Битка при Пиги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Пиги
Българо-византийски войни
Информация
Период 1118 март 921 г
Място Пиги,
Византия
Резултат победа на българите
Страни в конфликта

Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG България

Flag of PalaeologusEmperor.svg Византия

Командири и лидери

Симеон Велики
Теодор Сигрица

Пот Аргир
Алексий Мусел †

Сили

многобройна войска

неизвестна

Жертви и загуби

неизвестни

значителни

Бойно поле на сражението – при църквата Св. Богородица Живоносен Источник (гр. Пиги) срещу едноименната врата в южния край на крепостните стени преди Златните врата между 2-ра и 3-та военна порта.

„Битката при Пиги (Извора)“ (на гръцки: Пηγή 'пиги' – извор) е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността „Извора“ с дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Источник[1] непосредствено пред Селиврийските врата (Порта Пиги или Празничните врата) на Цариградските стени, станало между 11 и 18 март 921 г.[2][3] и завършило с голяма победа на българската армия.[4][5][6]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

След големите си победи през 917 г., българският цар Симеон I се опитва да седне на византийския трон, виждайки междуособичните проблеми във Византия. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбицизен военачалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, заменя Зоя (майката на императора и става регент). През 920 г. той се самопровъзгласява и за съимператор. По този начин изпреварва плановете на Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

През 922 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица – Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците бягат в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.

Следствие[редактиране | редактиране на кода]

Българите изгарят дворците Пиги, опустошват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Света Богородица Живоносен Источник“ или просто „Изворът“ (гр. Пиги) е средновековен храм с манастир и едноименен дворец непосредствено пред Силиврийските врата (порта Пиги или Празничните врата) на крепостната стена на Цариград в местостта „Извора“ при едноимнното аязмо там. Днес на това място е скромният патриаршески манастир „Света Богородица Живоносен Источник“. Първият храм тук е построен от Лъв I Tракиец родом от старата провинция Мизия със столица дн. София, той е първият имрератор, коронован със свещен църковно-държавен ритуал (помазание на царство), задължителен за християнските владетели, а също на негова заповед дължим неделята да е неработен ден. Комплексът Света Богородица Живоносен Источник е традиционното място за венчавка на ромейските принцеси. В този комплекс, където при походите на Цар Симеон в 921 г. след битката тук за 2 години се установява българският лагер, в 922 г. се води битка при лагера, която българите печелят и накрая в 923 г. комплексът силно пострадва заради неотстъпчивостта на ромеите; българският цар Петър I на 8 октомври 927 г. се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфлния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромеите окончателно официално признават царската титла на българския владетел и Партиаршеския ранг на Българската църква. Виж: ГИБИ V 1964, с. 166
    ГИБИ V 1964, с. 135
    ГИБИ VI 1965, с. 150
    Златарски 1927, с. 410
  2. Златарски 1927, с. 410
  3. ГИБИ V 1964, с. 251
  4. ГИБИ V 1964, с. 163
  5. ГИБИ V 1964, с. 130
  6. ГИБИ VI 1965, с. 145

Източници[редактиране | редактиране на кода]