Горуша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Горуша.

Горуша
Βόιο
118 Odre.jpg
Balkans 4087 cut kostursko.png
40.3609° с. ш. 21.0059° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение  Гърция
Част от Пинд
Най-висок връх Палиокримини
Надм. височина 1806 m

Горуша[1] или Войнова планина[2][3] (на гръцки: Βόιο, Войо, катаревуса: Βόιον, Войон) е планина в Северозападна Гърция. Най-високият връх на Горуша е Палиокримини висок 1806 m.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Планината е част от планинския масив Северен Пинд.[4] Планината е дълга около 25-30 km и широка около 15 km. Разположена е в западната част на Егейска Македония в посока север-юг и по нея минава границата между дем Нестрам (на запад) и Горуша (на изток). Макар и изцяло на територията на административната област Западна Македония планината всъщност е естествената граница между географските области Македония на север и изток и Епир на запад.

На заапад Горуша е отделена от Грамос от Тухолската река, Мирославския проход (Агиос Илияс, 1360 m) и река Сарандапорос в Епир със селата Борботско (Ептахори) и Котелци (Котили). На север долината на река Бистрица (или Белица, на 900 m) я отделя от планината Гълъмбица (Алевица). По долината на Белица е областта Нестрамкол и село Нестрам (Несторио). На юг Горуша е отделена от планината Талиарос с шийката Русотари (Бафали, 1240 m) и река Капсалия. На изток хълмистите разширения на Горуша са смятани от българите за отделна пранина Одре (Одрия). На североизток е областта Костенария (Кастанохория) със селата Вичища (Ники), Лъка (Ланка) и Скумско (Врахос), а на югоизток е областта Населица (Анаселица или дем Горуша) и Гревенските планини.[4][5]

Скалите на планината са конгломерати и пясъчници. Планината е обрасла с черни борове, букове,дъбове, македонски ели, кестени и други видове.[4]

В югозападната част на Големо Одре (Мегала Ондрия), на надморска височина от 1540 m, приблизително на 1,30 часа от село Зони (Занско - 1050 m), в една долина се намира Влашката пещера, която има дължина 95 m, ширина 6 m, височина 7 m и вертикален вход 3 m. На изток от върха Мало Одре (Микри Ондрия), на надморска височина от около 1450 m има 8 пропасти.[6]

Изкачването до върха на Палиокримини се извършва за около 2 часа от точка (1600 m) на планинския път Ново Котелци (Неа Котили, 1400 m) - Поликастано (Клепиш, 1080 m), който пресича планината.[6]

Изкачването до върха Профитис Илияс става за около 2 часа от точка (1390 m - където има крайпътен иконостас) на пътя, който свързва Пендалофос (Жупан, 1040 ) и Борботско (Ептахори, 880 m) или от Пендалофос за около 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния Е6, идваща от Самарина - Жужел (Зузули) пресича Горуша и минаваки през планината Талиарос и селищата Пендалофос и Неа Котили продължава към Нестрам (Несторио).[6]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича планината Горуса (Γορούσα).[8] Гръцки карти от 1911 и 1934 година поставят на запад имената Грамос или Войон (Γράμμος ή Βόϊον), Груса (Γρούσα, Γκρούσα) на северните части и Пальока (Παληόκα) на южните. Картите от 1959 и 1963 година показват Грамос и Войон като отделни планини. Името Войон е възродено антично - среща се у Страбон.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
  2. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 249.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 7.
  4. а б в г д е Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 15 - 16.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 383. (на гръцки)
  7. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция