Паисий Водица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паисий
Paisi
албански духовник
Роден
1881 г.
Починал
4 март 1966 г. (85 г.)

Паисий (на албански: Paisi; на гръцки: Παΐσιος) е албански православен духовник, епископ на Албанската православна църква.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1881 година със светското име Пашко Водица (на албански: Pashko Vodica) в колонийското православно село Водица, тогава в Османската империя. След като се жени е ръкоположен за дякон и за презвитер в 1910 година.[1][2] Развива патриотична дейност, заради което в 1912 година е арестуван от османските власти.[2] След смъртта на съпругата му се замонашва и в 1920 година приема офикията архимандрит[1] и става архиерейски наместник в Колонията.[2] През 20-те участва активно в движението за получаване на автокефалия на Албанската православна църква. В годините на окупацията през Втората световна война архимандрит Паисий участва в национално-освободителното движение. През октомври 1940 госина е арестуван от италианските окупационни власти и лежи в Албания и в Италия. След завръщането си в Албания, през ноември 1942 година архимандрит Паисий е избран за член на Национално-освободителния съвет на Колонията и става нелегален. През юли 1943 година на конференцията в Лабинот е избран за член на Генералния национално-освободителен съвет. По-кънно става член и на Антифашисткия съвет. След края на войната е награден с орден и медал от новата власт.[2]

На 1 януари 1948 година архимандрит Паисий оглавява делегацията на Албанската православна църква, пристигнала в Съветския съюз по покана на патриарх Алексий I Московски.[2] На 18 април 1948 година е ръкоположен за епископ на Корчанската епархия. Ръкополагането е извършено от архиепископ Христофор Тирански и Албански в съслужение с епископ Нестор Ужгородски и Мукачевски,[1][2] глава на специална делегация от Московската патриаршия, дошла по молба на Светия синод на Албанската църква. През юли 1948 година представители на Албанската църква, начело с епископ Паисий Корчански, участват в тържествата по повод 500-годишнината от автокефалията на Руската православна църква и в работата на съвещанието на главите и представителите на поместните православни църкви. На това съвещание Паисий Корчански изнася доклад „Папството и Православната църква“ с факти за дейността на Римската курия в Албания.[2]

На 25 август 1949 година след неканоничното сваляне на архиепископ Христофор под диктат на комунистическите власти, Паисий Корчански е избран за архиепископ на Тирана и цяла Албания. Избирането му не е признато от Вселенската,[1] но е признато от Московската патриаршия.[3] В своето обръщение към вярващите в катедралата в Тирана епископ Паисий описва сложния път на Албанската църква към независимост и след това се спира на задълженията на главата на поместната църква - да паботи за повдигане на културното и материално ниво на духовенството, за благоустройство на вътрешния църковен живот по новия устав и за укрепване на връзките с братските православни църкви, на първо място с Руската.[2] Архиепископ Паисий оглавява на два пъти делегация на църквата, която посещава Русия - в 1950 година и в 1958 година по повод 40 години от възстановяването на патриаршията в Русия.[2] В 1951 година приема визита от епископ Никон Херсонски и Одески.[4]

От началото на 60-те години под натска на властите, връзките с Руската църква отслабват. В 1964 и 1965 година на великденските и коледни приветствия на патриарх Алексий I архиепископ Паисий отговаря само с кратка телеграма. От 1966 година няма изобщо отговори.[5]

Архиепископ Паисий умира в Тирана на 4 март 1966 година, една година преди началото на кампанията за забрана на релгията в страната.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ο Σεβασμιώτατος Αρχιεπίσκοπος Τιράνων και πάσης Αλβανίας κυρός Παΐσιος. (1881-1966). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 10 септември 2018.
  2. а б в г д е ж з и к Скурат, К. Е. История Православных Поместных Церквей. // Посетен на 10 септември 2018.
  3. Έτος 1966. Εκκλησία της Αλβανίας. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 10 септември 2018.
  4. Elsie, Robert. A dictionary of Albanian religion, mythology and folk culture. London, Hurst & Company, 2001. ISBN 1-85065-570-7. с. 199.
  5. Скурат, К. Е. Албанская православная церковь. // Православная энциклопедия. Т. I. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2000. ISBN 5-89572-006-4. с. 465-470.
Агатангел корчански епископ
(18 април 1948 – 25 август 1949)
Филотей
Христофор тирански и албански архиепископ
(25 август 1949 – 4 март 1966)
Дамян
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Македония“         Портал „Македония