Теменос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пример за теменос е храмът на Атина Прония в Делфи, Гърция.

Теменосът (от древногр. τέμενος) е светилище, свещено пространство.  Теменосът е оградена земя, пространствено отделена от ежедневна употреба, предназначена за почитането на дадено божество. В него са разположени структури, свързани с култовата и ритуалната дейност, като храм и олтар или природни обекти (например скали, камъни, вода), разграничаващи сакралното пространството.


Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Дума произхожда от старогръцкия глагол τέμνειν (témnein), който означава „режа“, „отделям“.

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

В тесен смисъл, теменосът е древногръцко светилище, построено на определено място с важно значение за култа към дадено божество. Най-често теменосът е пространствено отделен чрез каменна стена или ограда, наречена  „перибол“[1] (терминът períbolos може да означва както двора на теменоса, така и стената, която го огражда). В някои случаи пространството е оградено от гранични камъни (hóroi). Теменосът може да е около свещено дърво или горичка, както и други природни елементи като пещери, скали или извори, които символизират и демаркират сакралността на пространството.

Практиката на разделяне на света на сакрални и профанни пространства се наблюдава във всички култури, както в праисторическите и древните, така и в съвременните общества. [2] В по-общ смисъл терминът „теменос“ може да означава и всяко сакрално пространство, отделено от секуларния свят на ежедневието, което осъществява и символизира прехода между видимо и невидимо, съзнавано и несъзнавано, духовно и земно, вътрешния и външния свят.[3]

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • Светилището на Деметра в Елевзина
  • Храмът на Атина Прония в Делфи, Гърция
  • Стадионът за Питийските игри

В България:[редактиране | редактиране на кода]

  • Светилището на Зайчи връх до Кабиле, Ямбол
  • Скално-култовия комплекс при село Татул, Кърджали
  • Светилището „Белинташ“, Асеновград
  • Светилището „Перперек“, Кърджали

Интерпретация на Юнг[редактиране | редактиране на кода]

Швейцарският психолог Карл Юнг (1875-1961) прави аналогия между теменоса и психотерапевтичната среда - офисът на терапевта е пространство, отделено от външния, ежедневен свят, което в този смисъл наподобява психологически или терапевтичен „теменос“.[3] [4]

Юнг концептуализира разглежда теменоса в контекста на психоанализата - като пространство, което помага на човека да постигне психическа цялост чрез интеграция на съзнавано и несъзнавано, да постигне ключовите за теорията на Юнг процеси на индивидуация и трансценденция.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • "peribolos wall" // Perseus Encyclopedia.
  • Abramovitch, H. Temenos regained: reflections on the absence of the analyst. // Journal of Analytical Psychology 47. 2002. DOI:10.1111/1465-5922.00348. с. 583-598.
  • Madden, R. Temenos // Encyclopedia of Psychology and Religion. Boston, MA, Springer, 2014. с. 902-903.