Хайнрих Гелцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хайнрих Гелцер
Heinrich Gelzer
германски историк
Роден
Починал
11 юли 1906 г. (59 г.)
Научна дейност
Област История, филология
Образование Гьотингенски университет
Базелски университет
Учил при Якоб Буркхарт
Работил в Базелски университет
Хайделбергски университет
Йенски университет

Хайнрих Гелцер (на немски: Heinrich Gelzer) е германски учен, професор по класическа филология, антична и византийска история в Йена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гелцер е син на швейцарския историк и университетски преподавател Йохан Гелцер (1813 – 1889). Учи пет семестъра в Базел при Якоб Буркхарт (1818 – 1897), а през 1867 – 1868 г. в Гьотинген при германския археолог Ернст Курциус (1814 – 1896), провел първите разкопки в Олимпия. След завършване на образованието си през 1869 г. преподава в гимназия в Базел. През 1872 г. става приват доцент в Базелския университет, през 1873 г. гостуващ професор в Хайделберг, а през 1878 г. ръководител на катедрата по класическа филология и стара история в Йена.

Гелцер се занимава основно с проучване на византийската, а по-късно и на арменската история, като за целта в 1871 г. заедно с Ернст Курциус предприема пътуване през Мала Азия. Гелцер е съосновател на едно от основните византинистки списания „Бизантинишен Цайтшрифт“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sextus Iulius Africanus und die byzantinische Chronographie. Hinrichs, Leipzig 1880, Bd. 1 (Nachdr. Gerstenberg, Hildesheim 1978, ISBN 3-8067-0748-0).
  • Thomas Krönung: Die Wiederentdeckung des Manuskripts von Heinrich Gelzer zur kritischen Edition der Chronographien des Julius Africanus. In: Welt-Zeit. Christliche Weltchronistik aus zwei Jahrtausenden in Beständen der Thüringer Universitäts- und Landesbibliothek Jena. de Gruyter, Berlin 2005, ISBN 3-11-018480-X (Ausstellungskatalog).
  • Geistliches und Weltliches aus dem Orient
  • David Spleiss, ein Vater der Schaffhauser Kirche. Basel: Basler Missionsbuchhandlung, 1941
  • Byzantinische Kulturgeschichte. Tübingen: Mohr, 1909
  • Scriptores sacri et profani ... / 4 / Des Stephanos von Taron armenische Geschichte Stephanos Taronetsi. – 1907
  • Scriptores sacri et profani ... / 4 / Des Stephanos von Taron armenische Geschichte. Aus dem Altarmenischen übersetzt von Heinrich Gelzer u. Aug. Burckhardt, Stephanos (Taronetsi). – 1907
  • Vom heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig: Teubner, 1904
  • Der Patriarchat von Achrida, Leipzig, 1902
  • Ungedruckte und ungenügend veröffentlichte Texte der Notitiae episcopatuum: ein Beitrag zur byzantinischen Kirchen- und Verwaltungsgeschichte. München: Verl. d. K. Akademie, 1901
  • Geistliches und Weltliches aus dem türkisch-griechischen Orient. Leipzig: Teubner, 1900
  • Byzantinische Kulturgeschichte. Tuebingen: J. C. B. Mohr, 1909. – VII, 128 p. ; 22 cm.

Източници[редактиране | редактиране на кода]