Лазар Палчев
| Лазар Палчев | |
| български революционер | |
| Роден |
15 февруари 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Палчев |
Лазар (Лазо) Янакиев Палчев (на английски: Lazar Palcheff) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация,[1] емигрантски общественик, деец на Македонската патриотична организация в САЩ.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лазар Палчев е роден в 1876 година в костурското село Косинец, тогава в Османската империя. Брат е на Димитър Палчев. Влиза във ВМОРО, посветен от войводата Петров от Добруджа. Палчев участва дейно в организацията на Илинденско-Преображенското въстание. В 1901 година селската чета, в която Палчев е десетник, се притичва на помощ на Лазар Москов, чиято чета е заградена във Вишени, но закъснява и Москов е убит. Баща му Янаки Палчев, след убийството на жандармерийския чаушин Зюлфу в кулите при Бей бунар в 1902 година, е арестуван и изтезаван заедно с кмета на Косинец Димитър Кенков.[3] На 28 март 1903 година четата от Косинец, в която е и Лазар Палчев, заминава на помощ на Борис Сарафов, който с четата си е обграден в Смърдеш. Четата с Палчев успява да изненада в тила турския аскер и да му отвлече вниманието, което дава възможност на Сарафов да се изтегли с четата си. Палчев взема голямо участие в първото голямо сражение при Локвата и Виняри от 31 май 1903 година, когато е под войводството на Васил Чекаларов. В боя загиват около 13 четници и около 200 турци.[2]
Взима участие в около 11 големи сражения в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[2] Палчев е знаменосец на Косинското знаме, на така наречения Дъмбенски център. По време на въстанието заминава за Лерин заедно с Лазар Поптрайков.[2] Съратник на Лазар Поптрайков и Васил Чекаларов, той е един от последните останали да се сражават при Писодерската кула.[4] Лазар Палчев влиза в наказателната чета с войвода Никола Кузинчев, в която е назначен за старши. Четата се разтурва в Мариовско и Лазар Палчев става старши на Загорицката чета.[5]
След края на въстанието Палчев заминава за Гърция, където е арестуван и малтретиран, а след това изпратен за България. В Свободна България живее около две години.[5] След това в 1905 година емигрира в САЩ и се установява в Мадисън, Илинойс.[6] Той е сред основателите е на Македонската патриотична организация „Бащин край“. Палчев често е избиран за делегат на конгресите на МПО.[5]
В САЩ е собственик на бакалница, месарница и хлебарница в Мадисън, Илинойс. Умира в 1960 година в Гранит Сити.[4]
Оставя спомени, публикувани в „Македонска трибуна“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Палчевъ, Лазаръ. Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония // Македонска трибуна 26, 27, 28 (1323, 1324, 1325). Indianapolis, USA, 1952.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 303.
- ↑ а б в г Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 206.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 273.
- ↑ а б Лазар Палчев // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 26 август 2018.
- ↑ а б в Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 207.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 379.
