Нестрам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нестрам
Νεστόριο
— село —
Горнени и Долнени, снимани от Горуша. Вдясно над Горнени е Градот
Горнени и Долнени, снимани от Горуша. Вдясно над Горнени е Градот
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 890 m
Население 865 души (2011 г.)
Демоним Нестрамци
Пощенски код 520 51
Официален сайт www.nestorio.gr
Нестрам в Общомедия

Нѐстрам или Нѐсрам (на гръцки: Νεστόριο, Несторио, катаревуса: Νεστόριον, Несторион, до 1928 година Άγιος Νέστωρ, Агиос Нестор,[1] до 1926 Νεστράμι, Нестрами[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, център на едноименния дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Белица от Горен Нестрам

Селото се намира в областта Нестрамкол на 24 километра югозападно от Костур, в полите на планината Горуша (на гръцки Войо), на 931 m[3] между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на Бистрица, която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица.

Селото се дели на две махали – Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки Άνω Νεστόριο, Ано Несторио и Κάτω Νεστόριο, Като Несторио). Долнени се намира на самата река Бистрица и е по-голямата махала, а в Горнени до Балканските войни са разположени кметството и полицейският участък, а в гръцко време – демархия Нестрам и в нея традиционно става съботният пазар.[4] Централният площад на Долнени днес носи името на Александрос Папатерпос, а този в Горнени на Хараламбос Пальобеис (1896 - 1979).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Над селото на платото Градот има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец Несторица, с чието име е свързана друга легенда за произхода на името Нестрам.[4][5]

В селото са откривани неолитки находки, като каменни сечива, както и древномакедонски археологически находки - статуи, части от надписи, бронзови предмети. В местността Свети Георги има раннохристиянски погребения.[3]

Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“. Според Христофор Тзавелла Василий II лично разрешил общината да издържа семействата на ослепените войници.[6][7] Друга легенда гласи, че жителите на селото се изправяли срещу турците и казвали „нем стра“ (νέμστρα), немам страх, откъдето и дошло името Нестрам.[3][8] Свещеник Златко Каратанасов от Бобища цитира предания, според които обсадителите турци викали на обсадените в Нестрамската крепост „Предайте се“, а те отговаряли „Срам!“, а турците викали „Не е срам“, откъдето дошло Нестрам.[9]

Според нестрамеца Кирил Радев селото преди османската епоха било малко. В XVIII век то започнало да се увеличава от селяни прииждащи от селцата Студена вода, Митрови къщи, Крушовец, бягащи от зулумите на Али паша Янински. Обединени за отпор на мюсюлманските албански банди, селяните повдигали духа си като си казвали „Нем стра“, тоест Немам страх, откъдето дошло Нестрам.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Несрам са отбелязани поименно 127 глави на домакинства.[10] В османските данъчни регистри от средата на XV век Нестрам е споменато с 67 глави на семейства Папа Владо, Йорг, Никола, Згур, Яно, Тодор, Петро, Михал, Алекса, Йорг, Петро, Мано, Тонке, Хирос, Дабижив, Леко, Стефан, Димо, Райко, Алекса, Яно, Никола, Стайо, Папа Васил, Мано, Владо, Янаки, Стайо, Йорг, Алекса, Дидое, Райко, Мано, Михо, Анастас, Яно, Мано, Стамат, Михо, Манол, Йорг, Коста, Стайко, Михо, Гоне, Мано, Кулб, Богдан, Димо, Стайо, Зайко, Койо, Никола, Никола, Андронико, Йорг, Толо, Рад(е), Стайко, Милчо, Русин, Балабан, Васил, Никола, Михал, Димо и Гин, шестима неженени и три вдовици Мара, Мара и Илина. Общият приход за империята от селото е 3963 акчета.[11]

В 1791 година някои от жителите на Нестрам, заедно с Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[12] От Долни Нестрам произлиза брациговският род Тодовичини, а от Горни Нестрам - Дишлянови.[13]

Според Боривое Милоевич в началото на XIX век Горната и Долната махала на Нестрам имат по 50 къщи. Около тях има четири селца с по 15-20 къщи: Орешец, Стана вода, югоизточно от Марково кале, Слабишча и Ричичане, южно от Нестрам на другия бряг на Белица. Четирите села се изселват в Нестрам от притиск от албанските банди на Али паша Янински.[14]

В края на XIX век Нестрам е голямо чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нестрам (Nestram) живеят 1800 гърци.[15] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нестрем (Nestrême) е посочено като село с 400 домакинства с 1250 жители българи, а Горни Нестрем (Gorneï-Nestrême) с 200 домакинства и 730 жители българи.[16] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Несрамъ (Нестрамъ) има 2700 жители българи.[17] Кирил Радев пише, че в 1900 година селото „наброява 970 двукатни и трикатни къщи, покривите на които са каменни плочи. В него живеят около 4800 българи“.[4]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно и Долно Нестрамъ са обозначени като български селища.[18]

Български просветни и революционни борби[редактиране | редактиране на кода]

Дейци на гръцкия комитет в Нестрам. Възрастният с народна носия е Марко Поптърпов

В края на XIX век в Нестрам е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава учителят Коев от Стара Загора.[19]

В периода 1896 - 1900 година селото приема върховенството на Българската екзархия.[20] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Нестрам има 1240 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти, а в Долно Нестрам 1400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционира по едно българско шесткласно училище.[5][21] Издръжката на училищата е поето от българската община, а не от Екзархията.[5] Училището в Долнени е на Пеленката, близо до Белица, и е в двуетажна сграда с по няколко стаи на етаж. Училището в Горнени е на пазара в голяма масивна сграда с четири класни и една учителска стая. И двете сгради са построени от българската община. Училищата са смесени и в началото на XX век в тях учат по 30-35 момчета и момичета годишно. Учебните програми и учебниците са от Княжеството, а предметите, които се изучават са писане, четене, смятане, естествознание, история, пеене и гимнастика.[5]

В Нестрам преподава учителят Ризов, възпитаник на Солунската гимназия.[22] В началото на ΧΧ век в Горнени учители са Живко от Хрупища и Атанас Костов Гемов от Нестрам.[5]

По време на Илинденско-Преображенското въстание на 1 септември в Нестрам влиза голямата чета на Васил Чекаларов, която наказва няколко местни предатели. Към четата се присъединяват местният учител Христо Капитанчето и нестрамецът Пандо Ризов.[23] Четата изгаря три гъркомански къщи и дава победно сражение на 200 души войска.[24]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко - с 1800 жители.[25] Костурският патриаршески митрополит Герман Каравангелис определя Нестрам като

седалище на фанатични българи.[26]

След Младотурската революция в 1908/1909 година за учител и директор на училището в Горнени е назначен деецът на ВМОРО Георги Христов от Хрупища.[5] Христов отваря училището в празната самостоятелна къща на изселника в Ксанти Мелецов. Помощник му става Г. Каролиев от Старичани. Дейният Христов дава силен тласък на българщината в Нестрам и в 1911 година гръцкият митрополит е изхвърлен от Горнени по време на служба. Българите в Долнени получават по-хубава църква и властта им построява здание за училище. Поп Яни в Долнени с цялата си енория признава Екзархията. В 1910/1911 година Христов учителства в Горнени и успява да получи от властта за училище сградата на бившия мюдюрлук.[27]

В 1909 година в Нестрам има 300 български екзархийски къщи и 140 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[28] Лидери на гъркоманската партия са Сребрен Коста в Долната махала и Дзиндзи в Горната.

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Нестрам (Νεστράμιον) има около 300 „българофонски“ семейства. В селото има гръцки мъжки и девически училища с 2 учителки, 4 учители и около 250 ученици. Българското училище, затворено от властите в 1906 година е отворено отново след Младотурската революция в 1908 година, като спроед Панайотидис числото на учениците в него не надвишава 30. И трите църкви в селото са в ръцете на гърците.[29]

Според Георги Константинов Бистрицки Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи,[30] а според Георги Христов и три куцовлашки.[31]

По време на Балканската война в 1912 година 20 души от Нестрам се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[32]

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

В миналото традиционният занаят на местните жители е било строителството, което ги е отвеждало в различни части на Османската империя - Солун, Атина, Цариград, Пловдив, Кавала, Драма, Сяр и в Мала Азия. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в Милано, Виена, Дубровник, Будапеща и други.

Църквата „Свети Архангели“ (1858) в Горнени

Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си Кирил Радев:

Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: „Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...[33]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.[34] Методи Попов от Нестрам разказва:

Въпреки че нашият край беше освободен от българските чети, гърците туриха ръка на всичко. Заграбиха всички черкви и училища. В нашето село имахме много добри, високо образовани български учители, които ни направиха фанатици-българи.[35]

В периода 1914-1919 година 63, а след 1919 година 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.[25] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Несрам има 455 къщи славяни християни и 10 къщи власи християни.[36] В 1926 година селото е прекръстено на Несторион. В селото са заселени малко гърци бежанци от Турция - преброяването от 1928 година регистрира 8.

В 1930 година видният костурски зограф Атанасиос Панайоту твори за малкия параклис „Свети Архангел Михаил“ в Горнени, украсявайки го с изключителни икони.[37]

През Втората световна война селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[38] По време на Гражданската война селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в Австралия и САЩ и Канада намаляват населението на Нестрам.[7]

От 1978 година в селото край река Белица се провежда фестивалът „Ривър парти“.[3][39]

Долнени с църквата „Свети Атанасий“, най-голямата в Нестрам (1857)
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 2731[7] 1979[7] 1888[7] 2677[7] 1787[7] 1332[7] 1143[7] 1140[7] 1158[7] 954 865

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Евстатий Шкорнов
Христо Хаджиев
Реклама на Георги Василев от Нестрам в Българо-американския алманах, 1922 г.
Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от Жужелци, Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от Хрупища, емигранти в Синсинати, САЩ
Родени в Нестрам
  • Flag of Greece.svg Алеко Пашов (? - 1949), гръцки комунист[40]
  • Flag of Greece.svg Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред[41]
  • Flag of Greece.svg Flag of Romania.svg Андреас Радос (р.1938), гръцки поет и преводач от Румъния[42]
  • Flag of Greece.svg Афродита Флога Дуваловска (1922 - 1948), гръцка комунистка[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 1 рота на 13 кукушка дружина[44]
  • Flag of North Macedonia.svg Георги Димировски (р. 1941), северномакедонски учен
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Костов Гемов (1888 - 1958), български революционер, македоно-одрински опълченец, деец на МФЕО, ВМРО (об.)
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Христов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[48]
  • Flag of Greece.svg Евгения Киряку (1932 - 1949), гръцка комунистка[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Евстатий Шкорнов (Дякон Евстатий, 1873 - 1935), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина[50]
  • Flag of Greece.svg Зисо Зисов (Ζήσης Ζήσου), гръцки андартски деец, четник в четата на Стефанос Дукас (Малиос), участва в нападенията над Осничани и Езерец[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Радев (1902 - 1969), български и гръцки комунистически деец
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of North Macedonia.svg Кераца Висулчева (1913 - 2004), художничка от Република Македония
  • Flag of Greece.svg Козма Калояни (1917 - 1947), гръцки комунист[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузма Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Георгиев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[54]
  • Flag of Greece.svg Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Паскалев (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ IV степен[55]
  • Flag of Greece.svg Марко Поптърпов, гръцки андартски деец[41][56]
  • Flag of Greece.svg Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Мишо Дишлян (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мъне (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[12]
  • Flag of Greece.svg Ники Гечева (1922 - 2008), участничка в гражданската война
  • Flag of Greece.svg Ники Динга (? - 1949), гръцка комунистка[57]
  • Flag of Greece.svg Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от Васил Чекаларов през септември 1903 година на площада в селото[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Панде П. Ризов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[59]
  • Flag of Greece.svg Пандели Паскалев Гечев (1918 - 2005) - участник в гражданската война, емигрира в Узбекистан (1949), през 1967 емигрират в България
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Димитров (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[60]
  • Flag of Greece.svg Пандо Дуваловски (1924 - 1948), гръцки комунист[61]
  • Flag of Greece.svg Пандо Хаджиев, гръцки андартски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Янков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Паскал Пляков (? - 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Просо (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[12]
  • Flag of Greece.svg Flag of North Macedonia.svg Танас Калоянов (1918 - 1947), гръцки комунистически деец
  • Flag of Greece.svg Танас Пашов (1924 - 1948), гръцки комунист[63]
  • Flag of Greece.svg Темистокли Зиовски - Лаократис, гръцки комунист.[64]
  • Flag of Greece.svg Теодора Скорну (1922 - 1948), гръцка комунистка[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Тоду Тодувичен (около 1741 - ?), български майстор строител, роден в Долни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[12]
  • Flag of Greece.svg Тома Пападимитру - Чоляс (1921 - 1949), гръцки комунист[66]
  • Flag of North Macedonia.svg Трифун Паскалов (р. 1934), учен от Северна Македония
  • Flag of Greece.svg Фоти Гечев (1924 - ) участник в съпротивата, живее в България
  • Flag of Greece.svg Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред[41]
  • Flag of Greece.svg Христо Андреопулос, гръцки комунист[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Киров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Митов, български революционер от ВМОРО, четник на Ной Димитров[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[70]
  • Flag of Greece.svg Христо Хаджиев, гръцки андартски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янев Ралев (1888 - 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина.[71] Безследно изчезнал през Първата световна война.[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Динков Павлов, свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, Сливенско
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Георгиев (Яни, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер[73]
  • Flag of Greece.svg Яни Калапути, гръцки комунист[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Спасов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[70]
Други

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66
  • Видоески, Божидар. Нестрам (Общеславянский лингвистический атлас 108). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 769-774.
  • Видоески, Божидар. Говорот на селото Нестрам (Костурско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1989, XIV, 2, стр. 47-78.
  • Αγγελής, Πέτρος Ι., "Νεστόριο. Μία εθνική έπαλξις του Γράμμου. Ιστορία, Μυθολογία, Λαογραφία", Νεστόριο 1959.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е Το χωριό μας. // Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ». Посетен на 31 януари 2021 г. (на гръцки)
  4. а б в Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 51.
  5. а б в г д е ж Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 52.
  6. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски. София, Македония Прес, 2003. ISBN 9548823489. с. 96.
  7. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
  8. Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς
  9. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско. София, Костурско благотворително братство, 1935. с. 9 – 10.
  10. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, II издание. София, Наука и изкуство, 1989.
  11. Опширни пописни дефтери од XV век, том II. Скопје, Архив на Македонија, 1973. с. 113.
  12. а б в г д Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  13. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 20201 г.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 100. (на сръбски)
  15. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  16. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
  17. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  18. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски). София, Издателство „Фама“, 2006. с. 47.
  20. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  21. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  22. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско. София, Костурско благотворително братство, 1935. с. 34.
  23. Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64.
  24. Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 134.
  25. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  26. Чекаларов, Васил. Дневник. Приложение - Г. Каравангелис, Моята борба, София 2001, стр. 375
  27. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 189 - 191.
  28. s:Телеграма от Иларион от Костур
  29. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
  30. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  31. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  33. а б в Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 55.
  34. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: Другите Балкански войни, Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
  35. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.179
  36. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  37. Φως της Καστοριάς. // 6 ноември 2013. Посетен на 11 януари 2015.
  38. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  39. Αλεβιζοπούλου, Μαρινίκη. Στα χνάρια του εμφυλίου. // Το Βήμα, 28 Ιουλίου 2010. Посетен на 30 януари 2021 г.
  40. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  41. а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
  42. Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα
  43. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 437.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 667.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  49. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 756.
  51. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  52. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 794.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
  56. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός Αγώνας. Αθήνα, Δωδώνη, 1981.
  57. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 806.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 595.
  60. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
  61. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  62. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822 - 823.
  63. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  64. Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 26. (на македонска литературна норма)
  65. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  66. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  67. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  68. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.
  69. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  70. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 629.
  71. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820.
  72. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31
  73. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
  74. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония