Камина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съвременна камина

Камината е зидана и облицована с плочки печка с открито или затворено с стъкло огнище, използвана и предназначена предимно за отопление на жилищата. [1] Вместо плочки, може да се използват тухли, стъкло или камък.

В миналото в България домашното огнище в качеството си на примитивна камина е служело за отопление, готвене и осветление. Вечер цялото семейство се събирало около него. То било основен символ на семейния бит и домашната култура.

Джамал[редактиране | редактиране на кода]

Джамалът е зидано отоплително тяло в традиционната къща. Формата му е различна, обикновено е измазано в бяло, а плоскостите му са декорирани с пластична украса. Предназначен е единствено за отопление. В някои райони на България се нарича още соба.[2]

Камините днес[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните камини са част от архитектурния проект на жилището и се изграждат като уреди за отопление, които да са в унисон с интериора му. Освен традиционните камини, които работят с твърдо гориво, има камини на природен газ, на биогорива и дори на електричество. [3]

В някои страни, като Англия и САЩ, съществува традиция върху полицата на камината да се подреждат снимки на членовете на семейството, грамоти, отличия, сувенири и други.

Технологично развитие на камините[редактиране | редактиране на кода]

През осемнадесети век Бенджамин Франклин значително подобрява вентилацията и ефективността на камините.

В наши дни основното подобрение на камините е в това, че се постига по добро изгаряне на дървата и от там се повишава КПД на самото огнище, като по голяма топлина остава в помещението. Това се постига чрез монтиране на различни клапи, както и със регулиране на въздуха който постъпва във самото огнище на на съвременните камини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тълковен речник на българския език, eurodict.com online
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1731.
  3. Камините

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]