Огнище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за архитектурна конструкция. За епидемиологичният термин вижте Епидемиологично огнище.

Огнището е място, предназначено за разпалване и поддържане на открит огън.

Хората изграждат и използват огнища от най-дълбока древност. В пещерните седименти от епохата на палеолита се откриват оръдия от кремък, кост и рог, огнища, керамика, и кости на убити животни.[1]

Първите огнища са били изградени от няколко камъка, подредени в кръг. Древните хора обикновено ги изграждали при входа на пещерите, които обитавали. Така освен, че предоставяло топлина и светлина, огнището защитавало пещерата от диви зверове и насекоми.

През Средновековието, огнищата са примитивна камина или печка, изработена от камък или тухли и използвана за готвене, осветление и отопление. Тогава огнищата се разполагали в централната и най-важна част на къщата. Около домашното огнище се събирало цялото семейство. Така огнището в преносен смисъл се превръща в символ и архетип на дома.[2]

Съвременният човек изгражда и използва огнища основно за развлечение, най-често по време на пикник. По същество, барбекюто е модернизирано огнище.

Огнищата се използват и с церемониална цел, както Олимпийският огън и вечният огън, в памет на загиналите за родината войници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванова, Стефанка. Ролята на пещерите в живота на праисторическия човек. // Национален Археологически институт с музей при БАН. с. 6.
  2. Желева-Мартинс, Д., “Огнището – архетип на дома” – В: “Български фолклор”, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1-2,с.89-101

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]