Владимир Балючев
| Владимир Балючев | |
| български журналист | |
 Владимир Балючев (пръв от ляво надясно), Емил Коралов (втори), Васил Сеизов (трети) и Георги Боршуков (четвърти) в Белград, 1943 година. Източник ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1912 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Илия Балючев |
| Други роднини | Тана Балючева (баба) |
| Владимир Балючев в Общомедия | |
_и_Владимир_Балючев_на_обяд_в_Рила.jpg)
Владимир Илиев Балючев е български журналист, писател, политик и общественик от Македония.[1][2][3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1912 година в костурското село Жужелци, тогава в Османската империя, в семейството на дееца на ВМОРО Илия Балючев. След 1920 година семейството му се преселва в Пловдив.[3][1] Завършва основно и средно образование в Пловдив.[4] Работи дълги години като журналист. Деец е и на Българския земеделски народен съюз. Започва журналистическата си кариера като сътрудник на пловдивския вестник „Юг“ в 1929 година. В следващата 1930 година става редактор и уредник на пловдивския вестник „Победа“.[3][1]
Извикан е да работи в София като журналист след изборната победа на БЗНС и Народния блок, тъй като в столицата започва да се издава земеделският вестник „Време“, където работи от 1931 до 1934 година.[1] През ноември 1932 година е член на журналистическа делегация в Италия, която има среща с Мусолини, папа Пий XI и посланик Иван Вълков.[2] От 1935 до 1938 година работи във вестник „Орач“.[3]
Член е последователно на Дружеството на столичните журналисти и на Съюза на провинциалните професионални журналисти в България. При сливането им, Балючев е сред съучредителите на Съюза на българските журналисти в 1944 година. Влиза в състава на Централната контролно-ревизионна комисия на СБЖ.[1]
Балючев се увлича по дъновизма и се мести да живее в Изгрева, където се жени за Недялка Калпакчиева от Търново.[4]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е преследван от новата власт и е изключен от Съюза на журналистите.[4]
От 1945 до 1950 година работи във вестник „Земеделска организация“. Сътрудничи и на „Литературен глас“, вестник „Заря“, вестник „Свобода“ и други.[3] Редактор е на „Земеделска защита“, орган на Общия земеделски професионален съюз.[1]
Автор е на автобиография, публикувана в 1973 година.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 Български журналист: орган за Съюза на българските журналисти, том 36. Съюз на българските журналисти, 1994. с. 34.
- 1 2 3 Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 43.
- 1 2 3 4 5 6 7 Пътеводител по фондовете личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, част 1. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. с. 65.
- 1 2 3 4 5 51. Владимир Балючев // Беседи от Учителя Беинса Дуно. Посетен на 29 септември 2025 г.
