Гьобекли тепе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гьобекли тепе
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Руините на кръглите помещения датиращи от Докерамичен неолит A – Пласт III
Руините на кръглите помещения датиращи от Докерамичен неолит A – Пласт III
В регистъра Göbekli Tepe
Регион Западна Азия
Местоположение Флаг на Турция Турция
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Вписване 2018 (42)  (Неизвестна сесия)
Координати 37°22′31″ с. ш. 39°32′25″ и. д. / 37.375278° с. ш. 39.540278° и. д.
Гьобекли тепе в Общомедия
Карта с местонахождението на Гьобекли тепе

Гьобекли тепе (на турски: Göbekli Tepe, Göbeklitepe, в буквален превод „Шкембав хълм“, „Коремест хълм“) е археологически комплекс, датиращ от Докерамичен неолит A, а вероятно дори още от Епипалеолитната епоха, разположен на 15 km североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 km от село Йоренчик. Тепето е по същността си тел висок 15 m, около 300 m в диаметър, лежащ приблизително на 760 m надморска височина.

Това е най-древният мегалитен археологически обект в света.[1] Възрастта му е поне 12 000 години. Датиран е към IX хил. пр.н.е. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на Т-образни стели, предствляващи различни животни. Комплексът е бил засипан с дребен чакъл и други фрагменти в VIII хил. пр.н.е. Археологическите находки от Гьобекли тепе и Невалъ чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия Изток.

Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но никой не е предполагал истинската му значимост. Предполагало се е, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки, организирани от Германския археологически институт[2] в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Веднага след първите разкопки става ясно, че се касае за обект, датиращ от каменния век.[3] Разкопани са едва 5% от целия комплекс. През 2018 г. Гьобекли тепе е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство.[4]

Изследователят му – немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение.[3] Изграждането му започва още през мезолита, а използването му продължава поне няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. съоръжението е било засипано и изоставено.

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Гьобекли тепе като археологически обект е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския университет и Чикагския университет през 1963 година. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитния слой се откриват византийски и ислямски гробища.[5] Това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 1960-те години. По време на изследването на Бенедикт са открити многобройни кремъчни сечива, огромни варовикови блокове, както и горните части на Т-образните стели, които са сериозни маркери за продължително изследване. Гьобекли тепе е част от земеделските земи на региона, ето защо поколения местни жители често са премествали скални блокове, за да ги ползват за строителен материал, като в този процес са унищожени много археологически находки.

През 1994 г. немският археолог Клаус Шмид от Германския археологически институт, който преди това изследва неолитното селище Невалъ чори (Nevali Çori), прави преглед на археологическите данни за неолитни археологически обекти и установява, че изследователи от Чикагския университет са изготвили кратко описание на Гьобекли тепе, което впечатлява Шмид и той решава да изследва хълма.

През следващата 1995 г. той започва разкопки на мястото, в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните Т-образни стели са открити, като по някои от тях личат опити за разрушаване, вероятно причинени от представители на местните земеделски общности, които са ги смятали за обикновени едри скални късове.[3] Шмит разкопава също и намиращия се наблизо археологически обект от неолитната епоха Гюрджютепе (Gürcütepe) през 2000 г.[6]

Датиране и хронологически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към разкопките на Гьобекли тепе

Внушителната стратиграфия на Гьобекли тепе свидетелства за многовековната човешка дейност на обекта, като началото на градежа е положено още от Епипалеолита и Неолита (Докерамичен неолит A) от X хил. пр.н.е.[7] Най-ранните фази предшестват находките от Невалъ чори, а в по-късните се установява несъмнено сходство.[8][9]

Лабораторен № Археологически Контекст Дата (пр.н.е.)
Ua-19561 Структура C 7560 – 7370
Ua-19562 Структура B 8280 – 7970
Hd-20025 Пласт III 9110 – 8620
Hd-20036 Пласт III 9130 – 8800

Всички гледища за обекта могат да се считат за неокончателни, тъй като по-малко от 5% от обекта е проучен, а Шмид планира да се остави голяма част от него непроучена, за да бъде изследвана от бъдещите поколения, когато археологическите методи на проучване вероятно значително ще се усъвършенстват. Въпреки че обектът официално е датиран към най-ранния неолит (Докерамичен неолит A), към днешна дата не са открити следи от култивирани растения или опитомени животни от тази епоха. Предполага се, че културата, която е изградила Гьобекли тепе, е била на ловци и събирачи, които въпреки това са обитавали селища поне в част от годината. Намерени са много малко доказателства за ползването на жилища в тази ранна епоха. Радиовъглеродното датиране свидетелства, че краят на периода в най-стария Пласт III може да бъде фиксиран на около 9000 г. пр.н.е., но се смята, че обектът може да е функционирал като духовен център и по-рано – през 10 000 г. пр.н.е. или дори още по-рано – т.е. в самия край на Плейстоцена.

В такъв случай Гьобекли тепе не само ще предхожда грънчарството, металургията и изобретяването на писмеността и колелото, но и градежът му ще се е случил преди т.нар. – Неолитна революция, която бележи възникването на земеделието и животновъдството – около 9000 г. пр.н.е. Изграждането на Гьобекли тепе предполага социална организация, която дотогава не е позната при човешките култури от Палеолита, Докерамичен неолит A или Докерамичен неолит B. Проучванията свидетелстват, че поне 500 души са били необходими за преместване на тежките стели от местните кариери на 100 – 500 m до мястото, на което е осъществен градежът. Някои от стелите тежат 10 – 20 тона, като е открита и стела, която не е преместена от кариерата с тегло 50 тона.[10][11]

Около началото на VIII хил. пр.н.е. Гьобекли Тепе губи значимостта си. Възникването на земеделието и животновъдството променя начина на живот в района, а „зоологическата градина на Каменната ера“ (фразата на Шмид, отнасяща се за Пласт III, Структура D), очевидно загубва значението за по-старото население на района. Комплексът обаче не е просто изоставен и забравен, за да бъде постепенно унищожен от природните стихии. Вместо това всяка кръгла структура е преднамерено засипана под 300 до 500 кубически метра отломки – главно малки варовикови фрагменти, части от каменни съдове и инструменти. В запълването са идентифицирани много животински и човешки кости. Защо структурите са били засипани не е известно, но това ги консервира за бъдещите поколения.[12]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Тотемът от Пласт II

Гьобекли тепе е разположен върху плоско безплодно плато, свързано от север чрез тесен път със съседната планинска верига. Във всички други посоки планинският хребет е със стръмни скалисти склонове.[13] На върха на билото археолозите откриват много доказателства за човешко присъствие от различни исторически епохи. Разкопки са проведени на южния склон на хребета, а също и на запад от черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение,[14], но археологически находки са намерени из цялото плато.

Т-образна стела от Гьобекли Тепе изобразяваща ловна сцена

Платото е трансформирано през вековете от естествената ерозия на терена и каменоделска дейност. Каменните кариери са експлоатирани не само през Неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четири 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе. От тази кариера са добити вероятно каменните блокове, вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, принадлежала към Limes Arabicus (граница на римската провинция Арабия с пустинята). Това обаче още не е потвърдено със сигурност.[15]

Предполага се, че повечето сгради из платото са градени с местен материал от неолитните каменни кариери. От тях са добити огромните монолитни архитектурни елементи. Профилите им са издълбани в скалата, обособени като блокове, след което са отделени от скалата и монтирани на мястото на градежите.[16] В няколко кариери са открити и заоблени каменни елементи, чието предназначение не е ясно. Безусловно може да се твърди, че Т-образните монолитни стълбове – стели са издигнати през Неолита и оттогава не са били повдигани от основите си. Най-големият от тях се намира на северната страна на платото. Той е с дължина 7 m, a Т-образната му главина е широка 3 m. Теглото му е около 50 тона. Други два недовършени стълба лежат в южния край на платото.

На западния край на хълма е открита каменна фигура, наподобяваща лъв. В тази част кремъчните и варовикови фрагменти се срещали по-често и поради това се предполагало, че под хълма може да се крие някакъв вид работилница за скулптури.[17] Не е ясно от друга страна как да се датират три фалически менхири, открити на южния край на плато. Те са в близост до кариерите от Класическата епоха, което затруднява точното им датиране.[18]

Встрани на хълма е локализирана платформа с две врязани гнезда, които биха могли да са за стели и извита плоска пейка. Тази платформа съответства на комплекса от Пласт III на обекта. В съгласие с модела, възприет за означаване на находките, тези обекти са наречени „Комплекс Е“. Поради сходството си с култовите сгради в Невалъ Чори, той също е наречен „Каменният храм“. Подът му е старателно изсечен в основата на скалата и загладен. Той напомня за терасовидните нива на по-ранните комплекси в Гьобекли тепе. Разположени непосредствено на северозапад от този участък се намират две сферични издълбавания, за които се смята, че са част от „Комплекс Е“. При едното от издълбаванията се наблюдава малка платформа и стълбище с пет вкопани стъпки в скалата.[19]

Стела 27 от Структура C (Пласт III) със скулптурирана животинска фигура на хищник
Археологически обекти в географския ареал на Гьобекли тепе, при които са разкрити Т-образни стели

На западната страна на стръмната скала е открита малка пещера, в която е регистриран малък релеф, изобразяващ бозайник от семейство кухороги (Bovidae) – прародител на говедото. Това е единственият релеф, открит в тази пещера.[18]

  • Пласт III

На този ранен етап от историята на обекта са изградени първите кръгли помещения (теменоси). Размерите им варират от 10 до 30 m в диаметър. Най-забележителната им особеност е наличието на Т-образни варовикови стели, равномерно поставени в дебели вътрешни стени, изградени от необработен камък. Разкрити са четири такива кръгли конструкции. Геофизичните проучвания показват, че съществуват още 16 такива, включващи до осем стълба всяка, което общо се изчислява на близо 200 стълба. Стелите са докарвани до съвременните им места от малка кариера, намираща се на около 100 m от върха на хълма. За оформянето им са използвани кремъчни сечива, с които е прорязвана варовиковата основа на скалата.[20]

Две по-високи стели стоят една срещу друга в центъра на всеки теменос. Дали върху кръглите помещения са били изграждани покриви, не е сигурно. Интериорът им включва каменни пейки, предназначени за сядане. Много от стелите са украсени с абстрактни пиктограми и резбовани животински релефи.[21] Пиктограмите вероятно представляват свещени символи, както е известно от пещерните рисунки, датиращи от епохата на Неолита. Сред релефите се срещат бозайници – лъвове, бикове, глигани, лисици, газели и магарета; змии и други влечуги; членестоноги, като насекоми и паякообразни; и птици – особено лешояди. В епохата на изграждане на обекта заобикалящата околна среда вероятно е включвала растителност способна да поддържа такова разнообразие от диви животни – хилядолетия преди свръхзаселването и изтощаването на почвите да доведат до преобладаващите днес условия за върлуване на пясъчни бури в региона.[3] Изображенията на лешоядите са характерни за иконографията на праисторически обекти като Чаталхьоюк и Йерихон.

В изкуството от Гьобекли тепе се наблюдават и хуманоидни фигури. При някои от Т-образните стели се наблюдават релефи на човешки ръце в долната им половина, което според Шмид свидетелства, че те са предназначени да маркират тела на стилизирани хора (или може би божества). По долните части на няколко стели се появяват стилизирани препаски, което кара Шмид да предполага, че хоризонталната каменна плоча оформяща Т-образният край на стелите символизира раменете, което води до следващото предположение на Шмид, че тези стилизирани фигури са останали без глава. Какво е било предназначението на Т-образните стели остава неясно – съществуват различни предположения – че изобразяват поклонници, почитани предци или че представляват свръхестествени, антропоморфни същества.[22]

Някои от терасовидно оформените подови настилки в този най-стар културен пласт са изградени от теразо (негасена вар); други са основи, от които във висок релеф са издълбани пиедестали за придържане на големия чифт централни Т-образни стели. Според радиовъглеродните датировки тези ранни теменоси са изградени в диапазона от 9600 до 8800 г. пр.н.е. Тези данни също потвърждават, че (по неизвестни причини) структурите са били запълнени с дребни отломки през Каменната ера.[23]

  • Пласт II

Изграждането на кръглите теменоси в Пласт III по-късно отстъпва мястото на изграждането на малки правоъгълни помещения в Пласт II. Правоъгълните сгради усвояват по-ефективно пространството в сравнение с кръглите структури. Изграждането им се свързва с епохата на Неолита, но Т-образните стели, основната характеристика на по-старите структури, също присъстват тук, което свидетелства, че сградите от Пласт II продължават да изпълняват същата функция както и в предишната епоха, вероятно като светилища. Пласт II е датиран към Докерамичен неолит B (PPNB). В този пласт са разкрити и няколко съседни правоъгълни стаи без врати и прозорци с полирани подове от теразо. Радиовъглеродното датиране определя зиграждането на сградите в тази епоха между 8800 и 8000 г. пр.н.е. Няколко T-образни стели с височина до 1,5 m са поставени в центъра на стаите. Една от сградите датираща от този период е с чифт стели, с декорация изобразяваща лъвове е известна с наименованието „сграда с лъвските стели“.[24][25][26][27]

Каменна стела, наподобяваща много оформлението на северноамерикански индиански тотем, е открита в Пласт II през 2010 г. Тя е висока 1,92 m и върху нея са оформени три фигури, като най-горната изобразява хищник, вероятно мечка, а под нея е оформена фигура подобна на човешка. Тъй като тотемът е повреден, интерпретацията му е трудна. Фрагменти от подобен тотем са намерени преди години на обекта Невали чори. Също така в по-ранните културни пластове на Гьобекли Тепе са открити някои подобни пластики, изобразяващи животни върху човешки глави. Харалд Хаупман разглежда наличието на тотеми при Гьобекли Тепе и Невали Чори като доказателство за уникална ранно-неолитна пластика, където в една композиция са комбинирани различни скулптурни детайли изобразяващи много ранни човешки представи за живота и смъртта.[28][29]

  • Пласт I

Пласт I е локализиран в най-плитката повърност част на хълма, но е използван в дълъг период от време. Състои се от насипни седименти, причинени от ерозия и практически непрекъснатото използване на хълма за селскостопански цели, след като той престава да действа като церемониален център.

Сградите преднамерено са засипани вероятно след 8000 г. пр.н.е. Засипният материал се състои от отломки кремъчен чакъл, каменни инструменти и кости на животни.[30] В материалите, които са открити в пълнежа му, са разкрити кремъчни остриета, идентични с неолитни обекти, като Библос, Немрик, Хелуан и Тел Асуад – всичките се намират в рамките на географския ареал на Плодородния полумесец.

Интерпретация[редактиране | редактиране на кода]

Клаус Шмид разглежда археологическия обект при Гьобекли тепе като най-древното светилище, изследвано някога. Според Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии, отдалечени на 160 km.[1] Предположения, свързващи символите и ориентация на мегалитните находки с конфигурациии от звездното небе, за сега остават по-скоро спекулативни.[31][32]

Значимост[редактиране | редактиране на кода]

Географски обхват на Плодородния полумесец в 7500 пр.н.е. и разположение на неолитните селища около Гьобекли тепе – в периода на възникване на обекта Месопотамия все още не е заселена от хора

Гьобекли тепе се разглежда като един от най-значимите археологически обекти в света, тъй като откритието му промени разбирането за решаващ етап от развитието на човешкото общество. Един от водещите специалисти по праистория проф. Йън Ходър от Университета в Станфорд обобщава обекта със следните думи: „Гьобекли тепе променя всичко“.[33] Ако наистина обектът е бил изграден от ловци събирачи, както някои изследователи смятат, то това би означавало, че способността да се издигат монументални мегалитни комплекси е била в рамките на капацитета на тези човешки общества, то това отхвърля предишните предположения за социалната еволюция на човека. Някои изследователи смятат, че изграждането на Гьобекли тепе може да е допринесло за по-късното развитие на градската цивилизация или, както заяви изследователят му Клаус Шмид, „първо идва храмът, а след него градът.[34]

В допълнение към големите му размери, едновременното съществуване на множество светилища и наличието на мегалитните Т-образни стели прави обекта уникален. Няма съпоставими монументални комплекси от същата епоха. След откриването на Гьобекли тепе обаче георадарните проучвания в малко по-широк географски ареал показват, че под някои съседни хълмове съществуват Т-образни стели (това са – Хамзан тепе[35], Карахан тепе[36], Харбечан Тепеси[37], Сефер тепе[38] и Ташли тепе[39]), които не са археологически проучени. Повечето от тези съоръжения изглеждат по-малки от Гьобекли тепе и равномерното им разположение между синхронните му селища показва, че те са били локални социо-ритуални места за събиране, докато Гьобекли тепе може би е функционирал като регионален център. Никой от по-малките обекти не е толкова древен, колкото най-дълбокият Пласт III при Гьобекли тепе, повечето са синхронни с по-късния Пласт II (повечето сгради са правоъгълни, но структурите при Харбечан тепе са кръгли). Предполага се, че този тип архитектура и свързаните с нея дейности са възникнали на Гьобекли Тепе и след това се разпространяват и на другите обекти. В същия географски обхват се намира обектът Невалъ чори, който е с 500 години по-късен от Пласт II и представлява неолитно селище. Той е проучен от Германския археологически институт и впоследствие потопен от язовир Ататюрк през 1992 г. Т-образните му стели са значително по-малки, а правоъгълната култова сграда е разположена вътре в селището. Грубата синхронна архитектура на неолитния обект в Йерихон е лишена от художествени достойнства или мащабна скулптура, а Чаталхьоюк (може би най-значимото неолитно селище в Анадола), възниква 2000 години по-късно от Пласт II на Гьобекли тепе.

На този етап от археологическото проучване на обекта, монументалният градеж на Гьобекли тепе поставя повече въпроси за археологията и човешката праистория, отколкото да отговаря. Все още е неизвестно как популация, достатъчно многолюдна, за да участва е изграждането на обекта, развива и поддържа такъв внушителен комплекс; не е ясно какво е мотивирало това праисторическо общество и също така е загадка как е организиран целия сложен процес по изграждането на комплекса в икономическите условията на едно твърде ранно човешко общество. Учените все още не са в състояние да интерпретират пиктограмите и не знаят какво значение имат релефите на животните за поклонниците посещавали това съоръжение; разнообразието от изобразена фауна – от лъвове и глигани до птици и насекоми, прави всяка една интерпретация проблематична.

Тъй като има малко или липсват доказателства за обитаване на обекта, а по мегалитните стели много от изобразените животни са хищници, е изказано предположението, че предназначението им може да е било да отблъснат зли сили чрез някаква форма на магическо изобразяване. Те биха могли да служат и като тотеми. Предположението, че обектът е бил строго култов по предназначение и не е обитаван, също е оспорвано от предположението, че градежите може да са служили като големи комунални обиталища – подобно индианските талпени къщи от северозападния бряг на Северна Америка и техните тотемни стълбове. Не е известно защо на всеки няколко десетилетия съществуващите стълбове са били засипвани, за да бъдат заменени с нови камъни като част от по-малък концентричен пръстен вътре в по-стария градеж. Причината комплексът да бъде внимателно засипван остава необяснима. На мястото може да са се извършвали погребения на хора. Въз основа на настоящите доказателства е трудно да се предположи нещо конкретно за произхода на културата изградила обекта или за значението и предназначението на същия.[40]

От изображенията в Гьобекли тепе личи, че традициите на обществото на ловците и събирачите са били още живи. Очевидно е, че ритуалното е било неразделна част от живота във всяка сграда. изображенията отразяват анималистичните религиозни представи на едно общество на ловци. Тези изображения могат да бъдат свързани със света на късно Палеолитнте общества, познат от рисунките в пещерите от франко-кантабрийския културен кръг в Западна Европа. Проф. Харалд Хаупман предполага, че изображенията от Гьобекли Тепе имат шаманистична основа, тъй като дивото прасе, бикът, лисицата, лъвът, газелата, птиците и змиите са животни-символи, чийто особени способности са интересували неолитните шамани, за да могат да ги владеят или да им се противопоставят. Хаупман се противопоставя на еднозначното определение "храм/храмове„, той разглежда Гьобекли тепе като „елитарен център“ на селищната система на района.[41][27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Sandra Scham, The World's First Temple, Nov./Dec. 2008, Vol. 61 Iss. 6, с. 23
  2. Deutsches Archäoligisches Institut. //
  3. а б в г Curry, Andrew. Göbekli Tepe: The World’s First Temple?. // Smithsonian Institution, November 2008.
  4. Centre, UNESCO World Heritage. Göbekli Tepe. // Посетен на 2018-07-01.
  5. Peter Benedict (1980): Survey Work in Southeastern Anatolia. In: Halet Çambel; Robert J. Braidwood (ed.): Prehistoric Research in Southeastern Anatolia I. Edebiyat Fakültesi Basimevi, Istanbul, с. 151 – 191
  6. Schmidt 2006.
  7. Upper Mesopotamia (SE Turkey, N Syria and N Iraq) 14C databases: 11th-6th millennia cal BCE
  8. K. Schmidt et H. Hauptmann, Göbekli Tepe et Nevali Çori, Dossiers d'Archéologie n° 281, mars 2003, p. 60 – 67
  9. Tobolczyk M., The world oldest temples in Göbekli Tepe and Nevali Çori, Procedia Engineering 161, (2016) 1398 – 1404
  10. Birch, Nicholas (23 April 2008). „7,000 years older than Stonehenge: the site that stunned archaeologists“ The Guardian
  11. Which came first, monumental building projects or farming?. // Archaeo News. 14 December 2008.
  12. Schmidt 2010, с. 242 – 243, 249.
  13. Schmidt 2006.
  14. Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995 – 2007. In: Erste Tempel – Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 188.
  15. Schmidt 2006.
  16. Schmidt 2006.
  17. Schmidt 2006, с. 109 – 111
  18. а б Schmidt 2006, д. 111
  19. Schmidt 2006, с. 109
  20. Schmidt 2000b, с. 52 – 53
  21. Mithen 2004, с. 65
  22. Schmidt 2010, с. 244, 246
  23. Schmidt, 2010, с. 251.
  24. Flannery and Marcus, The Creation of Inequality, p. 128
  25. Schmidt 2009, p. 291
  26. Schmidt 1990, с. 198
  27. а б Hauptman, H. New Data About the Neolithisation of the Southwest Asia in PRAE In Honorem Henrieta Todorova, Faber, Sofia 2007, ISBN:978-954-91587-8-6
  28. Хаупман гледа на наличието на птици на тези тотемни стълбове като на евентуален отглас на архаична представа за птиците като посредници между този свят и отвъдното и като преносители на душите на мъртвите – подобно на древноегипестката птица Ба, но подчертава че тези аналогии нямат доказателствена стойност и са само догадки.
  29. The Göbekli Tepe ‘Totem Pole’. News & Notes from the Göbekli Tepe Research Staff – 2017-03-01
  30. Schmidt 2010, с. 242
  31. Collins A., and Hale R., (2013) Göbekli Tepe and the Rebirth of Sirius
  32. Alessandro De Lorenzis, Vincenzo Orofino, Archaeological Discovery, Vol. 03 No. 01(2015), New Possible Astronomic Alignments at the Megalithic Site of Göbekli Tepe
  33. Symmes P. Turkey: Archeological Dig Reshaping Human History. // 18 February 2010.
  34. K. Schmidt 2000: „Zuerst kam der Tempel, dann die Stadt“
  35. Çelik, Bahattin. Hamzan Tepe in the light of new finds. // 2010.
  36. Çelik, Bahattin. Karahan Tepe: a new cultural centre in the Urfa Area in Turkey. // 2011.
  37. Çelik, Bahattin. A small-scale cult centre in Southeast Turkey: Harbetsuvan Tepesi. //
  38. Güler, Çelik, Güler. New pre-pottery neolithic settlements from Viranşehir District. //
  39. Güler, Çelik, Güler. New Pre-Pottery Neolithic sites and cult centres in the Urfa Region. // 2013.
  40. E. B. Banning, „So Fair a House: Göbekli Tepe and the Identification of Temples in the Pre-Pottery Neolithic of the Near East“, Current Anthropology, 52.5 (October 2011), 619 ff
  41. Хаупман разглежда находките от обекта като доказателство за диференцирани и твърде сложни религиозни представи на едно много ранно човешко общество. Той подчертава, че от научен интерес е липсата на изображения на Magna mater (Великата Богиня Майка). Според Хаупман мъжкото божество е доминирало при ранните религиозни практики на ловците събирачи от Гьобекли тепе.(Hauptman – PRAE In Honorem Henrieta Todorova, 2007)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Schmidt, Karl. Sie bauten die ersten Tempel. Das rätselhafte Heiligtum der Steinzeitjäger. München, Verlag C.H. Beck, 2006. ISBN 3-406-53500-3. с. 83 – 105.
  • Schmidt K., Göbekli Tepe—the Stone Age Sanctuaries: New results of ongoing excavations with a special focus on sculptures and high reliefs, Documenta Praehistorica XXXVII (2010), 239 – 256 (pdf)
     Портал „Праистория“         Портал „Праистория          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Турция“         Портал „Турция