Корбец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корбец
Τρικλάριο
Balkans 4087 cut kostursko.png
40.685° с. ш. 21.1138° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение  Гърция,  Албания
Най-висок връх Върба (Μεγαλέξανδρος)
Надм. височина 1750 m

Корбец, още Горбец, Гърбец, Корабец или Горбеч (на гръцки: Τρικλάριο, Трикларио, катаревуса: Τρικλάριον, Трикларион), е планина в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1750 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания. Крайните югозападни части на Корбец попадат в Албания.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Корбец представлява масив с дължина 20 km и ширина 7 km, ориентиран на североизток-югозапад. Простира от прохода Превол при село Оровник до Деволската котловина на югозапад. Западна граница на планината е Малкото Преспанско езеро, а източна - долината на Рулската река до село Брезница, след което долините между селищата Брезница, Смърдеш и Билища. По тези долини минава главната съобщителна връзка между градовете Лерин и Корча.

В непосредствена близост до Корбец, на югоизток е разположена Дъмбенската планина (Мали Мади), която в някои гръцки източници е дадена неправилно като част от Корбец.[1]

Проходът Превол отделя Корбец от разположената на север Баба планина. Някои източници сочат Корбец като крайното югозападно разклонение на Баба, вероятно заради слабоизразената граница между двете планини. Според други Корбец се простира още на североизток до връх Бела вода (2156 метра) въпреки, че главното било на Баба между върховете Пелистер и Бела вода има непрекъснат характер без дълбоко всечени седловини.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Изграден е от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.[2][3] На север-северозапад от Брезница, на около 1400 m н.в. е разположена пропастната пещера Даула с диаметър на отвора 8 метра и дълбочина 39 m.[1]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата точка е връх Върба (Μεγαλέξανδρος, още Βάρμπα), 1750 m при с. Брезница.

Други върхове в планината са[4][5][6][7][8][9][10]:

Име Име Кота (m) Положение Държава
Злата падина Ψυχογιού, Ζλάτα и Ζλάτα Παδένα 1492 източно от Върба Flag of Greece.svg
Роища Φρούρια, Ράϊστα и Ρόϊστα 1144 над Буковик Flag of Greece.svg
Голини Φαλακρά, Γκόλινι 1743 северно от Върба Flag of Greece.svg
Кошерище Στάλος, Κοσέριστο 1050 над Лънги Flag of Greece.svg
Рук Ρουκ 1262 при гр. пир. 25 Flag of Greece.svg Flag of Albania.svg
Церово Τσέροβα 1380 при гр. пир. 21 Flag of Greece.svg Flag of Albania.svg
Присой Προσήλιο, Πρισόϊ 1212 при гр. пир. 26 Flag of Greece.svg Flag of Albania.svg
Пападима Παπαδήμα 1533 при гр. пир. 23 Flag of Greece.svg Flag of Albania.svg
Бодагища Ντίνας, Μποδάγιστα 1457 западно от Търнава Flag of Greece.svg
Корбец Μαυροβούνι, Κορμπέτσι 1611 западно от Върба Flag of Greece.svg
Калидаг Μακρύλοφος, Κάλι Ντάγ 1640 западно от Върба Flag of Greece.svg
Локма Λόγχη, Λόκμα и Στέρνα 1317 над прохода Превол Flag of Greece.svg
Козмица Κόσμιτσα, Κοσμά 1322 над Брезница Flag of Greece.svg
Камила Γκαμήλα 1320 срещу Търново на източния бряг на езерото Flag of Greece.svg
Козич Βίσκοβαρ, Κόζιτς 1550 при гр. пир. 22 Flag of Greece.svg Flag of Albania.svg
Руселица Ρουσέλιτσα 1507 над Въмбел и Смърдеш Flag of Greece.svg
Два въра Δίκορφο 1494 над Бесвина Flag of Greece.svg
Селас Σέλας, Μύτη Σέλλας 1352 над Бесвина Flag of Greece.svg
Тринишко Αγκαθωτό, Τρίνισκο 1392 над Бесвина Flag of Greece.svg
Маври Рахи Μαύρη Ράχη 1394 над Бесвина Flag of Greece.svg
Караколи Παρατηρητήριο, Καρακόλι, Καραούλι 1689 над Дреново Flag of Greece.svg
Бунари Πηγάδια, Μπουνάρτες 1390 над Дреново Flag of Greece.svg
Присой Προσήλιο, Πρισόϊ 1293 над Дреново Flag of Greece.svg
Леската Λεπτοκαρυές, Λέσκατα 1560 над Дреново Flag of Greece.svg
Гремня 1278 над Трън Flag of Albania.svg
Какач Kakaçit 991 над Заградец Flag of Albania.svg
Припър Pripor 1265 над Връбник Flag of Albania.svg
Лапища Lapishtit 1289 над Връбник Flag of Albania.svg
Кория Korijë 1228 над Връбник Flag of Albania.svg
Стърна Strenë 1274 над Връбник Flag of Albania.svg
Коко глава Koko Glavë 1097 над Билища Flag of Albania.svg
Осоя Osojë 1148 над Битинцка Flag of Albania.svg
Славец 1166 над Битинцка Flag of Albania.svg
Випяк 1157 над Битинцка Flag of Albania.svg
Веляк 963 северно от Битинцка Flag of Albania.svg

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Преспанската област и в частност Корбец е умерено-континентален със средиземноморско влияние. Характеризира се със студени зими и по-хладни лета. Отчитат се относително по-меки зими заради микроклиматичното влияние на двете Преспански езера[11].

В пределите на планината липсват метеорологични станции, поради което климатичните данни са оскъдни. Най-близките станции в Пустец (Албания), Ресен (Северна Македония) и Лерин (Гърция), както и дъждомерните пунктове в Герман (Αγ.Γερμανός), Граждено (Βροντερό) и Лънги (Μικρολίμνη) отчитат:

Станция Пустец

1. Средномесечни температури в станция Пустец за 2001 г:
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Средни температури (°C) 3,1 4,6 8,2 9 16,8 19,6 22,4 23 19,7 16,6 7,2 −2,2 12,3
Източник: Hydrometeorological Institute of Albania, 2012


2. Средномесечни температури в станция Пустец за 2006 г:
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Средни температури (°C) 2,7 4,5 5,7 10,3 14,9 18,5 23 21 16,4 12,8 6,2 6,1 11,8
Източник: Hydrometeorological Institute of Albania, 2012

Станция Лерин

Измерените температурни екстремуми за периода юли 2007 - юни 2011 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 40.2° C през юли 2007; минимална температура – -15.3 ° C през януари 2009. Средногодишната температура за периода е 11.9° C.

3. Средномесечни температури в станция Лерин за периода юли 2007 - юни 2011 г:
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек.
Средни температури (°C) 1,5 3,3 7,1 11,3 15,7 19,6 22,9 23,1 17,1 11,8 8,2 3,6
Източник: Ε.Μ.Υ., 2014

Станция Ресен

Измерените температурни екстремуми за периода 1952 - 1995 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 37° C през юли 1988; минимална температура – -26 ° C през януари 1968. Средногодишната температура за периода е 9.6° C.

4. Средномесечни температури в станция Ресен за периода 1952 - 1995 г:
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек.
Средни температури (°C) 0,3 1,4 4,1 8,8 13,4 16,9 19 18,2 14,9 10 5,7 2,1
Източник: Hydrometeorological Institute of FYROM, 2014

Дъждомерен пункт Герман (Αγ.Γερμανός)

1. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Герман за периода 1951 - 2004 г:
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Средни месечни валежи (mm) 52,3 52 43,9 54,6 61,9 38,3 34,3 32,3 32,3 66,3 80,4 63,4 621,6

Дъждомерен пункт Граждено (Βροντερό)

2. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Граждено за периода 1951 - 2004 г:
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Средни месечни валежи (mm) 68,8 61,4 49,7 51,4 60,5 37,1 29,4 27,8 27,8 62,6 82,5 80,4 686,4

Дъждомерен пункт Лънги (Μικρολίμνη)

3. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Лънги за периода 1951 - 2004 г:
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Средни месечни валежи (mm) 71,5 70,9 52,7 55,6 57,2 35,5 34,3 29,1 29,1 67,1 90,3 79,2 686,1

Водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Корбец е безводна планина в чиито билни части изцяло липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Множество къси пресъхващи потоци отводняват планинското било, по-съществените от които са: Глъмбок трап при Смърдеш, Ксиропотамос при Бесвина и Брезница – всички десни притоци на Рулската река, Бела вода на север при прохода Превол (влива се в Малкото Преспанско езеро), Прой Тел в Албания до Височица и Капещица – десен приток на Девол, пак там – Селца, идеща от Връбник и др.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В границите на Корбец са разположени 13 села и един град (Билища), всички с изключение на Връбник по периферията на планината. От тях половината са в Албания – Билища (Bilisht), Битинцка (Bitinckë), Височица (Vishocicë), Връбник (Vërnik), Заградец (Buzëliqen), Капещица (Kapshticë) и Трън (Tren).

В пределияте на Гърция са селата Брезница (Ватохори), Буковик (Оксия), Лънги (Микролимни), Ощима (Тригоно), Руля (Котас), Смърдеш (Кристалопиги) и Търново (Прасино) и заличените села Бесвина (Сфика), Въмбел (Мосхохори) и Дреново (Краниес).

По времето на Османската империя Корбец е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика[12]) или други източници[13] към 1905 г. е:

име село българи, хр. арнаути, хр. арнаути, мох. всичко
Бесвина 390 390
Билища 106 106
Битинцка -
Брезница 620 620
Буковик 120 120
Височица смесено турско, арнаутско и българско -
Връбник 600 600
Въмбел 650 650
Дреново 70 70
Заградец напълно албаноговорещо -
Капещица 150 400 550
Лънги 150 150
Ощима 384 384
Руля 500 500
Смърдеш 1780 1780
Трън арнаутско село -
Търново 395 395

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.

Име[редактиране | редактиране на кода]

1. От гръб, старобългарски Cyrillic small ghe Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small hardsign Lazov.svgCyrillic small be Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svgCyrillic small ve Lazov.svgCyrillic small softsign Lazov.svgCyrillic small es Lazov.svgCyrillic small te Lazov.svgCyrillic small ve Lazov.svgCyrillic small o Lazov.svg и производната горбляв (гърбав) [14]. 2. От кораб, старобългарски Cyrillic small ka Lazov.svgCyrillic small o Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svgCyrillic small be Lazov.svgCyrillic small softsign Lazov.svg, Cyrillic small ka Lazov.svgCyrillic small o Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svgCyrillic small be Lazov.svgCyrillic small i Lazov.svgCyrillic small tse Lazov.svgCyrillic small softsign Lazov.svg (корабче)[15]. Съвременното гръцко име Τρικλάριο, Трикларио е дадено на планината по сведението на Страбон за античното племе триклари, през чиито земи тече река Колудей.[1][16]

История[редактиране | редактиране на кода]

Васил Кънчов пише за Корбец:

Друг клон от Баба планина завива на запад и прегражда до половина южната страна на котловината; той се казва Корбец или Горбец. В австрийската карта е забележен с името Ксеровуни планина. Такова име не се употребява от населението.[17]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Изкачването до първенецът на планината връх Върба става от с. Брезница за около 3:30 часа [1].

Част от Европейският маршрут Е6 минава през Дреновени, Габреш (дем Костур) и Брезница, прехвърля планинското било на СИ през Бесвина, минава през Буковик и завършва в Лънги. След това продължава покрай Преспанските езера.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 457. (на гръцки)
  2. Anovski et al. Progress In Study Of Prespa Lake Using Nuclear And Related Techniques, 2001
  3. Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006
  4. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 3. Ορεινά τοπωνύμια. Βουνά - Κορυφές - Οικισμοί - Καταφύγια - Χιονοδρομικά κέντρα. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-7-9. σ. 1280. (на гръцки))]
  5. Топографска карта Sheet D4 Korçë, GSGS 4439 Series Reproduced from M.D.R. 610/9877. Greece (Albania) 1:100,000, 1944
  6. Топографска карта лист К-34-127-А Капештица серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  7. Топографска карта лист К-34-126-Б Корча серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  8. Топографска карта лист К-34-115-В Андартикон серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  9. Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987
  10. Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014
  11. Φούφλιας, Ιωάννης. Διπλωματικη εργασια: «Αξιολογηση των επιφανειακων υδατων των λιμνων Πρεσπων με βαση την οδηγια 2000/60/ ΕΚ »
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. (на френски)
  14. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 287.
  15. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том II (И — крепя̀). София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 628.
  16. Страбон. География т.7 гл.fragments.20. // Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
  17. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, София, Наука и изкуство, 1970, стр. 400.
     Портал „Македония“         Портал „Македония