Киряк Шкуртов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киряк Шкуртов
български раволюционер
Роден
Починал
1965 г. (93 г.)
Декларация на К. Шкуртов при постъпването му в Илинденската организация

Киряк (Кирязо) Христов Шкуртов, наречен Сюлейман бей[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Киряк Шкуртов е роден в 1872 година в костурското село Старичани, тогава в Османската империя, днес Лакомата, Гърция. Завършва гръцка гимназия, след което е гръцки учител. Привлечен от Георги Христов, влиза във ВМОРО и става един от първите дейци и ръководители на организацията в родния си край.[2][3] По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в сражението при село Вишени, при превземането на Клисура, в похода на въстаническите сили в Колоня и в други боеве. След въстанието заедно със свои другари се прехвърля в Гърция, където първоначално са арестувани, а по-късно са освободени и им е предложено да се присъединят към гръцкия комитет.

Отговорихме, че сме съгласни, но да работим за автономна Македония – против турската тирания...[4].

В началото на 1904 година, въпреки опитите на гръцките и турски власти да бъде задържан, Шкуртов се завръща в Костурско и се включва във възстановяването на разстроената ВМОРО. Секретар е на войводата Костандо Живков, а след смъртта му през декември 1904 г. е войвода в Костенарията. Участва в борбата срещу гръцките андарти - в общо 22 сражения, включително при отбраната на селата Осничени, Езерец, Старичани.

Освен участието си в битки, от името на „българските македонски революционери“ Шкуртов води и кореспонденция с андартските главатари, в която ги укорява за съюза им с османските власти и действията им срещу ВМОРО.[5]

През януари 1905 година в писмо до жителите на няколко гръцки села, подписано и от името на загиналия вече Костандо Живков, Шкуртов, формулира целта на ВМОРО по следния начин:

ние се борим да извоюваме свободата на всички народности, които населяват тая страна, Македония, без разлика дали те са българи, гърци или власи, защото всички сме под една и съща тирания.[6][5]

В края на март 1906 година, заболял при отбраната на Старичани от андартско нападение на 23 и 24 декември 1905 година, отива на лечение в България, като е заместен от Тома Желински.[7] След Младотурската революция в 1908 година се завръща в Костурско и работи като български учител в Старичани до Балканската война в 1912 година.[8] През януари 1913 година е арестуван заедно с хрупищкия екзархийски архиерейски наместник Атанас Шишков от новите гръцки власти като неблагонадеждни и през Кожани и Бер е изпратен в затвора Еди куле в Солун[9]. На 25 юли военнополеви съд ги осъжда на 7 години строг тъмничен затвор. Амнистирани са на 15 март 1914 година и се изселват в България.[10]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Кирязо Христов Шкуртов от с. Старичани, с прогимназиално гръцко образование, гръцки даскал, а отпосле български учител-самоук, деец революционер и единстеният костенариец български войвода, живял в страдания и затвори като същински мъченик, изобретателен и идеалист, остана жив, за да оплаква заедно с другаря си Тома Желински най-черните дни от живота си в изгнание в Ксанти – далеч от най-милата за костурчани млада и героична Костенария.[11]

След Първата световна война Шкуртов живее в Пловдив, където работи като чиновник. През 1920-те години се включва активно в Илинденската организация, сътрудничи на нейния орган, списанието „Илюстрация Илинден“, в което публикува и свои спомени.

След разгрома на Югославия и Гърция от Германия в 1941 година, още в началото на май Шкуртов заедно с Андон Калчев от Жужелци, Спиро Василев от Загоричани, Лазар Киселинчев от Косинец, Васил Стумбов от Българска Блаца и Тома Бакрачев от Вишени заминава за Егейска Македония, за да подпомогне възстановяването на българското дело в областта.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.94
  2. Шкуртовъ, Кирякъ. Костенарийски рев. районъ. // „Илюстрация Илиндень“ X (6 (96). София, юний 1938. с. 3.
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 138.
  4. цит. по Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София 1943, т. II, с. 55
  5. а б Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год.. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 9.
  6. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с. 253-55.
  7. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 142.
  8. Дневник на Киряк Шкуртов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.59
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 192.
  10. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 135.
  11. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 55.
  12. Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 26.
     Портал „Македония“         Портал „Македония