Направо към съдържанието

Жужелци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Костенарията. За селото в Пинд вижте Жужел.
Жужелци
Σπήλαια
— село —
Църквата „Света Неделя“
Църквата „Света Неделя“
Гърция
40.4044° с. ш. 21.1774° и. д.
Жужелци
Западна Македония
40.4044° с. ш. 21.1774° и. д.
Жужелци
Костурско
40.4044° с. ш. 21.1774° и. д.
Жужелци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина850[1] m
Население23 души (2021 г.)
ДемонимЖужелчени
Жужелци в Общомедия

Жу̀желци, в местния говор Жу̀желце[2] (на гръцки: Σπήλαια, Спилеа, до 1928 година Ζούζελτσι, Зузелци или Ζούζιλτσα, Зузилца[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Жужелци се намира на 21 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико).

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Женска народна носия от Жужелци. Експонат на Националния исторически музей

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 11 семейства под името Жужелджи.[5] Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.[6] Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Димитър“.[7]

В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужелци има 560 жители българи.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жужелци е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 90 къщи.[9]

В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[10] Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.[12]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Зузилца като село с 500 жители гърци.[13]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

„ Жужелци (Ζούζελτση), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със Старичани и Осничани е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.[14] “

Според Георги Константинов Бистрицки Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,[15] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Югелци е обозначено като българско селище.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на загиналите в „Македонската борба“, „Северноепирската борба“, Гръцко-турската и Гражданската война

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жужелци има 60 къщи славяни християни.[19] В 1928 година селото е прекръстено на Спилеа.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци

„ населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[20] “

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е изгорено от германците.[21] По време на Гражданската война селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Жужелци на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Тулище[22] Τουλίστε Рема Македономахон Ρέμα Μακεδονομάχων[23] река в Одре, десен приток на Галешово (Марчища)[22]
Петенарово[22] Πετενάροβο Петинари Πετεινάρι[23] връх в Одре (867 m), СИ от Жужелци[22]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 566[1] 268[1] 240[1] 368[1] 140[1] 123[1] 94[1] 94[1] 71[1] 57 31 23

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Алекси Христов Апостолов
Никола Сикавичовски и жена му
Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от Жужелци, Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от Хрупища, емигранти в Синсинати, САЩ
Родени в Жужелци
  • Андон Калчев (1910 – 1948), български икономист и офицер, смятан за организатор на „Охрана“
  • Андон Сикавица (1914 – 1995), деец на ДАГ
  • Васил (Цильо) Михо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „водач и помагач в убийството на Тимур Али от костурското село Жужелци, убит от страна на българските бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
  • Владимир Балючев (1912 – 1996), български журналист
  • Димитър Сикавичовски, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  • Илия Балючев (1886 – ?), български революционер
  • Кирязо Сикавичовски, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  • Коста Кичуков (1909 – ?), български комунист
  • Коста Тухул, свещеник, наказан от ВМОРО за предателство през февруари 1904 година[25]
  • Михаил Балючев, български революционер, арестуван през юни 1903 година и осъден[26]
  • Никола Балючев, български революционер[25]
  • Никола Сикавичовски, български общественик и революционер
  • Стефо Калчов, гръцки комунист, сражавал се в редиците на ЕЛАС в периода на окупацията 1942 – 1944 година; заловен в сражение с германците край село Нестрам е измъчван, отрязани са му ушите, носът и избодени очите, след което е обезглавен[27]
  • Тана Балючева (? – 1907), българска революционерка
  • Филип Попташов, наказан от ВМОРО за предателство през февруари 1904 година[25]
  • Христо Попделбов, български революционер, деец на ВМОРО[28]
  • Янаки Сикавичовски, български общественик и революционер
  • Яни Хаджипаскалев, български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища
Македоно-одрински опълченци от Жужелци
  • Александър (Алекси) Христов Апостолов (1880 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 2-ра скопска (или 10-а прилепска) дружина, 3-та рота на 11-та сярска дружина;[29] на 25 март 1943 година, като жител на Сушина, Преславско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[30]
  • Атанас Паскалов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина[31]
  • Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година[32]
  • Димитър Живков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • Димитър Христов (Мито, 1860 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[34]
  • Димитър Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма кумановска дружина[35]
  • Иван Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[36]
  • Киро Христов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[37]
  • Костадин Паскалев (Паскалиев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота и нестроева рота на Седма кумановска дружина[31]
  • Никола Димитров, (1892 – ?) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма куманосвска дружина[38]
  • Паскал Н. Томов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал на 13 май 1913 година. Може би идентичен с Паскал Николов.[31]
  • Паскал Николов (Ников, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев[39]
  • Петър Василев (Василов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма куманосвска дружина[40]
  • Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал[41]
  • Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина[42]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 557.
  5. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 112. (на турски)
  6. ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 162. (на гръцки)
  7. ↑ Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  11. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  13. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia. Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine.
  14. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  16. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  18. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  20. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 236.
  21. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  23. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  24. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 102. (на македонска литературна норма)
  25. ↑ а б в Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията — 1903—1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  26. ↑ Шкуртовъ, К. Революционната епоха въ Костенарията — 1903—1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (2 (112). Издание на Илинденската Организация, февруарий 1940. с. 8.
  27. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 140. (на английски)
  28. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията — 1903—1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 9.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
  30. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 58.
  31. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769 – 770.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223 – 224.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 510.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 170.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жужелци&oldid=12776680“.