Битка при Пиги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Пиги
Българо-византийски войни
Информация
Период 11 - 18 март 921 г
Място Пиги,
Византия
Резултат победа на българите
Воюващи страни
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG България Flag of PalaeologusEmperor.svg Византия
Командири
Симеон Велики
Теодор Сигрица
Пот Аргир
Алексий Мусел †
Сили
многобройна войска неизвестна
Жертви и загуби
неизвестни значителни
Бойно поле на сражението - при църквата Св. Богородица Живоносен Источник ( гр. Пиги) срещу едноиминната врата в южния край на крепостните стени преди Златните врата между 2-ра и 3-та военна порта.

"Битката при Извора" (от гр.Пηγή - пиги, извор) е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността "Извора" с дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Источник [1] непосредствено пред Селиврийските врата (Порта Пиги или Празничните врата) на Цариградсите стени , станало между 11 и 18 март 921 г. [2][3] и завършило с голяма победа на българската армия.[4] [5] [6]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

След големите си победи през 917 г., българският цар Симеон I се опитва да седне на византийския трон, виждайки междуособичните проблеми във Византия. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбицизен военначалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, заменя Зоя (майката на императора и става регент. През 920 г. той се сомопровъзгласява и за съимператор. По този начин открадва замислената програма от Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

През 922 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица - Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците обръщат в бяг в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.

Следствие[редактиране | редактиране на кода]

Българите изгарят дворците Пиги, опустошват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ioannes Scylitzes. Historia. 2, 356-357.
  1. "Света Богородица Живоносен Источник" или просто "Изворът" (гр. Пиги) е средновековен храм с манастир и едноименен дворец непосредствено пред Силиврийските врата (порта Пиги или Празничните врата) на крепостната стена на Цариград в местостта "Извора" при едноимнното аязмо там. Днес на това място е скромния патриаршески манастир "Света Богородица Живоносен Источник". Забележително е, че първият храм тук е построен от Лъв I Tракиец родом от старата провинция Мизия със столица дн. София, той е първият имрератор коронован със свещен църковно-държавен ритуал (помазание на царство) задължителен и до днес за християнските владетели, а също на неговата заповед дължим неделята да е неработен ден. Комплекса Света Богородица Живоносен Источник е традиционното място за венчавка на ромейските принцеси. В този комплекс, където при походите на Цар Симеон в 821 г. след битката тук за 2 години се установява българският лагер, в 822 г. се води битка при лагера която българите печелят и накрая в 823 г комплекса силно пострадва заради неотстъпчивостта на ромейте, българския Цар Петър I на 8 октомври 927 г.  се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфлния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромейте окончатлно официално признават царската титла на българския владетел и Партиаршеския ранг на Българската църква. лит.: ГИБИ т.5 с.166 ГИБИ т.5 с.135 ГИБИ т.6 с.150 В. Златарски, Войните на цар Симеон за завоеванието на Цариград - История на Българската държава през средните векове, с.410 и др.
  2. В. Златарски, Войните на цар Симеон за завоеванието на Цариград - История на Българската държава през средните векове, с.410
  3. ГИБИ т.6 с.251
  4. ГИБИ т.5 с.163
  5. ГИБИ т.5 с.130
  6. ГИБИ т.6 с.145