Зеленград (дем Нестрам)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зеленград.

Зеленград
Μεσόβραχο
— село —
Гърция
40.465° с. ш. 20.9878° и. д.
Зеленград
Западна Македония
40.465° с. ш. 20.9878° и. д.
Зеленград
Костурско
40.465° с. ш. 20.9878° и. д.
Зеленград
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Надм. височина 1090[1] m
Население 6 души (2011 г.)

Зèленград (на гръцки: Μεσόβραχο, Месоврахо, катаревуса: Μεσόβραχον, Месоврахон, до 1927 година Ζέλεγκραδ, Зеленград[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 23 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания в подножието на планината Алевица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 23 християнски семейства и едно мюсюлманско под името Зеленовад.[3] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеленгот (Zélengot) живеят 900 гърци.[4] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Зеленград има 45 помашки домакинства и 157 жители-помаци от мъжки пол.[5] В края на XIX век Зеленград е помашко село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя.[6] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско - с 350 жители.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Зеленград е обозначено като албанско селище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Зеленград остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зеленград има 40 къщи славяни мохамедани.[9]

През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 60 души[10] или според други данни 18 семейства със 72 души.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Месоврахон, в превод между върхове.

В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.[12]

По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села и особено съседното село Калевища.[1] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[13] По време на войната част от жителите на Зеленград търсят убежище в по-безопасните села и след края на войната не се връщат в селото.[1]

От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[14]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 304[1] 260[1] 93[1] 110[1] 55[1] 48[1] 27[1] 16[1] 58[1] 42 6

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζέλεγκραδ -- Μεσόβραχον
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119. (на български)
  6. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  10. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен 26 юли 2007 
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  13. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040602/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/112.htm, посетен 26 юли 2007 
  14. „Ν. 3852/10“, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен 5 юли 2010 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония