Битка при Солун (1014)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Солун.

Битка при Солун
Българо-византийски войни
Информация
Период юли 1014
Място Солун, днешна Гърция
Резултат победа на византийците
Страни в конфликта
България Византия
Командири и лидери
Несторица Теофилакт Вотаниат
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
голяма част избити или пленени неизвестни

Битката при Солун през 1014 г. е въоръжено стълкновение между българи и византийци, станало към края на войните на цар Самуил с Византия. Българска войска, предвождана от войводата Несторица, търпи тежко поражение от силите на солунския управител Теофилакт Вотаниат и не успява да отклони вниманието на главните византийски сили, които по същото време нападат укрепленията, издигнати от Самуил между планините Беласица и Огражден. Победата на Вотаниат осигурява тила и южния фланг на византийците, които скоро след това (на 29 юли) успяват да обходят и унищожат основната българска армия в Беласишката битка.

Стратегическо положение[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1014 г. византийският император Василий II предприема поредния си поход към България. От Беломорска Тракия, през Сяр и Рупелския пролом той навлиза в долината на река Струмешница и спира пред загражденията в северното подножие на Беласица, където е българската войска, предвождана от Самуил[1]. За да отклони вниманието на императора, българският цар отделя една значителна част от силите си начело с Несторица и я изпраща на юг, за да нападне Солун[2].

Поражението на Несторица[редактиране | редактиране на кода]

Несторица достига околностите на Солун. В полята западно от града[2] (а според някои изследователи – близо до река Галик[1]) той е пресрещнат от силна войска, водена от солунския дукс Теофилакт Вотаниат. Всичко известно за последвалия сблъсък, както и за повечето от предхождащите го събития, е предадено от византийски летописци. Синът на дукса, Михаил, предвожда нападението срещу българите и е обкръжен от тях. В ръкопашната схватка войските на Несторица търпят тежки загуби и отстъпват под прикритието на стрелци. Още едно нападение на Михаил начело на византийската конница води до окончателно поражение и бягство на българите[3]. В ръцете на победителите падат голяма плячка и множество пленници.[4] След като обезопасява по такъв начин Солун, Теофилакт Вотаниат се присъединява към Василий II при Беласица[5].

През същото лято Вотаниат е убит в теснините южно от Струмица от Самуиловия син Гаврил Радомир[6].[4] Несторица, който успява да се спаси от поражението при Солун, се предава на Василий II четири години по-късно (1018 г.), когато византийският император влиза в българската столица Охрид[7].[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, Академично издателство "Марин Дринов", София 1994, ISBN 954-430-299-9
  • Ангелов, Димитър, и Борис Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X
  • Николов, Георги, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство "Марин Дринов", София 2005, ISBN 954-430-787-7
  • Пириватрич, Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, Изд. група "АГАТА-А", София 2000, ISBN 954-540-020-X
  • Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. "ТАНГРА ТанНакРа ИК", София 2004, ISBN 954-9942-40-6

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55
  2. а б Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146
  3. Такъв е ходът на битката според византийския автор Михаил Аталиат, цитиран подробно от В. Златарски в История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, с. 732-733 (с. 693-694 в електронната версия на изданието от 1971 г.).
  4. а б Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 66
  5. Пириватрич, Самуиловата държава, с. 136
  6. Пириватрич, Самуиловата държава, с. 137
  7. Пириватрич, Самуиловата държава, с. 143
  8. Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 69
     Портал „Македония“         Портал „Македония