | |
| Loho | Лохо | скална пещера на Ю |
| Lum i Fshatit | Селска река | потокъ, който се спуска от планината |
| Malet e Eçmenëve | планини на Ю | |
| Mulliri i Banes | Мелница на Бане | мелница |
| Mulliri i Icos | Мелница на Ицо | мелница на Ицо от Нестрам |
| Mulliri i Muços | Мелница на Мучо | мелница на Ю |
| Përroi i Sathës | склон на Ю | |
| Qershia | нива с череша на И | |
| Sten e Stamos | на З | |
| Uji Kadiut | Кадиева вода | извор на Ю, от който пил студена вода един кадия и умрял |
| Varkamen/i | Варкамен | скала на И |
| Varret e Babçorrit | гробище на С | |
| Varret e Udhës Gërlenit | гробище на И | |
| Varret e Xhamisë | Джамийско гробище | гробище около джамията |
| Varr i Sylejmanit | Сюлейманов гроб | ограден гроб на Ю, Сюлейман е убит от гръцки банди в Балканската война |
| Visoko/ua | Високо | на Ю |
| Xhamia | Джамия | селска джамия на З[17] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 304[1] | 260[1] | 93[1] | 110[1] | 55[1] | 48[1] | 27[1] | 16[1] | 58[1] | 42 | 6 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 522. (на албански)
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 2008-02-27
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040602/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/112.htm, посетен на 2008-02-27
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05
- ↑ Информатор е Зия Мурат Бейколари, на 66 години, неграмотен от Зеленград, към 7 август 1976 година живеещ в село Бичакан, Лушня.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 522 - 523. (на албански)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
