Никола Марковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Марковски
български революционер и теософ
Никола и Зоя Марковски с дъщерите им Цветанка и Надежда, родени в София
Никола и Зоя Марковски с дъщерите им Цветанка и Надежда, родени в София

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Съпруга Зоя Марковска
Никола Марковски в Общомедия

Никола Трифонов Марковски, наричан Коле Бабчорчето или Коле Бапчорски[1], е български революционер и теософ[2][3], деец на македоно-одринското освободително движение, костурски войвода.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство на Никола Трифунов от Битолската българска гимназия, 23 януари 11906 г.

Роден е в село Бабчор, Костурско. Никола Марковски получава своето средно образование в Солунската и Битолската българска гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета е тежко ранен в десния крак. След въстанието заминава за България.[4] Следва история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Костур.[5]

През Първата световна война завършва Школа за запасни офицери и служи в 65 полк на 11 дивизия.[6]

След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Марковски. При завръщането си в доклад до цар Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[7]

Пише стихове. Женен за сестрата на Васил Чекаларов Зоя,[8] която също участва активно в македоно-одринското движение.

Никола Трифонов е последният председател на Българското теософско общество.[9] Умира на 25 октомври 1966 г.[10]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Колето Марковски от с. Бабчор, със средно образование, високоинтелигентен младеж, образцов организатор - войвода, ранен през въстанието, по неволя твърде рано е напуснал милия си роден край, за да се изцери и спаси живота си в мила България, но без да може - поради разклатено здраве - отново да се върне и да помогне на Костурско в новите му и по-жестоки борби след въстанието.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54
  2. Митко Иванов. Страници за българското масонство. Изд-во "МКИ-1, 1992. с. 38. ISBN 9789548117012
  3. Иван Богданов. Синовете на вдовицата. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1994. с. 90. ISBN 978-9540701134
  4. а б Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 53.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 100.
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с. 236.
  9. В. Гюлгелиева. Спомени за достойни българи. С., 1997, с. 40.
  10. В. Гюлгелиева. Спомени за достойни българи. С., 1997, с. 58.
     Портал „Македония“         Портал „Македония