Яновени
| Яновени Γιαννοχώρι | |
| — село — | |
  Яновени  Яновени  Яновени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1030[1] m |
| Население | 6 души (2021 г.) |
Яновèни или Яновèне (на гръцки: Γιαννοχώρι, Янохори, катаревуса: Γιαννοχώριον, Янохорион, до 1927 година Γιαννοβαίνη, Яновени[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от град Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица. Край него тече река Белица,[3] десен приток на Бистрица, която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Основната забележителност на селото е църквата „Успение Богородично“. Селото се дели на три махали – Горна, Средна и Долна.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1791 година някои от жителите на Яновени, заедно с Омотско, съседните Слимница и Орешец и други се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5]
В края на XIX век Яновени е голямо българско село център на петте села, наричани „яновенски“ – Слимница, Пилкати, Яновени, Калевища и Омотско.[6][1][7] Жителите му се препитават предимно с гурбет в Гърция. От Яновени произхожда Кирко Арнаудов, основателят на рода Вазовци, преселил се в Сопот в края на XVIII век по време на управлението на Али паша Янински.[8][9] В 1868 година е построена първата училищна сграда, като дотогава свещениците преподават в църквата или в наети помещения.[6]
Селото в началото на XX век има около 80 – 100 къщи и 550 жители.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Яновени има 490 жители българи и малко арнаути християни.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Яновени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 40 къщи.[11]
Цялото население на Яновени е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яновени има 448 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[12] В училището преподава яновенецът Анастасиос Сюкас, завършил Битолската гръцка гимназия.[13] Гръцка статистика от 1905 година представя Яновени като изцяло гръцко - с 485 жители.[14]
Селото подкрепя гръцките чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Дейци на гръцкия комитет са В. Сидеров, П. Качамаков, Ник. Симов, Н. Хаджиев и поп Христо Чалдиков.[6] В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[15]
Според Георги Константинов Бистрицки Яновени преди Балканската война има 120 български къщи.[16]
Балканската война[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени, напуснал работата си в Арта и формирал чета от околните села. В сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и частично го запалват. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Яновени.[15][6][17][18]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1917 година става община, в която влизат Омотско, Тухолските ливади и Загар.[6] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Яновени (Jановени) има 80 къщи славяни християни.[19] В 1924 година учителят Анастасиос Сюкас основава Яновенското прогресивно дружество, което има за цел да построи ново училище. Красивата нова сграда е построена в 1926 година от майстори от Калевища и през май 1928 година в нея учат 94 ученици, а в детската градина има 25 деца.[6] Сюкас пише книга „Кратка история на Яновени, Пилкати, Слимница, Калевища и Тухол“, излязла през 1970 година.[6][20]
В 1927 година е прекръстено на Янохори (в превод Янево село). При избухването на Итало-гръцката война в 1940 година селяните се евакуират в Нестрам.[6] След отблъскването на италианските войски на албанска територия се връщат.[6] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Слимница.[21][22] От 100 къщи в Яновени оцеляват 10-15.[21]
По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на 27 юли 1947 година е окончателно напуснато от жителите си.[6][1]
В 1953 година землището на Яновени е присъединено към това на Тухол, а в 1961 година селото е заличено.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 436[1] | 416[1] | 481[1] | 467[1] | 0[1] | 24[1] | 17 | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Яновени
Васил Радис (р. 1930), северномакедонски и австралийски общественик
Исидор Сидеров (Исидорос Сидерис, 1885 – 1943), гръцки андартски капитан
Кирко Иванов Арнаудов (1766 – ?), основател на рода Вазови, преселил се в Сопот, станал по-късно калугер- Николаос Люмбас (1895 - 1966), гръцки военен[23]
- Ничо Арнаут (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
- Симос Люмбас, гръцки политик
- Христо Д. Шанов, български лекар, завършил медицина в Атинския университет[24]
- Други
- Василиос Хадзис (1870 – 1915), гръцки художник, по произход от Яновени
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. Посетен на 24 декември 2015.
- Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 9. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ а б Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 8. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ а б Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
- ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 11-12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 274.
- ↑ Арнаудов, Михаил. Македония като българска земя, (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.), архив на оригинала от 10 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249, посетен на 10 юли 2007
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 19. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gannoxori[неработеща препратка].
- ↑ а б Η Ιστορία του Πεύκου // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г. София, Български писател, 1984. с. 579. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 5. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Σιούκας, Αναστάσιος Κ. Σύντομος ιστορία Γιαννοχωρίου, Μονοπύλου, Σλημνίτσης, Καλής Βρύσης και Λειβαδοτόπου. Ήθη, έθιμα, εορταί και πανηγύρεις. Θεσσαλονίκη, Τριανταφύλλου, Μ. Υιοί, 1970. σ. 139.
- ↑ а б Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Δημακοπούλου, Γεώργιου Δ. Οι εκ της Μακεδονίας στρατηγοι του 1940 - 1941 // e-istoria.com. Архивиран от оригинала на 2013-12-06. Посетен на 23 декември 2015.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
