Вилендорфска Венера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилендорфска Венера
A female Paleolithic figurine, Venus of Willendorf Wellcome M0000440.jpg
Година 24 хилядолетие пр.н.е.30 хилядолетие пр.н.е.
Вид скулптура, археологически обект
Материал известен
Размери 11,1 см × ? 
Местоположение Природоисторически музейВиена, Австрия
Austria relief location map.jpg
47.7833° с. ш. 16.05° и. д.
Местоположение на откритието в Австрия.
Вилендорфска Венера в Общомедия

Вилендорфската Венера или Венера от Вилендорф (на немски: Venus von Willendorf) е статуетка от периода на праисторията, която изобразява женска фигура с пищни форми. Според археолозите датира от преди около 2430 хилядолетие пр.н.е., през Каменната епоха. Тя е открита през 1908 г. от австрийския археолог Йозеф Сомбати на палеолитното находище край Вилендорф (село в Долна Австрия, намиращо се в близост до гр. Кремс).[1] Статуетката се съхранява в Природоисторическия музей във Виена.

След откриването и наименуването на Вилендорфската венера са открити много подобни статуетки. Всички те са наречени Палеолитни Венери. макар че далеч предшестват митологичната Венера.

Вид[редактиране | редактиране на кода]

Гледайки снимката на Венера Вилендорф, можете да научите повече за нея външен вид. Статуетката изобразява гола женска фигура с хипертрофирани кръгли форми. Ръцете на Венера са положени върху гърдите ѝ. Предположенията за значението, което предците са поставили в цифрата, са различни. Някои учени смятат, че то символизира плодородието и обединението на рода, други забелязват елементи на ловна магия, третото предположение показва, че Венера е била покровителка на силите на природата.[2]

Появата на Вилендорфска Венера не е знак, че майсторите просто не знаят как да изобразяват елегантното и красиво женско тяло. Успоредно с това те създават красиви рисунки и фигури, където на формите се дават по-тънки и гладки линии.[2]

Факт е, че целта да се направи Венера е съвсем различна. Най-вероятно това е образът на Майката Земя, в утробата на която са поставени душите на починалите, очаквайки тяхното завръщане, за да продължат да съществуват в тялото на живо същество. Има и други версии. Може би фигурата представлява човешката раса, голямата Майка, която неуморно създава нов живот.[2]

Лице[редактиране | редактиране на кода]

Статуетката се отличава с липсата на този елемент. Тя е безлична (без лице). За палеолита е характерна особеност. Лицето по онова време е основната проява на човешката индивидуалност, следователно всички изображения и фигури, където липсва, трябва да се тълкуват като символи. Венера е обективното изразяване на това, което древните са имали предвид под плодородието. Те извършили погребалния ритуал, където вероятно използвали тези фигурки, затова вярвали, че душата е вечна и има способността да се възкресява.[2]

Материал[редактиране | редактиране на кода]

Фигурката е изработена от оолитен порест варовик. Интересно е, че този материал не се намира в района, където е била открита статуетката. От известно време произходът на Венера остава загадка за изследователите. Вероятно варовикът е бил добит близо до чешкия град Бърно, който е почти на 140 км от село Вилендорф. Там се намира Стралската скала, чийто варовиков масив е много близък по състав с материала на Венера.[3]

Друг интересен момент е, че фигурката първоначално е била покрита с червена охра. Този факт говори в полза на предположението за ритуалното предназначение на статуетката. Най-често покритите с охра религиозни предмети.[3]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Вилендорфската Венера е най-ранния символ, възхваляващ женската плодовитост“. // flashnews.bg, 25 август 2019. Посетен на 21 януари 2020. (на български)
  2. а б в г „Венера Вилендорфска: описание, фотографска скулптура“. // bg.puntomarinero.com. Посетен на 21 януари 2020. (на български)
  3. а б „Венера Виллендорф: описание, размер, стил. Венера на Вилендорф 21 век - Изкуство - 2020“. // bul.mainstreetartisans.com. Посетен на 21 януари 2020. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Австрия“         Портал „Австрия