Яни Хаджипаскалев
| Яни Хаджипаскалев | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Яни Хаджипаскалев или Паскалев (изписване до 1945 година: Яни хаджи Паскалевъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лидер на българското църковно-учебно движение в Хрупища.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Паскалев е роден в костурското село Жужелци, тогава в Османската империя (днес Спилеа, Гърция). Семейството му се изселва в Хрупища, още докато Яни и брат му Димитър са деца. Баща им умира рано и двамата братя са отгледани от чичо им хаджи Никола. И тримата са сред активните дейци на българската партия в Хрупища. Яни завършва хрупищкото гръцко училище и гръцката гимназия в Цотили. Димитър (известен като Калюеро) става зет на Кирязо Аргиров. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Яни Хаджипаскалев става четник в отряда на Васил Чекаларов и участва в похода срещу албанските села в Колонията, като заедно с Георги Христов успяват да наложат да не бъде ограбено влашкото село Денско.[2] Заловен е от властите. Според османските документи Яне, син на Хаджи Паскал е българин, православен, обвинен, че „бил заедно с българските разбойници, които по време на бунта ги убили Камил и Али от Желегоже“, задържан е от Извънредния съд в Костурския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година.[3]
Установява се в Окчилар, Ксантийско, където с брат си имат воденица, а по-късно се връща в Хрупища.[2]
След Младотурската революция, през септември 1908 година началникът на хрупищкия гарнизон Али ефенди привиква видни костурски български дейци - Киряк Шкуртов, Тома Желински, Георги Христов, Сидер Стерьов, Яни Хаджипаскалев, Христо Шопов – Сикавица и Дине Василев – Кираджията и им предлага да образуват нова чета, закриляна от властите, която да избие някои по-видни гърци в района, тъй като гърците започнали да негодуват и мислили да възобновят андартството. Костурските дейци обсъждат предложението, някои дейци се изказват за приемане на предложението, а Шкуртов и Хаджипаскалев са решително против, тъй като смятат, че турците само искат да възобновят българо-гръцкото изтребление, за да си осигурят контрол и най-вероятно са предложили същото и на гръцки дейци, което по-късно се доказва. Групата отговаря, че ще подкрепя мерките на държавата, но няма да възобновява четничеството. Според Шкуртов някой от групата е издал на Али ефенди, които са били твърдо против, защото през октомври, на път за Ксанти, Яне Хаджипаскалев е отвлечен заедно със сина на брат си Димитър си при Врабчинското езеро и след седмица са обезглавени в Каракамен над Негуш, а няколко месеца по-късно турски войник ранява Шкуртов.[4][5]
Георги Христов пише за Паскалев:
| „ | ... отличаващ се със своята предвидливост и далновидност, със своя хладен разум, с непоколебима воля и твърд характер, увенча своята плодовита национална и революционна легална борба с въстаническа.[6] | “ |
Според Киряк Шкуртов:
| „ | Съ смъртьта на Яне х. Паскалевъ Хрупища изгуби най-здравомислящия и най-самоотвержения герой...[4] Така загина единъ отъ най-буднитѣ българи, най-деятелния, най-мѫдрия, най-решителния и най-заможния отъ хрупищкитѣ българи...[5] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. „Искреностьта“ на младотурцитѣ // Илюстрация Илиндень XI (2 (102). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1939. с. 7.
- 1 2 Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 107, 128 – 131.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 143. (на македонска литературна норма)
- 1 2 Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (7 (117). Издание на Илинденската Организация, юлий 1940. с. 10.
- 1 2 Шкуртовъ, Кирякъ. „Искреностьта“ на младотурцитѣ // Илюстрация Илиндень XI (2 (102). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1939. с. 8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 129.
