Радигоже
| Радигоже Αγία Άννα | |
| — село — | |
  Радигоже  Радигоже  Радигоже | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 840[1] m |
| Население | 59 души (2011 г.) |
Радигоже (на гръцки: Αγία Άννα, Агия Ана, до 1928 година Ραδιγκόσδι, Ραδιγκόσδη, Радигосди или Ραδογκόσδι, Радогосди[2][1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Нестрамкол на 30 километра югозападно от Костур и на три километра североизточно от демовия център Нестрам. Край него тече река Бистрица. На един неин приток е красивият Радигожки водопад.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е по-старо *Радигождже < *Radigodje, притежателно прилагателно със суфикс -je (среден род по село) от личното име Радигодъ. Макс Фасмер смята, че гръцката форма предполага българската Radigoždь.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В църквата „Успение Богородично“ е намерена надгробна плоча,[4] а стари надписи са открити върху гредите на къщите в селото. Два от тях се съхраняват в музея на Нестрам, а някои фрагменти от древногръцки храм са запазени в църквата „Свети Николай“.[1]
В XV век в Радогожд са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Радогожде е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 976 акчета.[6]
В края на XIX век Радигоже е българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Известно е и само като Чифлик или Голем чифлик.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радигоже има 85 жители българи.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Радигоре е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 3 къщи, а Долно Радигоре също чисто българско с 18 къщи.[9]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радогоже има 144 българи екзархисти.[10] Гръцка статистика от 1905 година представя Радигосди като изцяло гръцко – със 150 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.[12]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Радигости (Ραδιγόστι) има 18 „схизматични“ семейства.[13]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Радигоже (Ραδογκόζδι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 150 „православни гърци“.[14]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Радигоже е обозначено като българско селище.[15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода].png)
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радогош има 15 къщи славяни християни.[16] Селяните произвеждат жито и орехи и се занимават частично и със скотовъдство.[7]
В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод Света Ана). По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.[17]
По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и по-голямата част от жителите му емиграрат в източноевропейските страни.[7] 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 137[7] | 111[7] | 129[7] | 152[7] | 46[7] | 112[7] | 83[7] | 60[7] | 55[7] | 70 | 59 | 31 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Радигоже
Кузман Киряков, български революционер, деец на „Охрана“- Манчо Будур (около 1751 – ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[18]
- Пано (около 1756 – ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 20 юли 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
- ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 120. (на гръцки)
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- 1 2 Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna[неработеща препратка].
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 102. (на гръцки)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- 1 2 Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 23 януари 2021 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
