Направо към съдържанието

Зоя Марковска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зоя Марковска
българска революционерка
Никола и Зоя Марковски с дъщерите им Цветанка и Надежда, родени в София
Никола и Зоя Марковски с дъщерите им Цветанка и Надежда, родени в София

Родена
Зоя Христова Чекаларова
1887 г.
Починала
1961 г. (74 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
Братя/сестриВасил Чекаларов
СъпругНикола Марковски

Зоя Христова Чекаларова, по съпруг Марковска, е българска просветна деятелка и революционерка.[1]

Зоя Чекаларова е родена в 1887 година[2] в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя. Сестра е на видния български революционер Васил Чекаларов и на Георги Чекаларов.[3] В 1901 година завършва с 11-ия випуск Солунската българска девическа гимназия.[4] Учителства в родното село.[5] Омъжва се за българския революционер от Костурско Никола Марковски.[6] Зоя участва активно в македоно-одринското движение, както в родното Костурско,[7] така и в София, където се преселва със семейството си.[8] Ушива знамето на Смърдешката чета; най-вероятно то е представлявало червен квадратен плат с надпис „Свобода или смърть“, а под него млада жена, въоръжена със сабя в ръка, застанала над полумесец.[9] По време на Илинденско-Преображенско въстание остава в Смърдеш и участва в съпротивата срещу нахлуващата в селото войска. След потушаването на въстанието с група въстаници бяга в България.[8]

В София развива широка просветна и обществена дейност.

Умира в 1961 година.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян
Чекаларов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
Чекаларов
 
Екатерина
Попиванова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Чекаларов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Чекаларова
(1891 – 1953)
 
Васил Чекаларов
(1874 – 1913)
 
Георги Чекаларов
(1878 – 1903)
 
Георговица
Чекаларова
 
Стоян Чекаларов
(1884 – 1907)
 
Зоя Марковска
(1885 – 1961)
 
Никола Марковски
(1883 – 1966)
 
Малина Чекаларова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Новачкова
(1910 – 1987)
 
Василка Чекаларова
(1913 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 346 - 347.
  2. а б Парцел 65 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
  3. Освен Васил и Георги има други братя, чиито имена не са известни. Интервю на агенция „Фокус“ с Евгени Чекаларов. Посетен на 21 февруари 2012.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 163.
  5. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 45.
  6. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 236.
  7. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 31.
  8. а б Колектив. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 226.
  9. Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 128, 130.