Дарда (община Корча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дарда.

Дарда
Dardhë
— село —
40.5186° с. ш. 20.8269° и. д.
Дарда
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаКорча
Надм. височина1323 m[1]
Дарда в Общомедия

Дарда или Круша[2] (на албански: Dardhë или Dardha) е село в Албания в община Корча, област Корча. До 2015 година селото е част от община Дреново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Девол, в югоизточното подножие на планината Морава, южно от град Корча.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дарда е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 270 къщи.[4]

Според Георги Христов „Големите села Круша (Дарда), Бобощица и Дреново са още изцяло български“.[2]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Дарда в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[5]

Къщата на Олга Паза в 2009 година е обявена за архитектурен паметник под № 348. В 1970 година за културен паметник под № 68/7 е обявен иконостасът на църквата „Свети Георги“.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дарда
  • Костадин Зограф и Атанас Зограф, зографи от XVIII век, представители на Корчанската школа
  • Поликарп Биткукис (Дарданчанин, Весис, Боцис, ? – 1821), лариски митрополит
  • Сотир Печи (1873 – 1932), албански политик и просветен деец
  • Теодор Лачо (1936 – 2016), албански писател и дипломат
  • Томас Наси (1892 – 1964), албански и американски музикант и просветен деец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 783394
  2. а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 10.
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  6. Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)