Фуша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фуша
Φούσια
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол

Фу̀ша (на гръцки: Φούσια, Фусия, или Φούσα, Фуса, на арумънски: Fusa; на албански: Fushëz/Fushëza) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Фу̀ша е разположено в северното подножие на планината Грамос, на левия бряг на река Бистрица (Белица), левия ѝ приток Стара река, на 5 km западно от Яновени.[1] По Стара река и през превала Фуша (гранична пирамида № 68) в миналото е имало път за Николица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XVIII век Фу̀ша е влашко село в Костурска каза на Османската империя. Унищожено е по времето на Али паша Янински и в него се заселват албанци мюсюлмани.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание през септември 1903 година във Фу̀ша влиза голямата чета на Васил Чекаларов и дава сражение на башибозука и го изгаря.[3][4]

През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фу̀ша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол и частично го запалват. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульос се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фу̀ша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза във Фу̀ша.[5]

След Първата световна война мюсюлманските му жители се изселват и селото запустява.[2]

По време на Гражданската война в 1946 година в селото е издигната военната църква „Свети Атанасий“, реконструирана в 1997 г.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
  2. а б в Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
  3. Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
  4. Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 135.
  5. Η Ιστορία του Πεύκου. // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.