Борие (община Корча)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Борие.
Борие Mborje | |
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Корча |
Община | Корча |
Надм. височина | 1000 m |
Население | 3850 души |
Борие в Общомедия |
Бо̀рие (на албански: Mborje или Mborja) е село в Албания в община Корча, област Корча.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото на практика е югоизточно предградие на град Корча.
История
[редактиране | редактиране на кода]Борското кале в 1971 година е обявено за паметник на културата под № 586, 4874.[1]
В селото се намира църквата „Иисус Христос Животворец“, изографисана през XIV век от майстори от Костурската художествена школа, чието дело са също иконописите в „Свети Атанасий Музашки“ в град Костур (Кастория) и „Света Богородица“ на остров Мал град.[2]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Енбория, хас на Касъм паша, с 15 ханета мюсюлмани, 4 ергени мюсюлмани, 101 ханета гяури и 25 ергени гяури, 6 мюсюлмани с берат и 1 син на спахия.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Енборе е смесено албанско мюсюлманско-албанско православно и влашко село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 150 къщи.[4]
Георги Христов обозначава на картата си селото като Борец.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Борие
Димитър Боря (1884–1945), един от подписалите Декларацията от Вльора
Тефлик Боря (1888-1954), генерален секретар на Албанската фашистка партия
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
- ↑ Άγιος Αθανάσιος του Μουζάκη // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-26. Посетен на 26 декември 2016.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 88. (на македонска литературна норма)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
|