Гълъмбица
Тази статия е за планината. За пещерата край Костур вижте Гълъмбица (пещера).
| Гълъмбица Αλεβίτσα | |
 Двете махали на Нестрам, над горната е връх Брателец | |
  Местоположение на картата на Костурско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Част от | Грамос |
| Най-висок връх | Алевица |
| Надм. височина | 1589 m |
Гълъмбица[1][2] или Галомбица (в нестрамския и костенарийския говор) или Алѐвица[3] (на гръцки: Αλεβίτσα) е планина в Костурско, Западна Македония, Гърция.[3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Планината е разположена в западната част на Костурско, на границата с Албания (гранични пирамиди № 36 - № 66). Има продълговат вид с посока североизток - югозапад и е част от планинската верига на Северен Пинд. Простира се между реките Бистрица, наричана тук Белица, на гръцки Алиакмонас, на юг и изток и Девол в Албания на запад, които извират съответно от планините Грамос и Морава. На юг е отделена от Грамос и Горуша (Войо) от Белица и левия ѝ приток Слимнишката река, докато на север е отделена от планината Флацата от Четирската река. Групата, която няма специално име на гръцки, се обозначава с името на най-високия си връх.[3]
На картата на австро-унгарския генерален щаб частта от планината северно над Пеликат е обозначена като Шестар (Šeštar), тази източно над Яновени като Галовица (Galovica), тази източно над Омотско като Воле (Vole) и тази северно над Нестрам като Орошец (Orošec).[4] На картата си на Костурско Георги Христов нарича цялата планина Гълъмбица.[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Съставена е от конгломератни скали и пясъчници. Най-високият връх е едноименният Алевица 1589 m в северозападната част на планината, североизточно над Яновени (Янохори) и южно над Калевища (Кали Вриси), който днес дава и името на цялата планинска група,[3] която на български се нарича традиционно Гълъмбица.[1]
Георги Христов пише за Гълъмбица:
| „ | Гълъмбица не по-малко от южната си съседка удивлява и смайва със своите вълшебни красоти. Нейните кръстосващи се и преплитащи се, поради по-сложната ѝ структура, многочислени топографски форми, истински стихийни образи, със своето чаровно влияние, властно обхващат и пленяват.[6]
Със северозападния си край Гълъмбица се свързва с Морава планина. Тук я облазува вододела между водите на реките Девол и Белица, която откъм юг и запад я отделя последователно от подножието на върха Грамос, от североизточно разклонение на Денската планина и северното чело на Горуша. На изток до с. Калевища Гълъмбица се разклонява на североизток и югоизток... По билото на първия клон върви сегашната етническа и административна граница на Костурско... Другият по-големият... свършва на юг с върха Воле, издигащ се величествено над р. Белица и опиращ се до коритото ѝ със своите скалици и стръмни рътове, стърчащи над огромна пропаст.[6] Флората и фауната на Гълъмбица планина не се различават много от тия на Одре и Горуша. Простряни стройни борови, букови и храсталакови гори расят много по-голямата част на повърхнината на планината и нейния клон. Кестенови гори липсват отсвякъде. Югоизточните им разклонения са слабо залесени. Склоновете на долове и долини по тях са облечени само и то предимно с храсталаци. Намират тук прибежище почти всички местни диви животни: мечката, вълкът, дивата свиня, заекът, лисицата, дивата коза, фазанът, дивият петел, горската яребица, пъдпъдъкът, гълъбът и др. диви птици.[7] |
“ |
| Име | Име | Височина | Местоположение | Държава |
|---|---|---|---|---|
| Αετοφωλιά | 1195 m[3] | в северната част на планината, западно над Зеленград (Месоврахо) | 
| |
| Алевица | Αλεβίτσα | 1580 m[3] | на главното било, в северозападната част на планината, североизточно над Яновени (Янохори) и южно над Калевища (Кали Вриси) |
|
| Αμμούδα | 1546 m[3] | на централното било, в централната част на планината |
| |
| Бидо | Bido | 1365 m | граничен връх, пирамида № 59, северно над Пилкати (Монопило) | 
|
| Брателец | Μπράτελετς, Δίδυμο | 1120 m[3] | северно над Горни Нестрам (Несторио) |
|
| Буф | Μπούφι | 1433 m[3] | на централното било, в югоизточната част на планината, североизточно над Дряново (Гликонери) |
|
| Воле | Βόλια, Βάλια | 1367 m | на централното било, в централната част на планината, западно от връх Елинца |
|
| Волче | Λυκορράχη, Βόλτσε | 1180 m[3] | западно над Горни Нестрам (Несторио) |
|
| Βρυζαριές | 1214 m[3] | граничен връх, пирамида № 48[8] |
| |
| Гинкова | Χελώνα, Γκίνκοβα | 1424 m[3] | граничен връх, пирамида № 55,[8] северно над Яновени (Янохори) и южно над Видово (Видохова) |
|
| Град | Κάστρο | 1017 m[3] | източно над Долен Нестрам (Несторио) |
|
| Гяполи | 1308 m | южно от Видово |
| |
| Диегур | Djegur | граничен връх, пирамида № 62, северно над Слимница (Трилофо) |
| |
| Δύο Λόφοι | 1114m[3] | в северните части на планината, югозападно над Ревани (Дипотамия) |
| |
| Еленица | Ελενίτσα | 892 m[3] | в северните части на планината, северно от Долно Папратско (Като Птелея) и западно от Чърчища |
|
| Елинца | Ελίντσα, Ελάφι | 1469 m[3] | на централното било, в югоизточната част на планината, източно от Воле |
|
| Извор | Izvorit | 1495 m | граничен връх, пирамида № 65, северозападно над Слимница (Трилофос) и южно от Аръз |
|
| Ύψωμα Ταξιαρχίας | 1283 m[3] | граничен връх, пирамида № 50[8] |
| |
| Камата | Καμάτα | 1332 m - 1200 m[3] | в югоизточната част на планината, северно над Дряново (Гликонери) |
|
| Камено | Καμμένα | 1263 m[3] | в централната част на планината, североизточно от Амуда |
|
| Караули | Καραούλι, Παρατηρητήριο | 1336 m[3] | на централното било, в югоизточната част на планината, североизточно над Дряново (Гликонери) |
|
| Κάστρο | 1214 m[3] | в северната част на планината, южно над Зеленград (Месоврахо) |
| |
| Κόκκινη Ράχη | 1017 m[3] | в северните части на планината, северно над Ревани (Дипотамия) |
| |
| Кондра Полинга | Κόντρα Πολίγκα, Κόντρα | граничен връх, пирамида № 60, северно над Пилкати (Монопило) |
| |
| Конопице | Κονοπίτσε, Κονοπίτσες | 1380 m - 1337 m[3] | в западната част на планината, североизточно над Слимница (Трилофос) |
|
| Кростава | Κροστάβα, Guri Mushk | 1037 m[3] | граничен връх, пирамида № 39[8] |
|
| Куьовица | Κουγιοβίτσα, Κρούκιτ | 1461 m[3] | граничен връх, пирамида № 63,[8] северно над Слимница (Трилофо) |
|
| Кури | Δρυόβουνο, Κουρί | 846 m[3] | в северните части на планината, северно над Дреничево (Кранохори) и южно над Чърчища |
|
| Лаксенти | Λαξεντή, Λαξένη | 1108 m[3] |
| |
| Малка Алевица | Μικρή Αλεβίτσα | 1580 m[3] | на главното било, югоизточно от Алевица |
|
| Манастир, Манастирски брег | Μπρέγκου Μαναστήριτ, Bregu i Manastirit | 1495 m[3] | граничен връх, пирамида № 66,[8] северозападно над Слимница (Трилофос) и южно от Аръз |
|
| Николер | Νικολέρι, Νικολέρ | 1349 m[3] | в северната част на планината, югоизточно над Зеленград (Месоврахо) |
|
| Ондрия | Τριγωνομετρικό, Όντρια | 1101 m[3] | северно от Стенско (Стена) и Стенската река, която го отделя от Брателец |
|
| Орешче | Oρέσκα, Ορέτσικο | 1102 m | на централното било, в югоизточната част на планината, югозападно над Долни Нестрам (Несторио), над Орешче |
|
| Тръстика | Περήφανο | 972 m[3] | над бившето село Тръстика |
|
| Петре Пелени | Πέτρινο, Πετρέ Πελένι | 1323 m[3] | на централното било, в централната част на планината, западно над Стенско (Стена), югоизточно от Амуда и североизточно от Елинца |
|
| Пиу | Πίου | 1228 m[3] | в западната част на планината, източно от Слимница (Трилофос) и западно от Пилкати (Монопило) |
|
| Πλαγιές | 1043 m[3] | в северните части на планината, северозападно над Гърлени (Хионато) |
| |
| Πλατειά Κορυφή | 1137 m[3] | в северните части на планината, югоизточно над Гърлени (Хионато) |
| |
| Попов връх | Πόποβαρ, Πόποβαρ, Μανούση | 1111 m[3] | в северните части на планината, западно от Горно Папратско (Ано Птелея) |
|
| Построва | Ποστρόβα | 1113 m[3] | граничен връх, пирамида № 44[8] |
|
| Ревани | Ρεβένι, Οχυρό | 1116 m[3] | в северните части на планината, югоизточно над Ревани (Дипотамия) |
|
| Света Петка | Αγία Παρασκευή | 1015 m[3] | ||
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 1040 m[3] | в северните части на планината, западно от Долно Папратско (Като Птелея) |
|
| Стеничка | Βράχος, Τσαμ Αστένα,[3] Στενίτσκα | 1305 m[3] | североизточно над Омотско (Ливадотопи) |
|
| Τρία Αυγά | 1400 m[3] | на централното било, в централната част на планината, югоизточно от Малка Алевица и северозападно от Амуда |
| |
| Τρίλοφος | 1118 m[3] | в северните части на планината североизточно от Гърлени (Хионато) и южно от Тръстика (Акондио) |
| |
| Χρυσή Πέτρα | 1360 m[3] | граничен връх, пирамида № 61,[8] северно над Пилкати (Монопило) |
| |
| Τσουτσούλια | 918 m[3] | в северните части на планината, югоизточно от Горно Папратско (Ано Птелея) и югозападно от Дреничево (Кранохори) |
| |
| Чарши | Τσαρσί, Καλλιθέα | 1200 m[3] | ||
| Чука | Νταλίπες | 1112 m[3] | граничен връх, пирамида № 43,[8] северозападно от Шак (Комнинадес) и югоизточно от Пончара |
|
| Чума | Τσούμα | 1125 m[3] | ||
| Шулери и Закве | Shuleri i Zakve | ЮИ от Аръз и ЮЗ от Кютеза[9] |
|
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос. София, Български писател, 1984. с. 580.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 364. (на гръцки)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887–1914. (на немски)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 17.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 18.
- ↑ а б в г д е ж з и Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 3. Ορεινά τοπωνύμια. Βουνά – Κορυφές - Οικισμοί - Καταφύγια – Χιονοδρομικά κέντρα. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-7-9. σ. 99. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
| |||||||
