Хайнрих Гелцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Гелцер
Heinrich Gelzer
германски историк
Роден
Починал
11 юли 1906 г. (59 г.)
Научна дейност
Област История, филология
Образование Гьотингенски университет
Базелски университет
Учил при Якоб Буркхарт
Работил в Базелски университет
Хайделбергски университет
Йенски университет

Хайнрих Гелцер (на немски: Heinrich Gelzer) е германски учен, професор по класическа филология, антична и византийска история в Йена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гелцер е син на швейцарския историк и университетски преподавател Йохан Гелцер (1813 – 1889). Учи пет семестъра в Базел при Якоб Буркхарт (1818 – 1897), а през 1867 – 1868 г. в Гьотинген при германския археолог Ернст Курциус (1814 – 1896), провел първите разкопки в Олимпия. След завършване на образованието си през 1869 г. преподава в гимназия в Базел. През 1872 г. става приват доцент в Базелския университет, през 1873 г. гостуващ професор в Хайделберг, а през 1878 г. ръководител на катедрата по класическа филология и стара история в Йена.

Гелцер се занимава основно с проучване на византийската, а по-късно и на арменската история, като за целта в 1871 г. заедно с Ернст Курциус предприема пътуване през Мала Азия. Гелцер е съосновател на едно от основните византинистки списания „Бизантинишен Цайтшрифт“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sextus Iulius Africanus und die byzantinische Chronographie. Hinrichs, Leipzig 1880, Bd. 1 (Nachdr. Gerstenberg, Hildesheim 1978, ISBN 3-8067-0748-0).
  • Thomas Krönung: Die Wiederentdeckung des Manuskripts von Heinrich Gelzer zur kritischen Edition der Chronographien des Julius Africanus. In: Welt-Zeit. Christliche Weltchronistik aus zwei Jahrtausenden in Beständen der Thüringer Universitäts- und Landesbibliothek Jena. de Gruyter, Berlin 2005, ISBN 3-11-018480-X (Ausstellungskatalog).
  • Geistliches und Weltliches aus dem Orient
  • David Spleiss, ein Vater der Schaffhauser Kirche. Basel: Basler Missionsbuchhandlung, 1941
  • Byzantinische Kulturgeschichte. Tübingen: Mohr, 1909
  • Scriptores sacri et profani ... / 4 / Des Stephanos von Taron armenische Geschichte Stephanos Taronetsi. – 1907
  • Scriptores sacri et profani ... / 4 / Des Stephanos von Taron armenische Geschichte. Aus dem Altarmenischen übersetzt von Heinrich Gelzer u. Aug. Burckhardt, Stephanos (Taronetsi). – 1907
  • Vom heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig: Teubner, 1904
  • Der Patriarchat von Achrida, Leipzig, 1902
  • Ungedruckte und ungenügend veröffentlichte Texte der Notitiae episcopatuum: ein Beitrag zur byzantinischen Kirchen- und Verwaltungsgeschichte. München: Verl. d. K. Akademie, 1901
  • Geistliches und Weltliches aus dem türkisch-griechischen Orient. Leipzig: Teubner, 1900
  • Byzantinische Kulturgeschichte. Tuebingen: J. C. B. Mohr, 1909. – VII, 128 p. ; 22 cm.