Чаталхьоюк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чаталхьоюк
Çatalhöyük with surroundings..jpg
Местоположение
Turkey relief location map.jpg
37.6675° с. ш. 32.8283° и. д.
Чаталхьоюк
Местоположение в Турция
Страна Флаг на Турция Турция
Област Кония провинция
Археология
Култура Новокаменна епоха, Каменно-медна епоха
Чаталхьоюк в Общомедия
Чаталхьоюк
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
CatalHoyukSouthArea.JPG
В регистъра Neolithic Site of Çatalhöyük
Регион Европа
Местоположение Флаг на Турция Турция
Тип Културно
Критерии iii, iv
Вписване 2012 (36)  (Неизвестна сесия)
Координати 37°40′00″ с. ш. 32°49′41″ и. д. / 37.666667° с. ш. 32.828056° и. д.
Чаталхьоюк в Общомедия
Основи на неолитни къщи от Чаталхьоюк
Възстановка на място на характерен интериор

Чаталхьоюк (на турски: Çatalhöyük, от думите çatal – вилица и höyük – могила, хълм) е голямо праисторическо селище датиращо от новокаменната и каменно-медната епоха, намиращ се в южната част на Анадола, на територията на днешна Турция. Датирано е към 7500-5700 г. пр.н.е.[1] Това е най-голямото и най-добре запазено неолитно селище град, открито досега. Включено в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство през 2012 г.[2]

Чаталхьоюк е разположен над пшеничените полета на Конийската низина, югоизточно от днешния град Кония (древният Икониум) в Турция, на около 140 km от двукратерния вулкан Хасанда. Източното селище формира хълм, висок около 20 m над низината по време на най-късното заселване в новокаменната епоха. Също така има и още едно селищно хълмче на изток и малко византийско селище на няколкостотин метра на изток. Праисторическите хълмови селища са изоставени преди началото на бронзовата епоха. Река Чаршамба тече между двете хълмчета, така че къщите са построени върху наносна глина, която може би е била важна за земеделието по това време.

През различните периоди градът имал от 5000 до 8000 жители. Археолозите не откриват следи от големи различия в общественото положение и имуществото им. Смята се, че жените и мъжете били равнопоставени. Помещенията със стенописи служели за религиозни обреди или за съвещания на родовите първенци. Най-почитана била Богинята Майка – покровителка на растителния, животинския и човешкия свят. Мъжкото божество било почитано в образа на бик.

Откритие и археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Селището е открито от Джеймс Меларт през 1958 г. Той е и ръководител на първите археологически разкопки продължили четири сезона от 1961 г. до 1965 г. Резултатите от първите разкопки доказват, че в този праисторически период Анатолия е била център на развита човешка култура. Открити са 18 културни пласта, богати на находки и структури изградени от човешка ръка. Най-старият културен пласт датира от 7100 г. пр. Хр., а най-късният от 5600 г. пр. Хр.[3][4][5][6][7][8]

В средата на 1960-те Меларт е уличен в иманярство от турските власти по време на Аферата Дорак, когато той публикува скици на златни артефакти датиращи от Бронзовата епоха, които впоследствие изчезват. Издадена е забрана за достъпа му до Турция и разкопките на Чаталхьоюк са прекратени. Чак през 1993 г. археологическото изследване на обекта е възобновено под ръководството на проф. Йън Ходър.[9][10][11][12][13]

Новият екип предприема мащабни и много амбициозни разкопки на обекта. Ходър използва случая, за да тества методите на тогава противоречива теория за пост-процесуалната археология, в реални полеви условия. Наред с традиционните археологически методи на изследване, нови тълкувания на находките и обекта. Поставен е силен изследователски акцент върху използването на цифрови технологии, в услуга на експериментало-рефлексивна методологична рамка на проекта. Спонсори и сътрудници в новото проучване са Япи Креди, Боинг, Университета на Йорк, Университета Селчук, Британски институт в Анкара, Университета на Кардиф, Станфордския университет, Турската културна фондация и Университета в Бъфало.[14][15][16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Site. // Посетен на 28 ноември 2018. (на английски)
  2. Neolithic Site of Çatalhöyük
  3. J. Mellaart, Excavations at Çatal Hüyük, first preliminary report: 1961. Anatolian Studies, vol. 12, pp. 41–65, 1962
  4. J. Mellaart, Excavations at Çatal Hüyük, second preliminary report: 1962. Anatolian Studies, vol. 13, pp. 43–103, 1963
  5. J. Mellaart, Excavations at Çatal Hüyük, third preliminary report: 1963. Anatolian Studies, vol. 14, pp. 39–119, 1964
  6. J. Mellaart, Excavations at Çatal Hüyük, fourth preliminary report: at 1965. Anatolian Studies, vol. 16, pp. 15–191, 1966
  7. Kleiner, Fred S.. Gardner's Art Through the Ages: The Western Perspective: Volume 1. Twelfth. Belmont, California, Wadsworth Publishing, 2006. ISBN 978-0-495-00479-0. с. 12–4.
  8. [1] David Orton et al., A tale of two tells: dating the Çatalhöyük West Mound, Antiquity, vol. 92, iss. 363, pp. 620-639, June 2018
  9. I. Hodder, Çatalhöyük, Anatolian Archaeology, vol. 4, pp. 8–10, 1998
  10. I. Hodder, Getting to the Bottom of Thing: Çatalhöyük 1999, Anatolian Archaeology, vol. 5, pp. 4–7, 1999
  11. I. Hodder, Çatalhöyük, Anatolian Archaeology, vol. 8, pp. 5–7, 2002
  12. I. Hodder, A New Phase of Excavation at Çatalhöyük, Anatolian Archaeology, vol. 9, pp. 9–11, 2003
  13. [2] Çatalhöyük: Excavations of a Neolithic Anatolian Höyük - Çatalhöyük Archive Report 2008
  14. Morgan, Colleen и др. Analog to Digital: Transitions in Theory and Practice in Archaeological Photography at Çatalhöyük. // Internet Archaeology (42). 2016. DOI:10.11141/ia.42.7.
  15. Taylor, James и др. 'The Rise of the Machine': the impact of digital tablet recording in the field at Çatalhöyük. // Internet Archaeology (47). 2018. DOI:10.11141/ia.47.1.
  16. Sponsors and Contributors of current dig

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]