Нестрам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нестрам
Νεστόριο
Горнени и Долнени, снимани от Горуша
Горнени и Долнени, снимани от Горуша
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 779 m
Население (2001) 954 души
Пощенски код 520 51
Телефонен код 24670-31
Официален сайт http://www.nestorio.gr
Нестрам в Общомедия

Нѐстрам или Нѐсрам (на гръцки: Νεστόριο, Несторио, катаревуса: Νεστόριον, Несторион, до 1928 година Άγιος Νέστωρ, Агиос Нестор,[1] до 1926 Νεστράμι, Нестрами[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, център на едноименния дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония с 954 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бистрица от Горен Нестрам.

Селото се намира в областта Нестрамкол на 22 километра югозападно от Костур, в полите на планината Горуша (на гръцки Войо) между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на Бистрица, която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица.

Селото се дели на две махали - Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки Άνω Νεστόριο, Ано Несторио и Κάτω Νεστόριο, Като Несторио). Долнени се намира на самата река Бистрица и е по-голямата махала, а в Горнени до Балканските войни са разположени кметството и полицейският участък, а в гръцко време - демархия Нестрам и в нея традиционно става съботният пазар.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“. Според Христофор Тзавелла Василий II лично разрешил общината да издържа семействата на ослепените войници.[4] Друга легенда, представена на сайта на номархия Кастория, гласи, че жителите на селото се изправяли срещу турците и казвали „нем стра“ (νέμστρα), немам страх, откъдето и дошло името Нестрам.[5] Свещеник Златко Каратанасов от Бобища цитира предания, според които обсадителите турци викали на обсадените в Нестрамската крепост „Предайте се“, а те отговаряли „Срам!“, а турците викали „Не е срам“, откъдето дошло Нестрам.[6]

Според нестрамеца Кирил Радев селото преди османската епоха било малко. В XVIII век то започнало да се увеличава от селяни прииждащи от селцата Студена вода, Митрови къщи, Крушовец, бягащи от зулумите на Али паша Янински. Обединени за отпор на мюсюлманските албански банди, селяните повдигали духа си като си казвали „Нем стра“, тоест Немам страх, откъдето дошло Нестрам.[7]

Над селото на платото Градут или Крепостта има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец Несторица, с чието име е свързана втора легенда за произхода на името Нестрам.[3][7]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Несрам са отбелязани поименно 127 глави на домакинства.[8] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Нестрам е споменато с 67 глави на семейства Папа Владо, Йорг, Никола, Згур, Яно, Тодор, Петро, Михал, Алекса, Йорг, Петро,Мано, Тонке, Хирос, Дабижив, Леко, Стефан, Димо, Райко, Алекса, Яно, Никола, Стайо, Папа Васил, Мано, Владо, Янаки, Стайо, Йорг, Алекса, Дидое, Райко, Мано, Михо, Анастас, Яно, Мано, Стамат, Михо, Манол, Йорг, Коста, Стайко, Михо, Гоне, Мано, Кулб, Богдан, Димо, Стайо, Зайко, Койо, Никола, Никола, Андронико, Йорг, Толо, Рад(е), Стайко, Милчо, Русин, Балабан, Васил, Никола, Михал, Димо и Гин, шестима неженени и три вдовици Мара, Мара и Илина. Общият приход за империята от селото е 3 963 акчета.[9]

В края на XIX век Нестрам е голямо чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нестрам (Nestram) живеят 1800 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нестрем (Nestrême) е посочено като село с 400 домакинства с 1 250 жители българи, а Горни Нестрем (Gorneï-Nestrême) с 200 домакинства и 730 жители българи.[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Несрамъ (Нестрамъ) има 2 700 жители българи.[12] Кирил Радев пише, че в 1900 година селото „наброява 970 двукатни и трикатни къщи, покривите на които са каменни плочи. В него живеят около 4800 българи“.[3]

Български просветни и революционни борби[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век в Нестрам е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава учителят Коев от Стара Загора.[13]

В началото на XX век по-голямата част от жителите на Нестрам приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Нестрам има 1 240 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти, а в Долно Нестрам 1 400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционира по едно българско шесткласно училище.[14][7] Издръжката на училищата е поето от българската община, а не от Екзархията.[7] Училището в Долнени е на Пеленката, близо до Белица, и е в двуетажна сграда с по няколко стаи на етаж. Училището в Горнени е на пазара в голяма масивна сграда с четири класни и една учителска стая. И двете сгради са построени от българската община. Училищата са смесени и в началото на XX век в тях учат по 30-35 момчета и момичета годишно. Учебните програми и учебниците са от Княжеството, а предметите, които се изучават са писане, четене, смятане, естествознание, история, пеене и гимнастика.[7]

В Нестрам преподава учителят Ризов, възпитаник на Солунската гимназия.[15] В началото на ΧΧ век в Горнени учители са Живко от Хрупища и Атанас Костов Гемов от Нестрам.[7]

По време на Илинденско-Преображенското въстание в Нестрам влиза голямата чета на Васил Чекаларов, която наказва няколко местни предатели. Към четата се присъединяват местният учител Христо Капитанчето и нестрамецът Пандо Ризов.[16]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко - с 1 800 жители.[17] Костурският патриаршески митрополит Герман Каравангелис определя Нестрам като

седалище на фанатични българи[18].

След Младотурската революция в 1908/1909 година за учител и директор на училището в Горнени е назначен деецът на ВМОРО Георги Христов от Хрупища.[7] Христов отваря училището в празната самостоятелна къща на изселника в Ксанти Мелецов. Помощник му става Г. Каролиев от Старичани. Дейният Христов дава силен тласък на българщината в Нестрам и в 1911 година гръцкият митрополит е изхвърлен от Горнени по време на служба. Българите в Долнени получават по-хубава църква и властта им построява здание за училище. Поп Яни в Долнени с цялата си енория признава Екзархията. В 1910/1911 година Христов учителства в Горнени и успява да получи от властта за училище сградата на бившия мюдюрлук.[19]

В 1909 година в Нестрам има 300 български екзархийски къщи и 140 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[20] Лидери на гъркоманската партия са Сребрен Коста в Долната махала и Дзиндзи в Горната.

Според Георги Константинов Бистрицки Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи,[21] а според Георги Христов и три куцовлашки.[22]

По време на Балканската война в 1912 година 20 души от Нестрам се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23]

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

В миналото традиционният занаят на местните жители е било строителството, което ги е отвеждало в различни части на Османската империя - Солун, Атина, Цариград, Пловдив, Кавала, Драма, Сяр и в Мала Азия. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в Милано, Виена, Дубровник, Будапеща и други.

Църквата „Свети Архангели“ (1858) в Горнени

Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си Кирил Радев:

Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: „Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...[24]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.[25] Методи Попов от Нестрам разказва:

Въпреки че нашият край беше освободен от българските чети, гърците туриха ръка на всичко. Заграбиха всички черкви и училища. В нашето село имахме много добри, високо образовани български учители, които ни направиха фанатици-българи[26].

В периода 1914-1919 63, а след 1919 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.[27] В 1926 година селото е прекръстено на Несторион. В селото са заселени малко гърци бежанци от Турция - преброяването от 1928 година регистрира 8.

В 1930 година видният костурски зограф Атанасиос Панайоту твори за малкия параклис „Свети Архангел Михаил“ в Горнени, украсявайки го с изключителни икони.[28]

През Втората световна война селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[29] По време на Гражданската война селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в Австралия и САЩ и Канада стопяват Нестрам и днес селото няма и хиляда жители.

Долнени с църквата „Успение Богородично“ (1816)

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 2 731 души
  • 1920 - 1 979 души
  • 1928 - 1 888 души
  • 1940 - 2 677 души
  • 1951 - 1 787 души
  • 1961 - 1 323 души
  • 1971 - 1 143 души
  • 1981 - 1 140 души
  • 1991 - 1 158 души
  • 2001 -  954 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Шкорнов
Христо Хаджиев
Родени в Нестрам
  • Гърция Алеко Пашов (? - 1949), гръцки комунист[30]
  • Гърция Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред[31]
  • Гърция Румъния Андреас Радос (р.1938), гръцки поет и преводач от Румъния[32]
  • Гърция Афродита Флога Дуваловска (1922 - 1948), гръцки комунист[33]
  • България Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 1 рота на 13 кукушка дружина[34]
  • Република Македония Георги Димировски (1941 - ), учен от Република Македония
  • България Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[35]
  • България Георги Шкорнов (Дякон Евстатий, 1873 - 1935), български революционер, войвода на ВМОРО
  • България Григор Костов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Костур, четата на Дякон Евстатий, 4 рота на 15 щипска дружина[36]
  • България Григор Христов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[37]
  • България Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[38]
  • България Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[39]
  • Гърция Евгения Киряку (1932 - 1949), гръцка комунистка[40]
  • България Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина[41]
  • Гърция Зисо Зисов (Ζήσης Ζήσου), гръцки андартски деец, четник в четата на Стефанос Дукас (Малиос), участва в нападенията над Осничани и Езерец[31]
  • България Иван Радев (1902 - 1969), български и гръцки комунистически деец
  • БългарияРепублика Македония Кераца Висулчева (1913 - 2004), художничка от Република Македония
  • Гърция Козма Калояни (1917 - 1947), гръцки комунист[42]
  • България Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала[24]
  • България Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[43]
  • България Коста Георгиев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[44]
  • Гърция Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет[31]
  • България Марко Паскалев (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ IV степен[45]
  • Гърция Марко Поптърпов (Μάρκος Παπατέρπος), гръцки андартски деец[46][31]
  • България Михаил Паскалев, български дипломат
  • Гърция Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред[31]
  • Гърция Ники Динга (? - 1949), гръцка комунистка[47]
  • Гърция Пандо Дуваловски (1924 - 1948), гръцки комунист[48]
  • Гърция Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от Васил Чекаларов през септември 1903 година на площада в селото[31]
  • България Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[49]
  • България Панде П. Ризов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[50]
  • България Пандо Димитров (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[51]
  • Гърция Пандо Хаджиев (Παντελής Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от I ред, още преди началото на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Хаджиев с братята си е начело на гъркоманската партия и работи против присъединяването на Нестрам към Екзархията и отваряне на българско училище, преследвани от Васил Чекаларов той и семейството му са принудени да бягат от Нестрам, по-късно се завръща и действа като куриер, работи с Георгиос Цондос (Вардас), Николаос Платанияс (Лахтарас), Григорис Фалиреас (Зякас) и Лазар Апостолов, действа като куриер на Герман Каравангелис[31]
  • България Пандо Янков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[52]
  • България Паскал Пляков (? - 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти[24]
  • Гърция Република Македония Танас Калоянов (1918 - 1947), гръцки комунистически деец
  • Гърция Танас Пашов (1924 - 1948), гръцки комунист[53]
  • Гърция Теодора Скорну (1922 - 1948), гръцка комунистка[54]
  • Гърция Тома Пападимитру - Чоляс (1921 - 1949), гръцки комунист[55]
  • Република Македония Трифун Паскалов (1934 - ), учен от Република Македония
  • Гърция Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред[31]
  • Гърция Христо Андреопулос, гръцки комунист[56]
  • България Христо Киров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[57]
  • България Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[58]
  • Гърция Христо Хаджиев (Χρήστος Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от I ред, брат е на Михаил Хаджиев и е начело на гъркоманската партия в Нестрам, след засилването на българския натиск в 1901 година бяга в Атина, връща се с Марко Поптърпов и Павел Пальобеев, но остава за кратко в Нестрам и отново е принуден да бяга в Хрупища по време на въстанието, връща се в Нестрам с турската армия и оглавява местния гръцки комитет, действа като куриер на Каравангелис и работи с капитаните Закас, Рупякас, Малиос и Румелиотис[31]
  • България Христо Янев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[59]
  • България Яне Георгиев (Яни, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер[60]
  • Гърция Яни Калапути, гръцки комунист[61]
  • България Янко Спасов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[58]
  • Гърция Пандели Паскалев Гечев (1918 - 2005) - участник в гражданската война,емигрира в Узбекистан(1949),през 1967 емигрират в България
  • Гърция Ники Гечева (1922 - 2008) - участник в гражданската война
  • Гърция Фоти Гечев (1924, - ) участник в съпротивата, живее в България

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66
  • Видоески, Божидар. Нестрам (Общеславянский лингвистический атлас 108). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 769-774.
  • Видоески, Божидар. Говорот на селото Нестрам (Костурско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1989, XIV, 2, стр. 47-78.
  • Αγγελής, Πέτρος Ι., "Νεστόριο. Μία εθνική έπαλξις του Γράμμου. Ιστορία, Μυθολογία, Λαογραφία", Νεστόριο 1959.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άγιος Νέστωρ -- Νεστόριον
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νεστράμι -- Άγιος Νέστωρ
  3. а б в Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 51.
  4. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски. София, Македония Прес, 2003. ISBN 9548823489. с. 96.
  5. Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς
  6. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско. София, Костурско благотворително братство, 1935. с. 9 - 10.
  7. а б в г д е ж Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 52.
  8. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, II издание. София, Наука и изкуство, 1989.
  9. Опширни пописни дефтери од XV век, том II. Скопје, Архив на Македонија, 1973. с. 113.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  11. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 266.
  13. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски). София, Издателство „Фама“, 2006. с. 47.
  14. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 180-181.
  15. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско. София, Костурско благотворително братство, 1935. с. 34.
  16. Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio.
  18. Чекаларов, Васил. Дневник. Приложение - Г. Каравангелис, Моята борба, София 2001, стр. 375
  19. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 189 - 191.
  20. s:Телеграма от Иларион от Костур
  21. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  22. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.198.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  24. а б в Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 55.
  25. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: Другите Балкански войни, Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
  26. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.179
  27. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio.
  28. Φως της Καστοριάς. // 2013-11-06. Посетен на 2015-01-11.
  29. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  31. а б в г д е ж з и Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 87.
  32. Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα
  33. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 437.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 667.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 371.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 765.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
  40. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 756.
  42. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 158.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 540.
  46. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
  47. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  48. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 595.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 225.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 822 - 823.
  53. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  54. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  55. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  56. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  57. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 347.
  58. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 629.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820.
  60. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 173.
  61. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония