Бобощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бобощица
Boboshticë/Boboshtica
— село —
Albania relief location map.jpg
40.5535° с. ш. 20.8088° и. д.
Бобощица
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Корча
Община Корча
Географска област Корчанско
Надм. височина 1112 m
Население 1200 души (2005)

Бобощица или Бобошица, в местния диалект понякога и Бобошчица, често неправилно Бобошница (на албански: Boboshticë или Boboshtica; на румънски: Boboştiţa; на гръцки: Μπομποστίτσα, Бобостица) е село в Албания в област Корча. В миналото Бобощица заедно със съседното село Дреново има преобладаващо българско население, почти асимилирано вследствие на силните процеси на албанизация и елинизация. Към началото на XXI век само десетина души в Бобощица говорят български език.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на осем километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бобощица е последното от многобройните навремето български села в Корчанско. Джеймс Петифър пише, че местна легенда гласи, че селото е основано от полски заселници, изостанали след един кръстоносен поход.[3]

Смята се, че църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Бобощица е построена през XIII век. Според османски документи в 1486 година османският султан Баязид II дарил на своя мирахор, местния потурчен албанец Иляс бей, редица села, включително и Бобощица. Селото е вакъфирано от Баязид заедно с други три села от Корчанска кааза в 1505 г.[4]

Според академик Иван Снегаров през 1503 година в манастира до селото „Свети Николай“ е построена нова църква, на чиято западна стена има гръцки надпис с имената на ктиторите – Богдан, Челко, Вълчо и Телче.[5]

През 1709 година манастирът „Свети Никола“ става ставропигия на Охридската патриаршия.

През 1728 година заедно с други села в Корчанско Бобощица става вакъф на Корчанската митрополия. В тази година в Бобощица се провежда и епархийски събор под председателството на охридския партиарх и корчански митрополит Йоасаф II Охридски. Бобощица става лятна патриаршеска и митрополитска резиденция. Този факт се потвърждава и от английския учен и дипломат Уилям Лийк, който през 1805 година пише, че митрополитът се върнал от Бобощица в Корча, когато научил за неговото пристигане. За областта на Корча Лийк пише, че „българският език все още се говори в някои села на тази област“[6]. В 1806 година българинът от Бобощица Константин дарява 100 гроша за отпечатването на книгата на Софроний ВрачанскиНеделник“.[7]

Бобощица започва да запада след 1814 г., когато албанският независим феодал Али паша Янински включва Бобощица и Дреново към своите 900 чифлици. След смъртта на пашата през 1822 г. султан Махмуд II задържал селата като свой емляк.

Печат на манастира „Свети Николай“, 1739 г. Текст: „ΣΦΡΑΓΙC ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΠΑΤΡΟΣ ΗΜΩΝ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΤΟΥ ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΟΥ ΤΗΣ ΠΟΠΟCΤΗΤΖΑΣ 1739“

На 26 октомври 1873 година жителите на Бобощица пишат молба до българския екзарх Антим I, написана с гръцки букви на бобощички диалект. В молбата се казва, че в Бобощица и в Дреново се говори български език, описва се селото, разказва се за неговите околности и за стопанското му положение и се съобщава, че то отвсякъде е обградено от албанци.

Κνιγατα να σταρσιτι βοβοσηçιçθι δο βυλλγαρσκιο Εκζαρκ (Πισηκυπ) νο Σταμβολλ 26 οκτομβριυ 1873 γοδινα. Δο πρσεσυτκι Τατκα ναση Εκζαρκα Αντιμα νο Σταμβολλ. Ι σο ζβορ οτ βλαγε ουστα νασηα ουμιλλυανο πισμο νασηε δο νασηιτε βραθα δετο σε βολγαρι, σο μετανιε, σο συιενα κολενα, γολεαμα /γ/ριζια τι çινι σελλοτο νασηε, Τατκο ναση, δα νι υμιλλυιτε, νασηε çεανδα σηçο σε ναιδυε σαμι νο στρεδ λυτι Αρναυτι... ποδελενι οτ ναση μιλλετ, και τασ οφχατα σηçο νελι οσνετενοτο ενανγελιε οτι ζγιμνα οτ σταδοτο.
Книгата на старсити бобошички до булгарскио Екзарк (Пискуп) во Стамбол 26 октомвриу 1873 година. До пресветки Татка наши Екзарка Антима во Стамбол. И со збор от благе уста вашиа умилиано писмо вашие до нашите брата дето се болгари, со метание, со свиена колена, голяма грижа ти чини селото нашие, Татко наши, да ни умилуите, ваши чанда шчо се найдуе сами во стред лути арнаути... поделени от наши милет, кай тас офсата шчо вели осветеното евангелие оти згимна от стадото.

От писмото става ясно, че при Али паша Янински селото става държавен имот и голяма част от жителите му се преселват във Влашко. По-късно султан Абдул Азис започнал да продава имотите. Бобощани не успяват да се освободят от държавна зависимост и затова се обръщат с молба за помощ към екзарх Антим I.[5]

През 1874 година Бобощица се освобождава от държавна зависимост и в 1877 година в селото както и в съседното Дреново е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вощица (Vostitza), Корчанска епархия, живеят 780 гърци.[8]

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Бобощица с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя.

През 1880 г. селото имало 1004 жители.[9] В 1897 година английският консул Джон Илайджа Блънт пише, че в Бобощица живеят 902 православни българи.

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през XIV и XV век е оцеляло в подножието на планините[10]

По данни на Българската екзархия в началото на XX век в Бобщица има 250 български къщи с 1471 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Бобощица има 250 български къщи с 1471 жители.[11]

Албанологът Густав Вайганд пише:

Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опара между Берат (наричан някога Белград) и Корча.[12]

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2800 българи.

През 20-те и 30-те години на ХХ век век в Румъния съществува братство на преселниците от Бобощица. Повечето от тези преселници по това време все още говорят на бобощенския български диалект.[13]

В 1963 година църквите „Свети Йоан“ и „Свети Димитър“ са обявени за културни паметници на Албания.[14]

През 2005 година Бобощица е посетено от албанския езиковед Джелал Или, който пише че в селото само пет-шест души говорят „славянски език“.[15] В същата година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на говора, а във второто само една жена.[16]

В 2005 година в Бобощица започва да функционира гръцко училище „Омирос“.[17] Много семейства от Бобощица емигрират в Гърция.

До 2015 година селото е част от община Дреново.

Селото е известно с черничовата си ракия.

Говор[редактиране | редактиране на кода]

В 30-те години на XX век френският учен Андре Мазон посещава Корчанско, включително и Бобощица и събира документи и образци от българския говор на населението.[18][19] Тези документи заедно с писмото до екзарха използва българският езиковед професор Любомир Милетич, който пише няколко статии, посветени на Корчанския български диалект[20][21][22]. В бобощенския говор има значителни следи от старобългарския назализъм, подобно на съседния му от изток костурски говор.

Според Милетич говорът на компактната група бежанци от Западна Македония в село Айдемир, наричана от околните българското население арнаути, е почти еднакъв с говора на бобощичани, което означава, че тези айдемирци са бежанци от Корчанско.[23]

Сръбският професор и езиковед Стоян Новакович, който по-късно става един от бащите на македонизма, също изследва бобощенския говор в своята статия „Приноси към изследването на македонските диалекти“, обнародвана в „Архив фюр славише филологи“ на професор Ватрослав Ягич. Новакович прави анализ на бобощенския говор на базата на текстове от родния в Бобощица информатор Търпо Тимков, слуга в Цариградска гостилница. Новакович също обръща внимание на запазения назализъм и нарича бобощенския и дреновския говор български.[24]

С бобощенския говор се занимават и руската езиковедка албанистка Агния Десницка[25], македонският езиковед Божидар Видоески[26] и българският езиковед Благой Шклифов[27].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Цанцо
Родени в Бобощица
  • Flag of Albania.svg Герг Бубани (1889 – 1954), албански публицист и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Цанцо (1814 – 1904), български просветен деец
  • Flag of Romania.svg Виктор Ефтимиу (1889 – 1972), румънски поет и драматург, академик
  • Flag of Bulgaria.svg Лукса Икономова-Петрова (1827 – 1910), дъщеря на свещеник, отраснала в Свищов, съпруга на плевенския първенец Маринчо Петров, майка на родоначалника на модерната българска хирургия д-р Асен Петров
  • Flag of Albania.svg Сотир Кунешка (1912 – 1991), албански физик

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
  2. Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
  3. Petiffer, James. "Blue Guide Albania & Kossovo", London, 2001.
  4. Гюзелев, Боян. Албанци в Източните Балкани, София 2004, с. 34.
  5. а б Снегаров, Иван. „Един важен български документ от Корчанско“, „Македонски преглед“, 1934, № 1, стр. 1 – 16.
  6. Leake, W.M. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  7. Софроний Врачански. „Кириакодромион, сиреч Неделник“. Римник, 1806, стр.1.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  9. Пепо, П. Към историята на село Бобощица (Албания), ИИИ, т. 14–15, 1964, с. 163–183.
  10. Gelzer, Heinrich. Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet, Leipzig 1904, pp. 211-212.
  11. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  12. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“.
  13. Станев, Сашо. Някои сведения за изселените в Румъния българи от Корчанско, в: Българите в Албания и Косово, т. II, с. 61-64
  14. Objekte Fetare Monument Kulture. // Komiteti Shtetëror për Kultet. Посетен на 14 август 2015.
  15. Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
  16. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
  17. webalbania.com Shkollës 9 vjeçare të fshatit Boboshticë
  18. Mazon, André. Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du Sud, Paris, 1936
  19. Mazon, André., M. Filipova – Bajrova. Documents slaves de l’Albanie du sud. II. Pièces complementaires. Paris, 1965, 181 p.
  20. Милетич, Любомир. „Нови сведения за македонските българи в Бобощица (Корчанско) и техният език“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 19-32, 1937.
  21. Милетич, Любомир. „Образци от говора на с. Бобощица (Корчанско)“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 1937.
  22. Милетич, Любомир. „Най-старинният днес български говор е в Македония“ - в Македонски преглед, XI, 1 и 2, 1937.
  23. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 317.
  24. Novakovic, Stojan. 1893. Beiträge zur Erforschung der macedonischenDialekte. Archiv für slavische Philologie 15: 37-46
  25. О говоре славянских деревень Бобоштица и Дренова (южная Албания) // VI Mežinárodni Sjezd slavistu. Acta Sjezdu. Praha, 1970.
  26. Бобошчица (Boboshtica; Общеславянский лингвистический атлас 10b). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 753-766.
  27. Шклифов, Благой. Общността на говора на село Бобощица с Костурския говор – в Помагало по българска диалектология, 1984, сс. 77-81
     Портал „Македония“         Портал „Македония