Трайко Желевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трайко Желевски
български революционер

Роден
Починал
юни 1923 г. (48 г.)
Трайко Желевски в Общомедия

Трайко Тодоров (Тодев), известен като Желевски, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Трайко Тодоров е роден в 1875 година в костурското село Желево, тогава в Османската империя, днес Андартико, Гърция. Получава начално образование. В 1898 година влиза във ВМОРО и от 1900 година е нелегален четник при Пандо Кляшев и Митре Влаха. След Илинденското въстание от 1904 до Младотурската революция в 1908 година е помощник на районния войвода Христо Цветков в Костурско. За район на действие Трайко Желевски има околностите на родното си село и придружава Христо Цветков при обиколките му в Костенарията.[1]

След Хуриета работи в Торонто, Канада. При избухването на Балканската война се завръща и участва в борбата срещу Османската империя. В края на войната се завръща в родното си село, но след опит на гръцки войници да го обезоръжат избягва в България.[2]

През Междусъюзническата война в 1913 година е в Сборната партизанска рота на Васил Чекаларов, която се сражава с гръцки войски. Участва в Първата световна война.[3] Служи в 85-и пехотен полк.[4]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Трайко Желевски от с. Желево, с първоначално образование, чистосърдечен и енергичен мъж, участвувал в боеве и произведен в чин войвода преди хуриета, е жив и нещастен изгнаник в гр. Ксанти.[5]

След подписването на Майския манифест през 1923 година и последвалите братоубийства е застрелян заедно с Тома Желински, през месец юни, същата година.[6]

Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Желински от Желин и Трайко Тодев от Желево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  2. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 42-43.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  6. Според Петър Чаулев за убийството е било получено съгласието на Никола Милев - Отворено писмо на П. Чаулев до г. Кирил Пърличев, счетоводител на Вътр. Македонска Револ. Организация и учител в III Софийска мъжка гимназия, София, 13 октомври 1924 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония