Димитър Палчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Палчев
Български революционер, лекар и общественик

Роден

Образование Одески национален университет

Димитър (Мито) Я. Палчев с псевдоним Азаата е български революционер, лекар, общественик, деец на Костурското братство,[1] член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в България.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Палчев е роден в 1886 година в голямото българско костурско село Косинец, в Османската империя.[3] Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание в Костурско.[1] В дневника си Лазар Киселинчев пише, че в тежък за въстаниците момент, когато започва да ги обзема отчаяние, Мито Палчето - Азаата засвирва с кавал мелодии, които ги ободряват. Сред тях е „Шуми Марица“, която се запява от всички въстаници.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в пета и нестроева рота на първа дебърска дружина.[5]

След войните емигрира в България и взима дейно участие в дейността на организацията на македонската емиграция. Делегат е на обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година. Завършва медицина в Одеса.[3]

След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на СМЕО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си запознават костурчани в София с положението в родния им край. Излъчен е Общокостурски граждански комитет, в който влизат Георги Киселинчев - председател, Димитър Палчев - секретар и Тома Бакрачев - касиер. От името на 30-хилядната костурска емиграция в България те отправят писмена молба за аудиенция до цар Борис III, в която делегацията описва тежкото положение на българското население в Костурско и изобщо в Егейска Македония, подложено на терор от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти. В изложението се казва, че ако германските окупационни власти последват примера на италианците би могло да се създаде значителна българска въоръжена сила, която да прогони частите на ЕЛАС.[6] Делегацията моли цар Боорис III, че:

Ето защо верноподанически и синовно молим Ваше величество да се поставят с всичките права нашето искане, да се присъедини Южна Македония към България, или ако е невъзможно това, сега да се мобилизират българите в Леринско, Воденско, Кайлярско, Ениджевардарско, Берско, Гумендженско и пр., за да се справят сами с андартите.[6]

Затова делегацията моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[7]

Накрая делегацията отбелязва в тази връзка, че българите в Егейска Македония могат да дадат:

30 000 организирани милиционери българи, които ще накарат андартите да кротуват и ще очистят пътя на българската войска, ако тя слезне надолу.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Исторически преглед, том 43, бр. 1 - 6. Българско историческо дружество, 1987. с. 51.
  2. Димитър Палчев. // Библиотека „Струмски“. Посетен на 10 октомври 2015.
  3. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  4. Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003.с. 95.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530.
  6. а б в Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936 - 1946: политическа и военна история. София, 1999. с. 448.
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония