Несторица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Несторица (Давид Несторица) е велможа и военачалник в Първото българско царство по времето на цар Самуил (997-1014).

През лятото на 1014 г. Самуил поверява на Несторица силна войска, за да извърши диверсия в района на Солун по същото време, когато византийската армия начело с император Василий II нахлува в България през Ключката клисура между планините Беласица и Огражден. Нападението срещу Солун завършва с тежко поражение на Несторица[1], а по-късно през същото лято Василий II успява да унищожи 15-хилядна българска войска при Ключ.

След гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г. Несторица се нарежда между онези български боляри, които, за разлика от Матеица, Ивац и Сермон, предпочитат да се покорят на византийския император. Заедно със своя отряд войници, той се явява в лагера на Василий II край Охрид и получава почести в замяна на подчинението си.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония