Корчанска, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия

Корчанска епархия
	Корчанска епархия
	Катедралата „Възкресение Христово“ в Корча
Местно име	Mitropolia e Shenjtë e Korçës
Църква	Охридска архиепископия,; Вселенска патриаршия,; Албанска православна църква
Страна	Византийска империя,; Османска империя,; Албания
Център	Корча
Катедрална църква	„Възкресение Христово“
Предстоятел	Йоан
Сан	митрополит

Корчанската, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия (на албански: Mitropolia e Shenjtë e Korçës, Pogradecit, Kolonjës, Devollit dhe Voskopojës; на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Κορυτσάς) е епархия с ранг митрополия на Албанската православна църква с център южноалбанския град Корча.

История

Според кондиката на Корчанската митрополия, създадена при митрополит Партений (1670 - 1676), град Корча е построен в 1490 година при султан Баязид на мястото на старо село. Датата на основаването на епархията е неизвестна. Според грамотите на Василий II Българоубиец от XI век за създаване на Охридската архиепископия районът попада в диоцеза на Костурската митрополия. От 1030 до 1490 г. е в Колонийската и Деволска епископия.^[1]

До 1670 година Корчанската епископия е подчинена на Охридската архиепископия. В тази година архиепископ Партений II Охридски, родом от Корча, и наместник на епископския престол, повишава епархията в митрополия. Новата митрополия наречена Корчанска и Селасфорска (Κορυτσάς και Σελασφόρου) има и една епископия – Деволската и Колонийска (Δεβόλης και Κολωνίας).^[1]

След закриването на Охридската архиепископия в 1767 година, Корчанската и Селасфорска митрополия минават под управлението на Вселенската патриаршия и митрополит Генадий (1766 - 1779) заема 75-о място в списъка на митрополитите на Константинополската катедра. Наследникът на митрополит Генадий Йоаким (1779 - 1790) въвежда титлата Корчанска и Москополска митрополия (Κορυτσάς και Μοσχοπόλεως) по името на процъфтяващия влашки град в епархията Москополе. Името Корчанска и Москополска се пази и при родения в Москополе митрополит Йоасаф II (1798 - 1816). В 1816 година при митрополит Мелетий (1816 - 1828) титлата е Корчанска, Селасфорска и Москополска (Κορυτσάς, Σελασφόρου και Μοσχοπόλεως). От март 1828 до май 1834 година Корчанската митрополия е слята с Погонианската архиепископия с втори център в манастира „Света Богородица Моливдоскепастис“. Съединението става при корчанския митрополит Висарион, който получава титлата Корчански и Погониански. В 1835 година митрополит Кирил получава титлата Корчански и Пърметски (Κορυτσάς και Πρεμετής). В 1875 година при митрополит Доротей към титлата се прибавя и ипертим и екзарх на Горна Македония (υπέρτιμος και έξαρχος Άνω Μακεδονίας), запазена до 1916 година. В 1885 година титлата на митрополит Филотей става Корчански, Пърметски и Москополски (Κορυτσάς, Πρεμετής και Μοσχοπόλεως). През януари 1902 година Корчанската митрополия е на 34 място в йерархията на Вселенската патриаршия.^[1]

След създаването на автономна Албанска православна църква в 1929 година катедрата е под управлението на непризнатите примати на Албанската църква Висарион и Христофор. На 3 април 1937 година след признаването на новата църква от Вселенската патриаршия митрополит става Евлогий.^[1]

Предстоятели

Епископи на Охридската архиепископия


Име	Име	Управление	Забележка
Нимфонт	Νίμφων	споменат в 1389/1390	в надпис в църквата „Иисус Христос Животворец“ в Борие, северозападно от Корча
Харитон	Χαρίτων	споменат в 1503	в старата кондика на бобощичкия манастир „Свети Николай“^[2]
Йосиф	Ιωσήφ	споменат в 1532^[2]
Гавриил	Γαβριήλ	в 1550	възможно да е същият, който при архиепископ Никанор е отлъчен от архиерейски събор и при архиепископ Софроний е смущавал Охридската църква заедно с Мацуки и незаконния костурски митрополит Максим^[2]
Тимотей	Τιμόθεος	? - юли 1566	в италийски м.^[2]
Гавриил	Γαβριήλ	1572 – 1580
Даниил	Δανιήλ	в 1579/1580	като Селасфорски и Корчански (Σελασφόρου καί Κοριτζας)^[3]
Атанасий	Αθανάσιος	около 1590
Зосима	1600	наместник на катедрата като охридски а.
Неофит	Νεόφυτος	през септември 1624, 1628	подписал писмо на Порфирий Охридски до папа Урбан VIII, в 1628 пътувал в Русия
Митрофан	Μητροφάνης	в 1631	споменат в синодната грамота на архиепископ Аврамий^[2]
Константий	Κωνστάντιος	около 1663	в кондиката на бобощичкия манастир „Свети Николай“ е отбелязано, че при Константий някой си Иван Капа Маре от Москополе построил кула 160 години след построяването на манастирската църква въ Бобощица – в 1503^[2]
Игнатий	Ιγνάτιος	споменат в 1668^[4]

Митрополити на Охридската архиепископия


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Партений	Παρθένιος	1670 - 1676	наместник на катедрата като охридски а.
Макарий	Μακάριος	на 9 август 1691 и 13 август 1693^[4]
Атанасий	Αθανάσιος	умрял преди 14 януари 1694^[4]
Даниил	Δανιήλ	24 януари 1694 - 1709	по-рано драчки м.^[4]
Йоасаф	Ιωάσαφ	1709 - 1719 и наместник 1719 - 1745 като охридски а. †		1660 – 1745
Никифор	Νικηφόρος	споменат в 1746, 1748 и 1750^[4]
Макарий	Μακάριος	на 15 август 1752, 1 март 1753 и 4 август 1756^[4]
Даниил	Δανιήλ	на 6 март 1759^[4]
Дионисий	Διονύσιος	1765 - 1766	по-рано охридски а.

Митрополити на Вселенската патриаршия


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Генадий	Γεννάδιος	6 октомври 1766 – 1779
Йоаким I	Ιωακείμ	1779 – 1790
Константин	Κωνσταντίνος	1790 – 1798
Йоасаф	Ιωάσαφ	1798 - 1816	роден в Москополе, по-рано хариуполски т.е.
Мелетий	Μελέτιος	1816 - ноември 1827	от клавдиуполски, във воденски м.
Висарион	Βησσαρίων	ноември 1827 - януари 1835	в мраморноостровен м.	? – 1847
Кирил	Κύριλλος	януари 1835 – декември 1845	по-рано воденски м., в ганоски м.	? – 1847
Неофит	Νεόφυτος	декември 1845 - 1874 †	бивш дринополски м.	? – 1874
Доротей I	Δωρόθεος Ευελπίδης	18 април 1874 – 8 май 1875 †		1825 – 1875
Доротей II	Δωρόθεος Χρηστίδης	7 юни 1875 - 26 август 1885	в иконийски м.	1841 – 1924
Филотей	Φιλόθεος Κωνσταντινίδης	26 август 1885 - 1 юни 1893	от ксантийски м., в димотишки м.	1844 – 1904
Григорий	Γρηγόριος Προδρόμου	1 юни 1893 – 15 юни 1893	от родоски м., по-късно сервийски м.	1841 – 1902
Антим	Άνθιμος Τσάτσος	15 юли 1893 - 21 юли 1894	по-рано еноски м., в лероски м.	1827 – 1913
Хрисант	Χρύσανθος	21 юли 1894 - 1895	от лероски м.
Гервасий I	Γερβάσιος Ωρολογάς	30 април 1895 - 14 май 1902	в кесарийски м.	1864 – 1916
Фотий	Φώτιος Καλπίδης	19 май 1902 – 9 септември 1906 †		1865 – 1906
Гервасий II	Γερβάσιος Σαρασίτης	9 септември 1906 - 1 април 1910	от родополски м., в анкарски м.	1867 – 1934
Герман	Γερμανός Αναστασιάδης	8 юни 1910 - 1916	от струмишки м., по-късно сисанийски м.
Яков Драчки	Ιάκωβος Νικολάου	1919 - 1921	драчки м., патриаршески екзарх	? – 1958
Йеротей Милитуполски	Ιερόθεος Γιαχοτόπουλος	1921	милитуполски е., патриаршески екзарх
Йоаким II	Ιωακείμ Στρουμπής	24 февруари 1922 - 7 октомври 1924	от ардамерски е., в кардамилски м.	1880 – 1950

Епископи на Албанската православна църква


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Висарион Тирански и Албански	Visarion Xhuvani	управляващ, 1929 – 27 май 1936		1890 – 1965
Христофор Синадски	Kristofor Kisi, Χριστόφορος Κίσσης	управляващ, 1936 – 1937		1881 – 1948
Евлогий	Ευλόγιος Κουρίλας	1937 – 1945		1880 – 1961
Агатангел	Agathangjel Çamçe	1945 - януари 1946 †	от бивш белградски е.	1877 – 1946
Паисий	Paisi Vodica	18 април 1948 - 25 август 1949	в тирански и албански а.	1882 – 1966
Софроний Борова	Sofron Borova	свещеник, управляващ, 1949 – 1952		? – 1965
Филотей	Filothei Duni	септември 1952 – 1963 †		? – 1963
Дамян Аргирокастренски	Damian Kokoneshi	управляващ, 1963 – 1966		1886 – 1973
Кирил	Qirill Naslazi	1966 - 1968 †	от белградски е.	? – 1968

Митрополити на Албанската православна църква


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Христодул	Χριστόδουλος Μουστάκης	28 юли 1996 – 18 юли 1998		1951 –
Йоан	Joan Pelushi	20 юли 1998 –		1956 –

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Η επισκοπή και μητρόπολη Κορυτσάς // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 29 септември 2014.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 227.
↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 228.

[Η_επισκοπή_και_μητρόπολη_Κορυτσάς-1] а ^б ^в ^г Η επισκοπή και μητρόπολη Κορυτσάς // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 29 септември 2014.

[Снегаров_227-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 227.

[Καρύδης_101-3] Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)

[Снегаров_228-4] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 228.

[1]

[2]

[3]

[4]