Корчанска, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Корчанска епархия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корчанска епархия
Korçë, Albania - panoramio (4).jpg
Катедралата „Възкресение Христово“ в Корча
Местно име Mitropolia e Shenjtë e Korçës
Църква Охридска архиепископия,
Вселенска патриаршия,
Албанска православна църква
Страна Византийска империя,
Османска империя,
Албания
Център Корча
Катедрална църква Възкресение Христово
Предстоятел Йоан
Сан митрополит
Икона на Събор на Безплътните сили от село Синица, Корчанско, началото на XVII век

Корчанската, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия (на албански: Mitropolia e Shenjtë e Korçës, Pogradecit, Kolonjës, Devollit dhe Voskopojës; на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Κορυτσάς) е епархия с ранг митрополия на Албанската православна църква с център южноалбанския град Корча.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според кондиката на Корчанската митрополия, създадена при митрополит Партений (1670 - 1676), град Корча е построен в 1490 година при султан Баязид на мястото на старо село. Датата на основаването на епархията е неизвестна. Според грамотите на Василий II Българоубиец от XI век за създаване на Охридската архиепископия районът попада в диоцеза на Костурската митрополия. От 1030 до 1490 г. е в Колонийската и Деволска епископия.[1]

До 1670 година Корчанската епископия е подчинена на Охридската архиепископия. В тази година архиепископ Партений Охридски, родом от Корча, и наместник на епископския престол, повишава епархията в митрополия. Новата митрополия наречена Корчанска и Селасфорска (Κορυτσάς και Σελασφόρου) има и една епископия – Деволската и Колонийска (Δεβόλης και Κολωνίας).[1]

След закриването на Охридската архиепископия в 1767 година, Корчанската и Селасфорска митрополия минават под управлението на Вселенската патриаршия и митрополит Генадий (1766 - 1779) заема 75-о място в списъка на митрополитите на Константинополската катедра. Наследникът на митрополит Генадий Йоаким (1779 - 1790) въвежда титлата Корчанска и Москополска митрополия (Κορυτσάς και Μοσχοπόλεως) по името на процъфтяващия влашки град в епархията Москополе. Името Корчанска и Москополска се пази и при родения в Москополе митрополит Йоасаф II (1798 - 1816). В 1816 година при митрополит Мелетий (1816 - 1828) титлата е Корчанска, Селасфорска и Москополска (Κορυτσάς, Σελασφόρου και Μοσχοπόλεως). От март 1828 до май 1834 година Корчанската митрополия е слята с Погонианската архиепископия с втори център в манастира Моливдоскепасто. Съединението става при корчанския митрополит Висарион, който получава титлата Корчански и Погониански. В 1835 година митрополит Кирил получава титлата Корчански и Пърметски (Κορυτσάς και Πρεμετής). В 1875 година при митрополит Доротей към титлата се прибавя и ипертим и екзарх на Горна Македония (υπέρτιμος και έξαρχος Άνω Μακεδονίας), запазена до 1916 година. В 1885 година титлата на митрополит Филотей става Корчански, Пърметски и Москополски (Κορυτσάς, Πρεμετής και Μοσχοπόλεως). През януари 1902 година Корчанската митрополия е на 34 място в йерархията на Вселенската патриаршия.[1]

След създаването на автономна Албанска православна църква в 1929 година катедрата е под управлението на непризнатите примати на Албанската църква Висарион и Христофор. На 3 април 1937 година след признаването на новата църква от Вселенската патриаршия митрополит става Евлогий.[1]

Предстоятели[редактиране | редактиране на кода]

Епископи на Охридската архиепископия
Име Име Управление Забележка Години
Нимфон Νίμφων споменат в 1390 в надпис в църквата „Животворящ източник“ в Борие, СЗ от Корча
Харитон Χαρίτων споменат в 1503 в старата кондика на бобощичкия манастир „Свети Николай[2]
Йосиф Ιωσήφ споменат в 1532[2]
Гавриил Γαβριήλ в 1550 възможно да е същият, който при архиепископ Никанор е отлъчен от архиерейски събор и при архиепископ Софроний е смущавал Охридската църква заедно с Мацуки и незаконния костурски митрополит Максим[2]
Тимотей Τιμόθεος ? - юли 1566 в италийски м.[2]
Гавриил Γαβριήλ 1572 – 1580
Атанасий Αθανάσιος около 1590
Зосима 1600 наместник на катедрата като охридски а.
Неофит Νεόφυτος през септември 1624, 1628 подписал писмо на Порфирий Охридски до папа Урбан VIII, в 1628 пътувал в Русия
Митрофан Μητροφάνης в 1631 споменат в синодната грамота на архиепископ Аврамий[2]
Константий Κωνστάντιος около 1663 в кондиката на бобощичкия манастир „Свети Николай“ е отбелязано, че при Константий някой си Иван Капа Маре от Москополе построил кула 160 години след построяването на манастирската църква въ Бобощица – в 1503[2]
Игнатий Ιγνάτιος споменат в 1668[3]
Митрополити на Охридската архиепископия
Име Име Управление Забележка Години
Партений Παρθένιος 1670 - 1676 наместник на катедрата като охридски а.
Макарий Μακάριος на 9 август 1691 и 13 август 1693[3]
Атанасий Αθανάσιος умрял преди 14 януари 1694[3]
Даниил Δανιήλ 24 януари 1694 - 1709 по-рано драчки м.[3]
Йоасаф Ιωάσαφ 1709 - 1719 и наместник 1719 - 1745 като охридски а. † 1660 – 1745
Никифор Νικηφόρος споменат в 1746, 1748 и 1750[3]
Макарий Μακάριος на 15 август 1752, 1 март 1753 и 4 август 1756[3]
Даниил Δανιήλ на 6 март 1759[3]
Дионисий Διονύσιος 1765 - 1766 по-рано охридски а.
Митрополити на Вселенската патриаршия
Име Име Управление Забележка Години
Генадий Γεννάδιος 6 октомври 1766 – 1779
Йоаким I Ιωακείμ 1779 – 1790
Константин Κωνσταντίνος 1790 – 1798
Йоасаф Ιωάσαφ 1798 - 1816 роден в Москополе, по-рано хариуполски т.е.
Мелетий Μελέτιος 1816 - ноември 1827 от клавдиуполски, във воденски м.
Висарион Βησσαρίων ноември 1827 - януари 1835 в мраморноостровен м. ? – 1847
Кирил Κύριλλος януари 1835 – декември 1845 по-рано воденски м., в ганоски м. ? – 1847
Неофит Νεόφυτος декември 1845 - 1874 † бивш дринополски м. ? – 1874
Доротей I Δωρόθεος Ευελπίδης 18 април 1874 – 8 май 1875 † 1825 – 1875
Доротей II Δωρόθεος Χρηστίδης 7 юни 1875 - 26 август 1885 в иконийски м. 1841 – 1924
Филотей Φιλόθεος Κωνσταντινίδης 26 август 1885 - 1 юни 1893 от ксантийски м., в димотишки м. 1844 – 1904
Григорий Γρηγόριος Προδρόμου 1 юни 1893 – 15 юни 1893 от родоски м., по-късно сервийски м. 1841 – 1902
Антим Άνθιμος Τσάτσος 15 юли 1893 - 21 юли 1894 по-рано еноски м., в лероски м. 1827 – 1913
Хрисант Χρύσανθος 21 юли 1894 - 1895 от лероски м.
Гервасий I Γερβάσιος Ωρολογάς 30 април 1895 - 14 май 1902 в кесарийски м. 1864 – 1916
Фотий Φώτιος Καλπίδης 19 май 1902 – 9 септември 1906 † 1865 – 1906
Гервасий II Γερβάσιος Σαρασίτης 9 септември 1906 - 1 април 1910 от родополски м., в анкарски м. 1867 – 1934
Герман Γερμανός Αναστασιάδης 8 юни 1910 - 1916 от струмишки м., по-късно сисанийски м.
Яков Драчки Ιάκωβος Νικολάου 1919 - 1921 драчки м., патриаршески екзарх ? – 1958
Йеротей Милитуполски Ιερόθεος Γιαχοτόπουλος 1921 милитуполски е., патриаршески екзарх
Йоаким II Ιωακείμ Στρουμπής 24 февруари 1922 - 7 октомври 1924 от ардамерски е., в кардамилски м. 1880 – 1950
Епископи на Албанската православна църква
Име Име Управление Забележка Години
Висарион Тирански и Албански Visarion Xhuvani управляващ, 1929 – 27 май 1936 1890 – 1965
Христофор Синадски Kristofor Kisi, Χριστόφορος Κίσσης управляващ, 1936 – 1937 1881 – 1948
Евлогий Ευλόγιος Κουρίλας 1937 – 1945 1880 – 1961
Агатангел Agathangjel Çamçe 1945 - януари 1946 † от бивш белградски е. 1877 – 1946
Паисий Paisi Vodica 18 април 1948 - 25 август 1949 в тирански и албански а. 1882 – 1966
Софроний Борова Sofron Borova свещеник, управляващ, 1949 – 1952 ? – 1965
Филотей Filothei Duni септември 1952 – 1963 † ? – 1963
Дамян Аргирокастренски Damian Kokoneshi управляващ, 1963 – 1966 1886 – 1973
Кирил Qirill Naslazi 1966 - 1968 † от белградски е. ? – 1968
Митрополити на Албанската православна църква
Име Име Управление Забележка Години
Христодул Χριστόδουλος Μουστάκης 28 юли 1996 – 18 юли 1998 1951 –
Йоан Joan Pelushi 20 юли 1998 – 1956 –

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Η επισκοπή και μητρόπολη Κορυτσάς. // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 29 септември 2014.
  2. а б в г д е Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 227.
  3. а б в г д е ж Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 228.
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Македония“         Портал „Македония