Одре
Одре Όντρια |
|
---|---|
![]() Поглед към Големо Одре |
|
Общи данни | |
Местоположение |
![]() |
Най-висок връх | Големо Одре |
Надм. височина | 1589 m |
О̀дре (на гръцки: Όντρια, Όδρυα, Одрия) е малка планина в Егейска Македония Северозападна Гърция.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Георги Христов етимологията на името е от одър.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Планината има две големи високи части в западния си край - Мало на север (Микри Ондрия, 1382 m) и Големо Одре (Мегали Ондрия, 1596 m) на юг. Те имат вид на големи пресечени купени.[1] Купените са обградени от голи стръмни варовикови скали и платото им обхваща пространство от 6 km, осеяно в дълбоки ями - рупи, заради които са известни и като Рупите.2.[2] Двете плата не са равни, а наклонени - от изток започват от 1300 m и се изкачват на запад с върхове 1589 m и 1530 m.[3]
Третата част на планината е продълговатото разклонение на изток, в което е разположена северната част на областта Костенария (Кастанохория).[2] Най-големите върхове тук са Орле (Орлия, 1354 m), Гриженик, Витлото, Купо (Ано Купос 937 m, Като Купос 883 m), Липовци, Свети Атанас и Мона Костена (Монокастания, 1030 m),[4] Круша (Крусия, 1048 m).
По Одре минава границата между дем Хрупища от север и дем Горуша от юг.
От север планината е обградена от реката Галешово, която извира от Глава вода на платото. Водите от източното разклонение се прибират от Питаровата река, от десните притоци на Галешово и от левите на Беливод.[2]
- Камъни на билото на Одре край Либешево
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 12.
- ↑ а б в Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 13.
- ↑ Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού. // Tovoion, 27 Μαρτίου 2019. Посетен на 22 януари 2021 г.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 15.
|