Константинополски стени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стени на Константинопол)
Направо към: навигация, търсене
Константинополски стени
Реконструирана част от Теодосиевите стени
Реконструирана част от Теодосиевите стени
Location map Istanbul.png
41.0181° с. ш. 28.9233° и. д.
Вид Крепостна стена
Местоположение Истанбул, Турция
Изграждане IV-V век
Константинополски стени в Общомедия
Карта на Константинополската укрепителна система
Втора военна порта на Цариград, т.н. Белгарски врата
Оцелял фрагмент от Царските врата (тур. Balat Kapı) крайбрежен комплекс варти и порти при Златния рог водещи от морето към Влахернския дворец

Стените на Константинопол са отбранителни съоръжения за предпазване на града Византион станал византийската столица Константинопол от външни нападения.

Изграждане

Тервел в 718 г. разгромява арабите обсадили Цариград
Отнемането на короната на бойното поле под Константинопол на победения от българските войски в 823 г. коронясан като император Константин VI малоазийски турмарх и областен управител на Империята Тома Славянина.

Още от античността засвидетелствания към 685 г. пр. Хр. град е първата крепостна стена обхващаща малка територия на върха на полуоствова – стената на Византион,

сред това имп. Септимий Север (193 – 211) макар да му отнема статуса на полис, го укрепява с нова стена на няколкостотин метра навътре в сушата от старата – Северовата стена.

При Константин Велики (306 – 337) в 330 г. са изградени нови стени оше по-навътре в полуострова – Константиновата стена.

При император Теодосий II (408 – 450) под руководството на префекта Анфимий в 413 г. градът е опасан с внушителна нова стена от Влахерните на Златния рог до триумфалната арка на Златните врата на Мраморно море – Теодосиевата стена.

Крепостните порти към сушата са 12 номерирани от юг към север, като внора е Златната порта до Мраморно море и последна Влахернската порта до Златния Рог.

Дългите стени известни и като „Анастасиеви стени“ изградени през 469 г. при Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. и Флавий Зенон (476 – 491 г.) на 65 км западно от града и първоначално е дълга 56 км.

Схема на Теодосиевите стени

Така столицата става най-добре укрепения град в тогавашния свят.

Укрепления при Влахерните

Цар Симеон Велики пред Цариград 913 г.

Влахерните първоначално стоят отделно и са затворени целите от стена около себе като укрепен квартал пред стената на града в този район. Техните укрепления очевидно са по-стари от Теодосиевите стени, вероятно датират някъде през 4-ти век, а след това те са свързани с новите градски стени на Теодосий II. Разположени стръмен склон стените им са без ров, с изключение на долния им край към Златния рог, където император при Йоан Кантакузин (1347 – 1354) такъв е изкопан в един участък.  Влахернския, дълго време отделен квартал на града, пострадал тежко при аварско-персийската обсада в 626 г. и през 627 г. при Ираклий I (610 – 841) е изградена нова стена при Влахерните и те са включени в града. След обсадата на Цариград от Крум Страшни допълнителна стена тук строи и Лъв V Арменец (813 – 820). След това тази стена е удължена на юг от Михаил II (820 – 829).

Зад стената на Лъв се намира вътрешна стена, на Теофил (829 – 842). Двете стени са на 26 m един от друг и през тях минаватВлахернските врата( πόρτα τῶν Βλαχερνῶν). Двете стени образуват укрепен корпус, наречен Браслионион („гривна“) на Влахепните ( βραχιόνιον / βραχιόλιον τῶν Βλαχερνῶν ) от византийците и известен след турското нашествие кайто Петокулие (на гръцки език Πενταπύργιον Пентапиргон), в алюзия на Седмокулието (Yedikule. Еди куле) крепостте в двата края на Цариградските стени при Златния рог и при Златната вранта на Мраморно море. Вътрешната стена е традиционно идентифицирана със стената на Ираклий построена след аварски-персийската обсада за да се защити унищожетата днес от турците църква на Св. Богородица Влахернска. Друга, по-къса стена е добавена в по-късни времена, най-вероятно по време на управлението на имп. Теофил, простираща се от кръстовището на сухопътните и морските стени до самото море на и прободен от така наречената Дървена порта (Ξυλίνη πύλη, Ξυλόπορτα , Xyloporta). Тази стена и портата са разрушени от турците в 1868 г

Император Мануил Комнин (1143 – 1180) изнася още по-напред цялостната линия на единна фортификация на Града в най-северния участък при Златния рог като вдига влахернската стена с кули при едноименния дворец, (свързваща го с Теодосиевата стена в околностите на двореца Порфирогенет) стената е без ров, тъй като трудния релеф на района го прави ненужен. Впоследствие към нея преди 1188 г. са достроени още 150 м и е включено укреплението известно като затвор на Анемас вдигнато от Мануил Комнин, открити са надписи за поправката им в 1188, 1317 and 1441 г.

Оцелял фрагмент от разбитата от турците мраморна украса на Златните врата, Царигадски музей
Карта на ромейския Цариград със стените и местоположението на Св. Мамант в кв. Космидион срещу Влахерните

Градски крепостни стени по морският бряг

Цариград е плътно защитен и откъм морето по целия периметър със непрекъсната стена с няколкостотин кули свързана със стените бранещи го към сушата. Първата ѝ част датира от в 439 г. щателно доукрепвана, поправяна и ремонтирана чак до 1434 г. Допълнително при опасност Златният рог е преграждан с дебела верига през водата поставена от от император Лъв III (717 – 741). В морските стени са устроени порти за връзка с градските пристанища, включително и триумфални порти като Царските врата (тур. Balat Kapı) комплекс арки и порти водещи към Влахернския дворец, пищната мраморна порта Св. Варвара водеща към Акропола в центъра на града, унищожен след нашествието и на негово място направен султанския дварец Топкапъ, тя е разрушена от турците през 1816 г. и др.

Условна графична реконствукция на Златните врата от началото на ХХ век
Днешен външен вид на зазиданите Златните врата

Златните врата

Старите Златни врата (Hexakionion , т.е. „шест колони“) са на Константиновата стена. Били са трикатни белокавенни украсени с шест колони и ниши между от външната страна. След построяването на Теодосиевата стена те изоставени. През последните векове на Византийската империя, тази горна етажна част била използвана като погребален параклис, който както и части на сградата, били украсени с фрески. Съоръжението е напълно унищожено от земетресение в 1509 г.

Днешен вътрешен вид отблизо на зазиданите Златни врата

Големите Златни врата (лат: Porta Aurea; гр: Χρυσεία Πύλη; тур: Altınkapı или Yaldızlıkapı) са главната парадна порта на Града на Теодосиевата стена и са тези които остават в историята. Те са включена в тази стена триумфална арка при Мраморно море при която завършва Виа Егнация и започва Меса – главната улица на процесиите и триумфите „via triumfalis“ в Констатнинопол. Те са били най-красивата, монументална, най-официалната и тържествена беломраморна порта на Цариград с три арки с релефи, статуи, колони, позлатени каменни и бронзови пластики и орнаменти и пр. От тук по правило императорите влазат в града след коронации, при триумфи и в най-тържествени случаи, от тук те излизат при войските за да тръгнат на поход и при други тържествени случаи, през тях минават лититите и кръстните патриаршески и пр. религиозни шествия. В най-редки случаи, в знак на особена почит, официалното влизане през портата се допуска за лица с не-имперски ранг: папските легати в 519 г. и в 868 г. за Осмия вселенски събор свикан да реглавментира Българската църква, в 710, за Папа Константин и пр..Тъй като Златните врата обикновено остават затворени извън церемониалните цели, малко по-нататък е имало неофициална вторична порта – потерна за ежедневно движение, наречена Малката златна врата (на лат: Porta Aurea Minor, гр:Mikra Chrysē Pylē , тур: Yedikule Kapısı).

Гравюра от 1665 г. в картата на Sebastian Munster свидетелстваща за вида на Златните врата с горното строене на главните кули, арката и релефите на пропилеите, моста, дригнатия зад тях 7-кулен турски замък на мястото на кръговото ромейско укрепление и т.н.

Златните врата са открити на 10 ноември 391 г с триумфа на Теодосий Велики след победата му над Максим Магнус. най-пищни са процесите към и от близкия Евдом където стават коронациите на императорите, на кръстните патрияршески шествие и литии и триумфите на Ираклий след победата му над персите в 629; Константин V, Василий I, Йоан Цимисхи и Василий II Българоубиец след победите им над българите, на император Теофил и синът му Михаил III след победите им над арабите в.IX-ти век, и така Златните врата се ползват най-активно с това основно предназначение цели 870 години до 15 август 1261 г. когато през нея влиза и освободилият Константинопол от латините император Михаил VIII. Гравюра от 1685 документира, че двете фланкиращи триумфалната арка кули изграденати както нея във височината до над крепостната стена с полирани мрамори блокове са се извисавали още почти толкова нагоре издигнати с традиционната тухлено-каменна живописна зидария, която тяхна част не съществува днес. Арката и комплекса ѝ се увенчавали с множество позлатени статуи и пластики – на Теодосий I управляващ колесница с 4 слона, на огромен кръст; на крилата фигура на Победата Нике-Виктория увенчаваща императора с лавров венец, Кибела на колесница с впегнати в нея лъвове, фигура на Фортуна носеща щастие и успех на Града и пр.. Портите първоначално били покрити с позлатени метални листове с барелефи до 965 г. когато Никифор II Фока поставя бронзови градски порти на мястото на старите. Отзад към града вратата била защищени в случай на прорив с полукръгло укрепление Castrum Rotundum. Пред включения 22 години след построяването си в Теодосиевата стена главния ансамбъл састоящ се от високата трипроходна триумфалната арка с надпис отпред с метални букви: „Haec loca Theudosius decorat post fata tyranni. Aurea saecla gerit qui portam construit auro“ (Теодосий украси това място след падането на тирана. Той донесе златен век и построили портата от злато.) фланкирана с 2-те мраморни кули с корнизи и релефни фризове на второ ниво, непосредствено на пътя за триумфи преез него се е издигала по-малка едносводова арка направеа в чест на някоя от победите на Теодосий попаднала в пространството между главната теодосиева стена и протейхизмата (предна допълнителна по-лека крепостна стена пред основната) впоследствие към тази арка, която била украсена с колони и уветчана със статуята на богинята Виктория държща в ръцете венеца коронясващ императора, към края на Х век са изградни надлъжни и напречни стени със зъбери, протейхизмата е усилена и така е създадено обособено и силно допълнително укрепление Kastéllion с пропилеи украсени с ансамбъл от поставени в 2 реда 12 антични мраморни релефа, колонни и пр. Мостове са прехвърляли просранството от външната арка до протейхизмата и през вратата с кула в нея преминавали над крепостния ров. Изградени били потерни при връзката на напречните със основната стена, Въпреки церемониалните си функции Златните врата са една от най-силните позиции по стените на града, и представляват крепост.-цитадела устояла и успяла да отблъсне немалко атаки по време на различните обсади за дългите столетия. Тя на Мраморно море и Влахернския комплекс на Златния рог са двете най-важни крепости с които са завършвали Цариградските стени към сушата в двата им края достигащи морето. Забележително е, че едно от съществените условия на Крум Страшни за сключване на мира в 813 г. е да забие българското копие именно в голямата триумфална арка на Златните врата. Тук на 17 юли 813 г. пред Златните врата до Мраморно море където с пътя на процесиите завършва Виа Игнация според летописа на Теофан Изповедник " Крум според обичая си принесъл жертва много хора и добитък, вън пред Златната врата, след това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела върху него."

Седемкулната турска крепост. При турците мястото след като за някое време пази хазната и архива става зловещ османски затвор в който са екзекутирани. В ноември 1463 г. с почти всички мъже от фамилията му свети Давид II Велики Комнин – последния император на последната оцеляла ромейски територия Трапезундската империя, в 1603 – грузинският цар на Картли Симон I Велики, на 20 май 1622 затворения тук 18-годишен султан Осман II е удушен по заповед на Дауд паша, на 22 юни 1633 г. – молдовския княз Мирон Барновски Могила, в 1714 г. – влашкия княз Св. Константин Бранковян Басараб със синовете му Константин, Стефан, Радо и Матей отказали да се потурчат, тук задълго са хвърлени в затвора влашкия княз Петър III Церцел (в 1599 преди да бъде преместтен и убит в Родос в 1590), европейските дипломати: Пётр Андреевич Толстой, Яков Иванович Булгаков, Франсоа Пуквил и пр. В 1961 г. лауреата на Нобелова награда за литература Иво Андрич пише повестта Prokleta avlija (Проклетият двор) чието действие се развива в турската крепост.

Значение на крепостните фортификации

За 1 223 години след каго града става имперска столица стените са преодолени от противник само 2 пъти, и в двата случая това става при Влахерните – при превземането на Константинопол от кръстоносците на 12 април 1204 г и след 250 години – от турците през потерната Kerkoporta на 29 май 1453 година при падането на Константинопол, тогава в бой с нашественика при крепостните врата на Св. Роман загива с меч в ръка последният император Константин XI правнук по майчина – на Цар Иван Александър и на потомката на Цар Иван Асен II Ирина Асенина по бащина линия.

Източници