Радигоже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радигоже
Αγία Άννα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 732 m
Население 70 души (2001)
Пощенски код
Телефонен код

Радигоже (на гръцки: Αγία Άννα, Агия Ана, до 1928 година Ραδιγκόσδι, Радигосди[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 30 километра югозападно от Костур и на три километра североизточно от демовия център Нестрам. Край него тече река Бистрица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е по-старо *Радигождже, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име Радигодъ.[2]

В XV век в Радогожд са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Радогожде е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 976 акчета[4].

В края на XIX век Радигоже е малко българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Радигоже има 85 жители българи.[5] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радогоже има 144 българи екзархисти.[6] Гръцка статистика от 1905 година представя Радигосди като изцяло гръцко - със 150 жители.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод Света Ана). По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.[9] По време на Гражданската война селото отново пострадва силно, а 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 137 души
  • 1920 – 111 души
  • 1928 – 129 души
  • 1940 – 152 души
  • 1951 – 46 души
  • 1961 – 112 души
  • 1971 – 83 души
  • 1981 – 60 души
  • 1991 – 55 души

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδιγκόσδη -- Αγία Άννα
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  9. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna.
     Портал „Македония“         Портал „Македония