Горуша
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горуша.
| Горуша Βόιο | |
 | |
  Местоположение на картата на Костурско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Част от | Пинд |
| Най-висок връх | Палиокримини |
| Надм. височина | 1806 m |
Горуша,[1][2] също Войнова планина[3][4] или Войнаро[5] (на гръцки: Βόιο, Войо, катаревуса: Βόιον, Войон, Γκουρούσια,[6] Гурусия), е планина в Северозападна Гърция. Най-високият връх на Горуша е Палиокримини висок 1806 m.[7]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината е част от планинския масив Северен Пинд.[7] Планината е дълга около 25 – 30 km и широка около 15 km. Разположена е в западната част на Егейска Македония в посока север-юг и по нея минава границата между дем Нестрам (на запад) и Горуша (на изток). Макар и изцяло на територията на административната област Западна Македония планината всъщност е естествената граница между географските области Македония на север и изток и Епир на запад.
На запад Горуша е отделена от Грамос от Тухолската река, Мирославския проход (Агиос Илияс, 1360 m) и река Сарандапорос в Епир със селата Борботско (Ептахори) и Котелци (Котили). На север долината на река Бистрица (или Белица, на 900 m) я отделя от планината Гълъмбица (Алевица). По долината на Белица е областта Нестрамкол и село Нестрам (Несторио). На юг Горуша е отделена от планината Талиарос с шийката Русотари (Бафали, 1240 m) и река Капсалия. На изток хълмистите разширения на Горуша са смятани от българите за отделна пранина Одре (Одрия). На североизток е областта Костенария (Кастанохория) със селата Вичища (Ники), Лъка (Ланка) и Скумско (Врахос), а на югоизток е областта Населица (Анаселица или дем Горуша) и Гревенските планини.[7][8]
Скалите на планината са конгломерати и пясъчници. Планината е обрасла с черни борове, букове, дъбове, македонски ели, кестени и други видове.[7]
В югозападната част на Големо Одре (Мегала Ондрия), на надморска височина от 1540 m, приблизително на 1,30 часа от село Зони (Занско – 1050 m), в една долина се намира Влашката пещера, която има дължина 95 m, ширина 6 m, височина 7 m и вертикален вход 3 m. На изток от върха Мало Одре (Микри Ондрия), на надморска височина от около 1450 m има 8 пропасти.[9]
Изкачването до върха на Палиокримини се извършва за около 2 часа от точка (1600 m) на планинския път Ново Котелци (Неа Котили, 1400 m) – Поликастано (Клепиш, 1080 m), който пресича планината.[9]
Изкачването до върха Профитис Илияс става за около 2 часа от точка (1390 m – където има крайпътен иконостас) на пътя, който свързва Пендалофос (Жупан, 1040) и Борботско (Ептахори, 880 m) или от Пендалофос за около 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния Е6, идваща от Самарина – Жужел (Зузули) пресича Горуша и минаваки през планината Талиарос и селищата Пендалофос и Неа Котили продължава към Нестрам (Несторио).[9]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Палиокримини | Παλιοκριμίνι, Παλιοκρίμινι | 1384 m[7] | И над Селско (Кипсели) и З над Поликастано (Клепиш) |
| Άγιος Γεώργιος | 1540 m[9] | ||
| Свети Яни | Άγιος Ιωάννης | 1045 m[9] | СЗ от Дамаскиния (Виделуща) |
| Гаци | Αηγιάννης, Γκάτσι | 1140 m[9] | |
| Анилио | Ανήλιο | 1400 m[9] | СИ от Зони (Занско) |
| Αρκούδα | 1394 m[9] | ||
| Аспри Петра | Άσπρη Πέτρα | 1540 m[9] | ЮИ над Тухол (Певкос), ЮЗ над Дряново (Гликонери) |
| Цирада | Βελανιδιά, Τσιράδα | 1000 m[9] | |
| Генадико | Γεννάδικο | 1432 m[9] | С над Ново Котелци (Неа Котили) |
| Нясия | Γεράκι, Νιάσια | 1386 m[9] | СИ над Мирославица (Мировлитис) |
| Γιαννάκια | 1440 m[9] | ||
| Груша | Γκρούσα[9] | 1550 m[9] | Ю от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Джурджово | Δασοτό, Τζούρτζοβο | 1160 m[9] | |
| Градишка | Δόντι, Γκραντίσκα | 1098 m[9] | |
| Драгасия | Δραγασιά | 1127 m[9] | И над Драгасия (Дислап) |
| Драгасиес | Δραγασιές | 1340 m[9] | Ю от Котелци (Котили) |
| Марианца | Δρυότοπος, Μαριάντσα | 1360 m[9] | |
| Елафина | Ελαφίνα | 1060 m[9] | ЮИ над Поликастано (Клепиш), СИ над Дафни (Драмища) |
| Чалма | Καρφίτσα, Τσάλμα | 1241 m[9] | СИ над Личотер (Лицотери) |
| Кастания | Καστανιά | 1329 m[9] | СЗ от Авгеринос (Констанско) |
| Кастро | Κάστρο | 1148 m[9] | З над Вичища (Ники) |
| Гупата | Καταβόθρα, Γούπατα | 1629 m[9] | Ю от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Кацина | Κατσίνα | 1168 m[9] | ЮИ от Висанско (Певкофито) |
| Като Цапурния | Κάτω Τσαπουρνιά | 1000 m[9] | ЮЗ над Дасилио (Магер) |
| Капсала | Καψάλα | 1221 m[9] | Ю над Селско (Кипсели) |
| Халц | Κερασιά, Χάλτς | 1440 m[9] | |
| Клепиш | Κλέψιος, Κλέψι | 1283 m[9] | Ю над Поликастано (Клепиш), И над Дафни (Драмища) |
| Кокина Литария | Κόκκινα Λιθάρια | 1004 m[9] | И от Авгеринос (Констанско) |
| Κόνα | 1119 m[9] | ||
| Кодрешец | Κοντάρι, Κόντρεσετς | 1012 m[9] | Ю от Нестрам (Несторио) |
| Копанес | Κοπάνες | 1435 m[9] | З над Поликастано (Клепиш) |
| Коромилия | Κορομηλιά | 1275 m[9] | З от Пендалофос (Жупан), ЮЗ над Витос (Долос) |
| Бальос | Κορυφή, Μπάλιος | 1640 m[9] | СИ над Котелци (Котили), З от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Страица | Κορυφή, Αυγό, Στράϊστα, Στράϊτσα | 1052 m[9] | ЮИ над Пендалофос (Жупан) |
| Корфес | Κορφές | 1342 m[9] | С над Борботско (Ептахори) |
| Круша | Κρόσια, Κρούσια | 1048 m[9] | в Одре, С от Либешево (Агиос Илияс) |
| Круша, Паласа Круша | Κρούσια, Παλάσα Κρούσα | 1050 m[9] | |
| Крионери | Κρυονέρι | 1640 m[9] | ЮИ от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Нестиме | Λάμπρος, Παληό/Παλιό Νεστίμ | 1057 m[9] | в Одре, З от Нестиме (Ностимо) |
| Леска | Λεύκα, Λέσκα | 1031 m[9] | С над Вичища (Ники), Ю от Нестрам (Несторио) |
| Лимерия | Λημέρια | 1418 m[9] | СЗ над Личотер (Лицотери) |
| Макрихорафа | Μακρυχώραφα | 1671 m[9] | СИ от Селско (Кипсели), СЗ от Зони (Занско) |
| Мандриния | Μανδρινιά | 1044 m[9] | С от Агия Сотира (Своляни) |
| Строзово, Сулич | Μαύρη Ράχη, Σουλίτς, Στρόζοβο | 1120 m[9] | С над Витос (Долос) |
| Μαυριάχα, Μαύρη Ράχη | 1598 m – 1400 m[9] | ||
| Големо Одре | Μεγάλη Οτρά, Όντρα, Μεγάλα Όντρια | 1589 m[9] | |
| Месо Подари | Μέσο Ποδάρι | 1400 m[9] | ЮИ над Тухол (Певкос), Ю над Дряново (Гликонери) |
| Мало Одре | Μικρά Όντρια, Όντρια | 1530 m[9] | |
| Мона Костена | Μονοκαστανιά | 1013 m[9] | в Одре, Ю от Жужелци (Спилея) |
| Μπονάρια | 1349 m[9] | ||
| Буряни, Сопот | Μπουργιάνη, Σόποτος | 1183 m[9] | Ю над Дилофо (Либохово) |
| Горуша | Γκουρούσια,[6] Ντίνα Κριθάρι, Κριθάρι | 1627 m[9] | ЮЗ от Ново Котелци (Неа Котили) и СИ от Котелци (Котили) |
| Ксекомено | Ξεκομμένο | 1895 m[9] | СЗ над Котелци (Котили) |
| Калотино, Калотина | Ξέφωτο, Καλοτίνο, Καλοτίνα | 1107 m – 1000 m[9] | СИ над Витос (Долос), Ю над Авгеринос (Констанско) |
| Орле[10] | Ορόσημο, Όρλια | 1358 m[9] | С от Драгасия (Дислап) |
| Палиокастро | Παλιόκαστρο, Παληομονάστηρο | 1166 m[9] | ЮИ от Дилофо (Либохово), С над Дасилио (Магер) |
| Παλιοκούλια | 1560 m[9] | ||
| Палиострунга | Παλιομανδριά, Παληοστρούγκα | 1310 m[9] | Ю от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Палиофрити | Παλιοφρίτη | 1324 m[9] | ЮЗ от Лъка |
| Панукла | Πανούκλα | 1390 m[9] | З от Пендалофос (Жупан) |
| Παρασκευόρι, Παρασκευός | 1116 m[9] | З над Езерец (Петропулаки) | |
| Παρατηρητήριο | 1319 m[9] | ||
| Караули | Παρατηρητήριο, Καραούλι | 1305 m[9] | СЗ от Авгеринос (Констанско), ЮЗ от Агии Анаргири (Врощани) |
| Петралона | Πετράλωνα | 1293 m[9] | И над Висанско (Певкофито) |
| Петрици | Πετρίτσι | 1768 m[9] | СИ над Борботско (Ептахори) |
| Πετρόστρουγγα | 1586 m[9] | ||
| Платанос | Πλάτανος | 1400 m[9] | ЮИ над Селско (Кипсели) |
| Поляни | Πόλιανη | 1000 m[9] | СЗ над Вичища (Ники) |
| Карьонкос | Πουρνάρι, Καργιόγκος | 1139 m[9] | СИ над Витос (Долос), Ю над Авгеринос (Констанско) |
| Просилио | Προσήλιο | 1320 m[9] | ЮЗ над Поликастано (Клепиш) |
| Просеник | Προσιτό | 1022 m[9] | С над Вичища (Ники), Ю от Нестрам (Несторио) |
| Профитис Илияс, Палиомагиро | Προφήτης Ηλίας Σουπανίου, Παληομάγειρο | 1803 m[9] | И от Борботско (Ептахори), СЗ над Пендалофос (Жупан) и Витос (Долос) |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 1483 m[9] | С над Мирославица (Мировлитис) |
| Προφήτης Ηλίας | 1255 m[9] | ||
| Варенга | Προφήτης Ηλίας, Βαρέγγα | 1119 m[9] | С от Дилофо (Либохово) |
| Пиргос | Πύργος | 1761 m[9] | СЗ от Котелци (Котили) |
| Гремицово | Ράχες, Γκρεμίτσοβο | 1129 m[9] | ЮЗ от Зони (Занско), СЗ над Поликастано (Клепиш) |
| Браимица, Ибраим | Ράχη, Μπαϊραμίτσα, Μπραϊμίτσα, Ιμπραήμ | 1173 m[9] | Ю от Авгеринос (Констанско) |
| Рева | Ρεπάνι, Ρέβα | 1410 m[9] | ЮИ от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Ровия | Ροδιά | 1317 m[9] | С от Селско (Кипсели) |
| Румани | Ρουμάνι | 1365 m[9] | Ю над Пендалофос (Жупан) |
| Сакорафа | Σακκορράφα | 1420 m[9] | СЗ от Авгеринос (Констанско), |
| Скалес | Σκάλες | 1137 m[9] | СИ над Витос (Долос), ЮЗ над Авгеринос (Констанско) |
| Σκαλώματα | 1318 m[9] | ||
| Копанче | Σκαφίδι, Κοπάντσιε, Κουπάντσε | 1160 m[9] | СЗ над Вичища (Ники) |
| Караули | Σκοπιά, Καραούλι | 1503 m[9] | И от Селско (Кипсели) |
| Будака | Σκοπιά, Μπούντακα | 1040 m[9] | |
| Караули | Σκοπός, Καραούλι | 1180 m – 1178 m[9] | С над Витос (Долос) |
| Корница | Σπλήνα, Κορνίτσα | 1268 m[9] | Ю над Пендалофос (Жупан), З над Дилофо (Либохово) |
| Ставрос | Σταυρός | 1288 m[9] | СЗ от Авгеринос (Констанско), ЮЗ от Агии Анаргири (Врощани) |
| Σταυρός | 1202 m | колонка на 1199 m,[9] в Одре, С от Лувраде (Скиеро), СЗ от Осничани (Кастанафито) | |
| Стефани | Στεφάνι | 1005 m[9] | ЮЗ от Корифи (Бурша) |
| Суткос | Σύδενδρο, Σούτκος | 1203 m – 1100 m[9] | СИ над Личотер (Лицотери) |
| Смара | Σωτήρα, Σμάρα | 1320 m[9] | |
| Дзума | Τζούμα | 1000 m[9] | С от Трикорфо (Тричко) |
| Тумба | Τούμπα | 1646 m[9] | СИ над Мирославица (Мировлитис), Ю на Тухол (Певкос), СЗ от Котелци (Котили) |
| Трано Караули | Τρανή Σκοπιά, Καραούλι, Τρανό Καραούλι | 1511 m[9] | ЮИ над Котелци (Котили) |
| Трия Синора | Τρία Σύνορα | 1518 m[9] | ЮИ над Мирославица (Мировлитис) |
| Цакалина | Τσακάλι, Τσακαλίνα | 1210 m[9] | в Одре, Ю от Осничани (Кастанафито) |
| Цолаки | Τσολάκη | 1435 m – 1414 m[9] | И от Дафни (Драмища) |
| Чука | Τσούκα, Τσιούκα | 1440 m[9] | Ю от Селско (Кипсели) |
| Чука | Τσούκα, Άγιος Νικόλαος | 1026 m[9] | ЮЗ от Корифи (Бурша) |
| Тухол | Τυχερό, Τούχουλη, Τούχουλι | 1521 m[9] | И над Тухол (Певкос), ЮЗ над Дряново (Гликонери) |
| Хондромармаро | Χονδρομάρμαρο | 1120 m[9] | С от Авгеринос (Констанско), Ю от Агии Анаргири (Врощани) |
| Вунаси | Ψηλή Ράχη, Βουνιάσι | 1300 m[9] | И над Личотер (Лицотери) |
| Купо | Άνω Κούπος | 937 m[9] | в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо), Ю от Старичани (Лакомата) |
| Купо | Κάτω Κούπος | 883 m[9] | в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо), Ю от Старичани (Лакомата) |
| Кокинос Охтос | Κόκκινος Όχθος | 928 m[9] | Ю от Слатина (Хриси) |
| Κουτσομύλια | 996 m[9] | ||
| Ценес | Κρύα Βρύση, Τσενές | 910 m[9] | ЮЗ от Плакида (Лабаница) |
| Думба | Ορυχεία, Ντόμπα | 929 m[9] | в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо) |
| Пердика | Πέρδικα | 857 m[9] | Ю от Левки (Сирочани) |
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 990 m[9] | Ю над Галища (Оморфоклисия) |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 920 m[9] | СИ от Кидониес (Ванско) |
| Σάκκος | 935 m[9] | ||
| Синя земя | 826 m | СЗ над Шкрапари[11] | |
| Бара | 714 m | И от Бела църква (Аспроклисия)[11] | |
| Петенарово | 867 m | СИ от Жужелци (Спилеа)[11] | |
| Самачко | 826 m | И над Старичани (Лакомата)[11] | |
| Хрупища | 793,6 m | З от Хрупища (Аргос Орестико)[11] | |
| Псорович | З от Бела църква (Аспроклисия)[11] | ||
| Никофритис | 934 m | СЗ от Скалохори (Чърчища)[11] | |
| Гонгос | 857 m | СИ от Скалохори (Чърчища)[11] | |
Имена
[редактиране | редактиране на кода]В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича планината Горуса (Γορούσα).[12] Гръцки карти от 1911 и 1934 година поставят на запад имената Грамос или Войон (Γράμμος ή Βόϊον), Груса (Γρούσα, Γκρούσα) на северните части и Пальока (Παληόκα) на южните. Картите от 1959 и 1963 година показват Грамос и Войон като отделни планини. Името Войон е възродено антично – среща се у Страбон.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887–1914. (на немски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 249.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 7.
- ↑ Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ – О. О. Д-во.
- 1 2 Αντωνιάδου, Αριάδνη. Η συγκρότηση του χώρου και της κοινότητας. Προφορική παράδοση και κοινωνική μνήμηστον Αυγερινό Βοΐου Κοζάνης. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2015. σ. στον Αυγερινό Βοΐου Κοζάνης. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 15 – 16.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 383. (на гръцки)
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията — 1903—1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 10.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
| |||||||
