Янаки Паскалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за ксантийския деец на ВМОРО. За хрупищкия, също родом от Хрупища, вижте Яни Хаджипаскалев.

Янаки Паскалев
български революционер

Роден
Починал

Янаки Ж. Паскалев, наричан Наки Доленарчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паскалев е роден в градчето Хрупища, Костурско, в Османската империя (днес Аргос Орестико, Гърция), като баща им е преселник от Долени. През 1877 година заедно със семейството си се мести Ксанти и се занимава с хлебарство и кръчмарство. Неговият брат Никола Паскалев остава в Хрупища, където развива революционна дейност.

Паскалев участва в борбата срещу Цариградската гръцката патриаршия за установяване на самостоятелна българска църква и е сред дейците, които допринасят най-много за отварянето на българско училище, снабдяването му с русадие (разрешително), откриването на български параклис и издигането на сгради за тези две институции.

В 1899 година влиза във ВМОРО и е един от основателите на ксантийския революционен комитет през 1900 година и става негов пръв председател.[1] Заедно с Александър Филипов е начело на организацията в района. В дейността си е подпомогнат и от хрупищаните Щерю Брацелов, Панайот Михайлов, Аргир П. Димитров и Никола Балючев.[2]

За революционна дейност през февруари 1904 година е арестуван от властите и хвърлен в Костурския затвор.[3]

Брат му Никола работи като бакалин в Хрупища и също усърдно подкрепя дейността на българската партия в града, заради което е направен опит да бъде отровен. По-късно се присъединява към брат си в Ксанти.

Янаки Паскалев умира на 16 декември 1933 година в Ксанти.[4]

Георги Христов пише за Янаки Паскалев:

В един град дето гърците по своето абсолютно мнозинство и по своите морални и материални сили, далеч надминаващи шепата придошли отдругаде български семейства... само българи като Накето със своите достойни другари сънародници, можаха да пробият път на българщината в това силно укрепено елинско гнездо... Кой поддържаше това му положение и го правеше неустрашим? Високият му национален дух, националната идея, пропагандирана искрено и усърдно от него и успехът на неговото дело.[5]

Семейството му доживява частичното освобождение на Егейска Македония през 1941 година. Киряк Шкуртов пише също за него в списание Илюстрация Илинден:

Този голям българин, обаче не можа да види изгрева на толкова очакваната българска свобода и да ѝ се нарадва. Терзан, уморен и материално съсипан той почина преждевременно.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 143, 160, 162 - 163.
  2. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 131 - 132.
  3. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 124.
  4. Биографични данни от сайта на ВМРО
  5. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 131.
  6. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.15
     Портал „Македония“         Портал „Македония