Фуша
| Фуша Φούσια | |
| — село — | |
  Фуша  Фуша  Фуша | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
Фу̀ша (на гръцки: Φούσια, Фусия, или Φούσα, Фуса, на арумънски: Fusa; на албански: Fushëz/Fushëza) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Фу̀ша е разположено в северното подножие на планината Грамос, на левия бряг на река Бистрица (Белица), левия ѝ приток Стара река, на 5 km западно от Яновени.[1] По Стара река и през Фушенския проход (гранична пирамида № 68) в миналото е имало път за Николица. На север Фуша граничи с Николица, на юг с Въртеник и Загар, на североизток със Слимница и Пилкати и на запад с Бутка и Козели. Според албански източници Фуша е имала две махали Хасанова (Hasanllare) и Хадърлар (Hadërlare).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XVIII век Фу̀ша е влашко село в Костурска каза на Османската империя. Унищожено е по времето на Али паша Янински и в него се заселват албанци мюсюлмани.[3] По време на Илинденско-Преображенското въстание през септември 1903 година във Фу̀ша влиза голямата чета на Васил Чекаларов и дава сражение на башибозука и го изгаря.[4][5]
През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фу̀ша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол и частично го запалват. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульос се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фу̀ша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза във Фу̀ша.[6]
След Балканските войни[2] или след Първата световна война мюсюлманските му жители се изселват и селото запустява.[3]
Според албански източници фамилиите в селото са Алеви (Aliu), Аршинови (Arshini), Фейзиеви (Fejziu), Гегови (Gega), Камберови (Kamberi), Мукови (Muke), Нуреви (Nure), Кязомови (Qazimi), Телхаеви (Telhai), Джипеви (Xhipe), а от старите изчезнали фамилии се помнят Гинварфетови Gjinvarfët) и Скъндопиротови (Skëndopirrot).[2]
| Албански топоними от Фуша преди изселването в 1923 година[7] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Ahu | плато, покрито с букове на ЮЗ | |
| Ahu i Slimicës | Слимнишки букове | букова гора на И |
| Ara e Gjatë | ниви в полето на С | |
| Ara e Gjonit | ниви на ЮЗ | |
| Ara e Nures | ниви на Ю | |
| Ara e Shemes | ниви на Ю | |
| Ara e Xhipes | ниви на З | |
| Arat e Përtejlumit | ниви на И отвъд реката | |
| Balta | Блато | хълмисто място в центъра на селото, където са се събирали старейшините, наблизо събирала вода и кал |
| Barugë/a | полета и гори с бор и хвойна на ЮЗ | |
| Baruga e Poshtëme | равнина с борики на Ю | |
| Baruga e Sipërme | равнина и хребети с борики на ЮЗ | |
| Bredhi | хълм на З, покрит с ели | |
| Bregu i Dëllinjës | бряг с хвойнови дървета на ЮЗ | |
| Bregu i Klishës | бряг на Ю, където могат да се видят руини на стара църква | |
| Burim i Kaçkës | извор в яма, пасище на З | |
| Burim i Osmanit | извор на З | |
| Dardh/a e Mitros | голяма стара круша на Ю | |
| Gërmadhë/a e Xhipes | руини на стара къща в селото, на Ю | |
| Gremina e Përroit Thellë | пропаст на Ю | |
| Grop/a e Kaçkës | яма с борики, нива и пасище на З | |
| Gropë/a e Rrobullit | яма на З | |
| Gropë/a e Shkëmbit | яма под скалата на ЮЗ | |
| Kalidhe/ja e Ahmetit | Ахмедово пасище | пасище, на което колиба имал овчарят Ахмет |
| Kalidhet e Koskës | яма на З | |
| Kalidhja e Thodhorit | ниви и пасище на З | |
| Kazan/i | Казан | малко поле на З до днешната албанска граница |
| Kondizmë/a | на Ю | |
| Kroi i Saburit | чешма на З | |
| Kroi i Zagarit | Загарска чешма | чешма и поле на ЮИ |
| Lëm i Nures | поле, покрито с каменни плочи на Ю | |
| Luadh i Salikos | поляна, където има извор на И | |
| Lum i Fushëzës | Фушина река | река на ЮИ |
| Moçale | Мочале | блатиста местност и пасище на С |
| Mulliri i Fushëzës | Фушина мелница | селската мелница, на И |
| Përtej Lumit | местност на И отвъд реката Бистрица | |
| Përroi i Greminës | Гремински порой | дълбок порой с пропаст на Ю |
| Përroi i Kazanit | Казански порой | порой на З |
| Përroi i Sharrës | порой на С | |
| Përroi i Thellë | порой на Ю | |
| Pllaja e Fushës | Фушино плато | плато на Ю |
| Pllaj/a e Lisave | плато, покрито с дъбове на И | |
| Pllaj/a e Muzgës | Музга | плато, пасище на З |
| Pllaj/a e Shkëmbit | плато с голяма скала на СИ | |
| Pllaj/a e Viçave | плато на Ю, където пасели телетата | |
| Qafa e Borigës | проход на Ю с борики | |
| Qafa e Kazanit | Казан | проход на З |
| Qafa e Nikolicës | Николишки прохос | проход на СЗ |
| Qafa e Plepit | гора с тополи и борики на С | |
| Qafa e Slimicës | Слимнишки проход | проход с гора и пасище на И |
| Rrobujt (ед. ч.: Rrobull/i) | плато, пасище на З | |
| Shesh i Gjatë | пасище в полето на СЗ | |
| Shesh i Gjollave | плато на С, покрито с плочи, за да се хвърля сол за добитъка | |
| Shkalla e Slimicës | Слимнишки път | планински път на И, който пресича Фушина река |
| Shpell/a e Shkëmbit | пещера в скала на ЮЗ | |
| Shur/i | на Ю | |
| Shurigë/a | хълм с борове на Ю | |
| Ura e Barugës | дървен мост на река в планината на ЮЗ | |
| Varret | Гробища | стари селски гробища на И |
| Varr i Lumit | гробища край река на И | |
| Xhamia | Джамия | селската джамия край реката[8] |
По време на Гражданската война в 1946 година в селото е издигната военната църква „Свети Атанасий“, реконструирана в 1997 г.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 495. (на албански)
- ↑ а б в Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 65.
- ↑ Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 135.
- ↑ Η Ιστορία του Πεύκου // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
- ↑ Информатори са Хюсни Фети Камбери, 62-годишен, пенсиониран чиновник от Фуша и Ферит Хюсеин Фушъза, 75-годишен, земеделец, самоук, живеещ в Селеница, Колония, на 20 декември 1975 година.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 496 - 497. (на албански)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||
