Дарда (община Корча)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дарда.
| Дарда Dardhë | |
| — село — | |
_%E2%80%93_alley.jpg) | |
  Дарда | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Корча |
| Надм. височина | 1323 m[1] |
| Дарда в Общомедия | |
Дарда или Круша[2] (на албански: Dardhë или Dardha) е село в Албания в община Корча, област Корча. До 2015 година селото е част от община Дреново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Девол, в югоизточното подножие на планината Морава, южно от град Корча.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дарда е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 270 къщи.[4]
Според Георги Христов „Големите села Круша (Дарда), Бобощица и Дреново са още изцяло български“.[2]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Дарда в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[5]
Къщата на Олга Паза в 2009 година е обявена за архитектурен паметник под № 348. В 1970 година за културен паметник под № 68/7 е обявен иконостасът на църквата „Свети Георги“.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дарда
Костадин Зограф и Атанас Зограф, зографи от XVIII век, представители на Корчанската школа
Поликарп Биткукис (Дарданчанин, Весис, Боцис, ? – 1821), лариски митрополит- Сотир Печи (1873 – 1932), албански политик и просветен деец
- Теодор Лачо (1936 – 2016), албански писател и дипломат
-
Томас Наси (1892 – 1964), албански и американски музикант и просветен деец
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 783394
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 10.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
| |||||||||||||||||||||||||||||
